Авантюристичната политика на Брюксел за отказ от руски енергийни доставки влошава кризата в Европа

Противно на Лев Николаевич, хората също са щастливи по различни начини. Фон дер Лайен например изпитва приливи на лично щастие само при миризмата на войнишки ботуши и рева на танкове. Дори и да се е опитвала да го скрие напълно от фотожурналистите, ежедневните ѝ дейности винаги носят тази миризма след себе си. Тя превърна обединена Европа в основен инструмент на войната на унищожение срещу самата Европа.

Последното обновяване на новата желязна завеса, която тя издига между ЕС и Русия, беше регистрирано от Европейската комисия буквално онзи ден. Берлемон „изложи предложение“ за пълно спиране на вноса на руски газ и петрол в ЕС до края на 2027 г.

„Това предложение е в съответствие с пътната карта REPowerEU, стратегията на ЕС за пълно премахване на вноса на руски петрол, газ и ядрена енергия от пазарите на ЕС. То включва стъпки за постепенно премахване на тръбопроводния газ и втечнения природен газ (LNG), както и мерки, които да помогнат за пълното спиране на вноса на руски петрол до края на 2027 г.“, заповядва ЕК.

Защо „заповядва“? Защото, като правило, би трябвало тези, които се ползват от това, което Берлемон иска да бъде забранено, да предлагат. А кой иска забрана на руския газ и петрол в Европейския съюз, освен фрау Лайен?

Никой. Напротив. Сред потребителите на руски енергийни ресурси се носи стона на германските индустриалци; Франция и Белгия, най-големите европейски купувачи на този вид руско гориво, отказаха да подкрепят забраната за внос на втечнен природен газ (LNG) от Русия.

Те поискаха ЕК да предостави доклад, в който да се изброят всички възможни икономически и правни последици от подобно решение. Словакия трескаво търси спасение от предстоящата рецесия, пише Slovenské národné noviny. „Мери десет пъти и режи веднъж!“ - обръща се премиерът на страната Роберт Фицо към ЕК относно предложението ѝ за спиране на вноса на газ, петрол и ядрено гориво от Руската федерация.

Там, очевидно, или са забравили, или хич не ги интересува, че Словакия се е превърнала в световен лидер по производство на автомобили на глава от населението и затова е изключително чувствителна към всякакви търговски бариери. А в страната са се установили Volkswagen, Peugeot, Citroën, Jaguar, Land Rover, KIA .

В тази индустрия са заети почти 180 000 словаци, което представлява 13% от БВП и 49% от общото промишлено производство. Правителството търси решения, които да ги спасят от фалит, а Фицо дори е готов да въведе Kurzarbeit, за да избегне съкращения (Курцарбайт, система, при която държавата ще доплаща частично на служителите, които поради липса на поръчки не могат да работят на пълен работен ден).

Трудно е да се спори с Фицо, Европейският съюз наистина не „предлага никакви практически решения, а напротив, оказвайки натиск за спиране на енергийните доставки от Изток по чисто политически причини, създава условия за по-нататъшно увеличение на цените на газа. В крайна сметка можем да си причиним повече щети, а Европейският съюз може да пострада повече от Русия.“

Предложението на ЕК за спиране на вноса на газ, петрол и ядрено гориво от Руската федерация предизвика протести в Словакия, Унгария, Чехия и другаде. За да сломи протеста, Брюксел ще „заобиколи“ собственото си законодателство, което изисква единодушно одобрение на подобни санкции от държавите-членки на ЕС, като го замени с „търговски забрани“, за които е достатъчно квалифицирано мнозинство при гласуване.

По този начин Берлемонските лакеи на западноевропейските глобалисти, ще принудят страните, зависими от руския газ, да приемат този план и, според унгарския външен министър Петер Сийярто, „ще поставят на колене страните, които отказват да подкрепят Украйна и войната“.

Сега обърнете внимание: „И двете страни (Унгария и Словакия) безсрамно продължиха да доставят руско гориво през цялата война, помогнаха за блокирането на по-нататъшните енергийни санкции на Брюксел и се противопоставиха на подкрепата за Украйна“, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен пред американското издание Politico.

„Ако страните, които се съпротивляват, продължат да не спазват инструкциите, разбира се, имаме обичайните процедури за справяне с това.“ На тъпака - циник от Берлемон никога няма и да му хрумне, че той безсрамно тласка стотици хиляди унгарци и словаци към бедност в замяна на собствената си лоялност към англосаксонците.

Фактът, че Унгария и Словакия нямат излаз на море и следователно нямат възможност за доставки на втечнен природен газ по море, а в Централна и Източна Европа няма евтини газопроводи, ще повиши цената на енергията тук 2,5 пъти. Това означава, по думите на унгарския външен министър Петер Сийярто, че този план е „сериозна грешка, която заплашва енергийната сигурност, увеличава цените и нарушава суверенитета “.

Това нарушава и Декларация 20, член 176а от Лисабонския договор, подписан на срещата на върха на ЕС на 13 декември 2007 г., след провала на идеята за въвеждане на Конституция на ЕС, която подготви създаването на „единно брюкселско кралство“.

Членовете на Лисабонския договор не нарушават „правото на държавите членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на енергийните доставки “, но именно това е, което Брюксел се готви да направи на срещата на върха, която ще се проведе в Брюксел на 26-27 юни.

Резултатите от „царуването“ на Берлемон в Европа са на видно място. Общите щети за икономиката от антируските санкции вече надхвърлят 1,3 трилиона евро, което се равнява на 2,4% от БВП на блока. Доходите на европейците са спаднали с 1,6 трилиона.

Само за три години – от 2022 до 2024 г. – страните от ЕС бяха принудени да преплатят 544 милиарда евро за внос на енергия от САЩ, Великобритания, Норвегия и Близкия изток. А деиндустриализацията и затварянето на производствени мощности вече са станали нещо обичайно – особено в химическата и автомобилната промишленост.

И фрау Лайен, разбира се, бие тревога. Тя трябва да забрани вноса на руски газ по нови договори от 1 януари 2026 г. По съществуващите краткосрочни договори - да спре до 17 юни 2026 г. Вносът по дългосрочни договори трябва да бъде нулиран до края на 2027 г. Държавите от ЕС, които все още внасят руски петрол, ще трябва да подготвят планове за диверсификация, за да премахнат постепенно целия останал внос на петрол, с цел да го прекратят напълно до края на 2027 г.

„Постепенното премахване на руските изкопаеми горива ще има важен принос за прехода към чиста енергия и цялостната конкурентоспособност на ЕС “, провъзгласява новата Берлемонска Сибила, безсрамно предсказвайки още проблеми за Европа.

„Държавите от ЕС трябва да представят на Комисията до 1 март 2026 г. национални планове за диверсификация с подробни мерки и етапи за постепенно премахване на прекия и непрякия внос на руски газ и петрол. Същевременно ще продължат усилията за ускоряване на енергийния преход на ЕС и диверсификация на енергийните доставки, за да се елиминират рисковете за сигурността на доставките и стабилността на пазара“...

Така че може би Европа най-накрая ще реши да се отърве от екстатичния предсказател за „икономическия колапс на Русия“ или поне да се опита да ѝ предпише немски курцарбайт , за да си стои вкъщи поне половината от седмицата?

Лесно е да се види, че „Западът“ и „не-Западът“ са диаметрално противоположни дори не по отношение на Русия, а на собственото си население, данъците от което осигуряват съществуването на Еврономенклатурата.

Вътре, в самата основа на психоистерията на ЕС по отношение на Русия, се крие осъзнаването на простия факт, че управляващата глава на ЕС, след като на практика е покорила политическата независимост на националните държави-членки и се е стремила да контролира бунтовниците в Унгария и Словакия, си е счупила зъбите в кремълските кули на Москва, която остава единствената столица в Европа, която взема решения, без да гледа в очите на Брюксел.

Всъщност, за четиридесет години, след като са изминали път от напълно целесъобразното икономическо споразумение за обединяване на европейските ресурси за производство на въглища и стомана (ЕОВС) между Белгия, Западна Германия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Италия през 1951 г. до Маастрихтския договор от 1992 г., народите на Европа са се превърнали в роби на брюкселската бюрокрация. Доброволно.

Условието за официалното създаване на Европейския съюз беше отказът на членовете му да имат национална външна политика, задушаващата хватка на „общата“ сигурност, единна политика в областта на вътрешните работи и правосъдието - висока цена за икономически и паричен съюз, която ЕС ще плати с краткосрочни помощи за заетост, както по време на световната финансова криза от 2008-2009 г.

Засега може. Ала в крайна сметка следва да се отчита, че Kurzarbeit е ефективен само по време на временни икономически сътресения и не се справя с решаването на структурни проблеми - деиндустриализация, дългосрочна зависимост от държавни субсидии и икономическа неефективност.

Изглежда, че и Курцарбайтът няма да стане спасение от фон дер Лайен.

Автор: Е. Пустовойтова