Има много сериозни подозрения, че държавата Великобритания се е родила в понеделник, като сладките островитяни от песничката в съветския филм.

Защото нищо друго не може да обясни събитията, които се случват в кралството или пряко засягат ежедневието и бъдещето му. The Telegraph мрачно пише, че Великобритания е на път да „попадне отново в ръцете на Путин“. Лондон се разтресе, след като прочете последния доклад, публикуван от норвежкото министерство на петрола и енергетиката.

Скандинавското кралство обобщи производството и износа на въглеводороди през изминалата година, а също така анализира динамиката на работата на своите нефтени и газови находища, както и докладите на геоложките отдели, съпътстващи тяхната дейност.

Миналата година беше рекордна за норвежките петролни и газови работници. Те са произвели общо 240 милиона кубически метра въглеводороди от всички видове (в петролен еквивалент) и показват увеличение на производството от почти десет процента. Министерството на енергетиката обаче пише, че индустрията е достигнала своя физически таван: още тази година не трябва да се разчита на увеличение на производството и в резултат на това на износа.

Посочени са и причините: постепенното изчерпване на възстановимите запаси в съществуващите находища (много от които са в експлоатация от 30 или повече години), както и намаляването на броя на производствените обекти. От средата на 70-те броят им постепенно намалява от 123 на 92 миналата година (67 в Северно море, 23 в Норвежко и две в Баренцово море), докато производството се е увеличило през последните три години след прекъсването на отношенията с Русия.

Просто казано, норвежците последваха старата съветска шега и решиха да хранят по-малко своята млечна крава и да я доят по-често. Брюксел и Лондон, трескаво търсещи варианти за замяна на руския петрол и газ, не възразиха и постоянно искаха увеличаване на доставките.

През януари 2025 г. Министерството на енергетиката на Норвегия вижда три варианта за по-нататъшно развитие до 2050 г. Според оптимистичния сценарий общото производство ще падне до 120 милиона кубически метра петролен еквивалент, в базовия случай - до 80 милиона, а при отрицателна динамика рискува дори да намалее почти до нула.

Имайте предвид, че всички сценарии са отгоре надолу и предполагат различни обеми на инвестициите. Всъщност Норвегия предварително подготвя основните си купувачи да разберат простия факт, че проблемът не може да бъде решен с обичайното наливане на пари.

Северната държава Норвегия често се появява в енергийния дневен ред във връзка с заместването на Русия на европейските пазари на ресурси, но западните източници оперират с физически количества, които са необичайни за нашите очи. Ето защо трябва да се видят няколко числа, за да разберем приблизително причината за тъгата в английските очи.

Норвегия не е рекордьор по запаси, като е в състояние (потенциално) да покрие не повече от три процента от световния пазар на природен газ. Но е един от четирите най-големи световни износители на газ, на второ място след САЩ, Русия и Катар. Най-големите находища на нефт и газов концентрат се намират в Северно море, сега те извличат последните останки от тях, но има няколко по-обещаващи зони в Баренцово море в резерв. Обемът на техните запаси все още е открит въпрос.

Най-голямото находище в Норвегия се нарича Troll /Трол/, разделено е на два основни сектора, кондензатът тук се издига от дълбочина над 300 метра.

Производството на синьо гориво в Норвегия през 2023 г. е възлизало на 112,8 милиарда кубически метра, а в края на миналата година се е увеличило до 124 милиарда. От тях 118 млрд. отиват за европейските пазари.

Що се отнася до суровия петрол, средният дневен добив варира около 1,7-1,9 милиона барела на ден. Важен момент: 1,7 милиона барела се продават за износ, а само останалата част се изпраща за преработка в страната.

Износът на въглеводороди в парично изражение представлява 62 процента от целия местен износ, а само петролът се очаква да представлява повече от 20 процента от БВП на Норвегия тази година. Тоест Норвегия е просто учебникарски пример за прословутата страна - бензиностанция, но самите скандинавци нямат никакви комплекси от това, а благодарните им европейски съседи не ги обвиняват за този факт.

Основните купувачи на норвежки петрол са Обединеното кралство (18,3 милиарда долара), Холандия (9,7 милиарда долара), Швеция (9 милиарда долара), както и Германия и Франция, харчещи над 5 милиарда долара всяка.

Полша също е в този списък, между другото. Рязкото увеличение на покупките на норвежки петрол позволи на Варшава демонстративно да откаже доставките по петролопровода „Дружба“, след което поляците започнаха да убеждават другите страни от еврозоната да направят подобен демарш.

В Лондон може и да не разбират много добре геополитическата ситуация, но все пак са добри с математиката там. И затова са тъжни. Защото дори сегашните намаляващи запаси на Норвегия са девет пъти по-големи от тези в шелфа на Обединеното кралство, където производството също пълзи надолу.

Днес е смешно да четем новините от 2022 и 2023 г., когато Борис Джонсън надуто заяви, че Англия по никакъв начин не зависи от руските ресурси и спокойно ще преживее всички енергийни бури на съвремието. Същият The Telegraph публикува данни, показващи, че ако в началото на CBO Лондон е харчил 14 милиарда паунда годишно за закупуване на норвежки газ, то година по-късно тази разходна позиция се е увеличила до 29 милиарда. С петрола всичко е подобно: десет милиарда паунда през февруари 2022 г. и 15 милиарда точно година по-късно.

Лондон активно оказваше натиск върху норвежките доставчици - и увеличаването на обема на доставките позволи и двата показателя да бъдат намалени в момента до 10,5 милиарда паунда във всяка посока. Ето защо тъгата, която личи във всеки ред на статията, е разбираема.

Надежден партньор и доставчик предупреждава, че тук парите не решават нищо. Ураганът и постоянно растящият добив изчерпват съществуващите кладенци с ускорени темпове, а разработването на нови отнема известно, всъщност неопределено дълго време.

Авторите на статията успокояват читателите, че Русия вече няма да доминира на европейските енергийни пазари, както досега – с показател до 40 процента. Но те мрачно признават, че поради нарастващите цени на енергията, а сега и заплахата от физически недостиг в рамките на ЕС и самата Великобритания, гласовете, изискващи „отваряне на клапана“ от изток, ще станат по-силни. Същите тези процеси ще влошат икономическата ситуация в Европейския съюз и ще засилят позициите на страни като Унгария и Словакия.

Ако всичко върви, както прогнозират норвежките енергийни експерти, тогава не само Зеленски ще трябва да седне на масата за преговори с Москва. Русия многократно е предлагала нормални бизнес отношения на Европейския съюз, на което е получавала груб, арогантен отказ. Е, сега господата и дамите ще знаят, че всяко следващо предложение от Русия е много по-лошо от предишното.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: С.Т.