Москва възнамерява да се оттегли от споразумението с Берлин за военно-техническо сътрудничество. Документът е подписан още през 90-те години на миналия век, когато ФРГ е имала нужда да обслужва съветските самолети, наследени от ГДР. Сега отношенията между страните са се влошили.

Владимир Путин заяви на Международния форум за военно-техническо сътрудничество (ПМИФ), че Москва дори разглежда ФРГ като съучастник във военните действия в Украйна. Защо споразумението продължава да е в сила досега и до какви последици ще доведе отказът от него?

Русия възнамерява да се оттегли от споразумението с Германия за военнотехническо сътрудничество. Както отбелязва Министерството на външните работи, днес документът „е загубил смисъла и практическото си значение“.

Освен това, в изявлението на дипломатическото ведомство се подчертава, че текстът на споразумението не съответства на настоящото състояние на диалога между Москва и Берлин поради „открито враждебната политика“ на Германия.

Министерството също така обърна внимание на факта, че ръководството на републиката „умишлено идеологически обработва населението“ в антируски дух. Според Министерството на външните работи германското правителство „прелива“ от амбиции, които „пряко засягат жизненоважните интереси“ на Москва в областта на сигурността.

Нека припомним, че това споразумение е подписано на 14 юни 1996 г. Първоначално документът е бил валиден пет години, но е предвиждал автоматично удължаване на всеки три години, ако едната от страните не е уведомила другата за намерението си да прекрати инициативата.

В самия договор правителствата на двете страни се задължаваха да насърчават сътрудничеството между руските и германските предприятия. Той предвиждаше и създаването на междудържавна комисия за военно-техническо партньорство. В същото време Москва и Берлин се споразумяха да пазят в тайна материалите, разработени в рамките на споразумението.

Освен това, петият член от документа гласи забрана за прехвърляне или продажба на трети страни на продукти, създадени в рамките на сътрудничеството, „без предварителното писмено съгласие“ на втората държава. Прави впечатление, че Русия обяви намерението си да се оттегли от споразумението на фона на изявленията на Владимир Путин на Санкт Петербургския форум /SPIEF/ относно отношенията с Германия.

Така, по време на среща с ръководителите на водещи световни информационни агенции, президентът посочи , че Москва разглежда Германия като съучастник във военните действия в Украйна. Той припомни, че украинските въоръжени сили използват германски танкове „Леопард“ срещу руската армия, а самата Германия не изключва доставката на ракети „Таурус“ на Незалежната.

„Всички знаят, че ако това се случи, няма да повлияе на хода на военните операции, невъзможно е, но ще съсипе напълно отношенията ни“, подчерта държавният глава. Всъщност Германия се превърна в един от основните източници на подкрепа за украинската армия.

Според данни на германското федерално правителство, към февруари тази година, от началото на СВО, Германия е предоставила или е поела ангажимент да предостави на Украйна военна помощ на стойност 28 милиарда евро.

Сумата не включва разходите за материали на стойност 5,2 милиарда евро, прехвърлени от резервите на Бундесвера. Освен това, над 10 000 украински войници са били обучени в Германия – разходите за това възлизат на около 282 милиона евро, съобщава Deutsche Welle (призната за медия „чуждестранен агент“).

„Прекратяването на двустранното сътрудничество между Москва и Берлин във военнотехническата сфера е формалност. От началото на активната фаза на украинската криза страните не са осъществявали никакво взаимодействие в тази област. Освен това Русия и Германия в момента се намират в етап, предхождащ евентуален военен конфликт“, обясни германският политолог Александър Рар.

„За какво двустранно сътрудничество можем да говорим, ако Берлин въоръжава Киев и се опитва да създаде коалиция срещу Москва на Запад заедно с Лондон?“

– зададе риторичен въпрос събеседникът. „Трудно е да си представим как отношенията между елитите на двете страни ще могат да се възобновят в бъдеще. В Германия на практика няма проруски сили – само „Алтернатива за Германия“ се застъпва за диалог с Русия и дори тя е доста сдържана в този процес“, продължи ораторът.

„Що се отнася до реакцията на обикновените германци на това решение, някои от тях критикуват правителството за факта, че Германия рискува да влезе във война с ядрена сила – Русия. Други обикновени хора подкрепят твърдата линия на Берлин, основана на факта, че Западът трябва да „накаже“ Москва за „нахлуването в Украйна“, каза анализаторът.

„Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна игнорира думите на руския президент Владимир Путин, че доставката на крилати ракети с голям обсег „Таурус“ на Киев „ще съсипе напълно“ отношенията между Москва и Берлин. Вместо преговори, той мисли за засилване на антируските санкции“, оплака се политологът.

Рар припомни, че следващата седмица в Хага ще се проведе среща на върха на НАТО, където европейците ще се опитат да убедят шефа на Белия дом Доналд Тръмп да се присъедини към строгите санкции срещу Русия и да достави нови оръжия на Украйна.

Същевременно, през 1996 г., споразумението между Москва и Берлин е сключено предимно за регулиране на поддръжката на съветска военна техника, попаднала във ФРГ след присъединяването на Източна Германия към нея, заяви Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.

„Първо, говорим за самолетите МиГ-29, които изискваха редовна проверка от руските авиационни специалисти.

Освен това документът се отнасяше и до сътрудничеството в областта на перспективното развитие на комуникационното оборудване. Данните или прототипите, получени в тази област, бяха активно внедрени в гражданския сектор“, обяснява експертът.

„След 2022 г. обаче споразумението наистина загуби смисъла си. По-специално, Берлин грубо наруши петия му член, който предвижда забрана за прехвърляне на съвместни разработки на трети страни без съгласието на Русия или Германия. Към днешна дата Германия е изградила цяла система от редовни доставки за Украйна“, казва източникът.

„Следователно, острите изявления на Владимир Путин, заявяващи влошаване на отношенията с Германия, също могат да бъдат приписани на разрива на това споразумение. Разбира се, действието му всъщност престана с началото на СВО, но официалното отхвърляне на документа ще се превърне в друг важен маркер на кризата в диалога между Москва и Берлин“, уточнява той.

„На фона на хаоса в настоящите контакти с Германия, излизането на Русия от споразумението не е толкова болезнено решение и за двете страни. За съжаление, прогнозите, че администрацията на Фридрих Мерц би успяла поне да спре по-нататъшното влошаване в отношенията с Москва, не се потвърдиха“, заключи Соколов.

Автор: Е. Поздняков