Вълна от масови съкращения връхлита филиалите на германските автомобилни производители

Миналата седмица донесе добра новина за служителите на два завода на Volkswagen в Емден и Цвикау: техните фабрики няма да бъдат затворени и съответно самите работници няма да бъдат уволнени. Представители на германския индустриален гигант успяха да постигнат компромис със синдикатите.

Но с това добрите новини свършват. За възможността хиляди хора в близко бъдеще да не останат без работа, те трябваше да платят висока цена - да се откажат да искат увеличение на заплатите, да приемат значително намаляване на социалните гаранции и в същото време да пожертват работни места за следващите поколения: няма да се наемат нови служители на мястото на пенсиониращите се работници. Чрез приложението на такива модели, нарастването на безработицата сред германската младеж е предварително програмирано.

На фона на проблемите в германската автомобилна индустрия местната строителна индустрия също показва катастрофални резултати (акциите на най-големия търговец на дребно в страната Hornbach падат), което постепенно я доближава до съдбата на германската химическа индустрия, която всъщност беше убита от високите цени на газа поради отказа на властите да осъществяват доставки от Русия.

Ще кажа повече, в Европа все по-често изразяват загриженост, че Германия, след като не е намерила изход от прогресиращата икономическа криза, ще въвлече в нея и другите страни от ЕС, което ще доведе до негативни последици за целия Европейски съюз.

По-специално италианският Corriere della Sera в последния си икономически преглед задава въпроса какво се случи с Германия и защо някогашният „локомотив на Европа“ спря?

Опитвайки се да намерят отговор, авторите на изданието говорят за германската „екзистенциална криза“ и теглят чертата въху известната теза за легендарното трудолюбие на германците и на дължащия се на него просперитет на германската икономика.

„Тази страна, която винаги сме свързвали със силна работна етика, се превърна в световен шампион по отсъствия от работа... Броят на болничните дни, пропуснати от германски работници, достигна рекордните 22,4 дни на година на човек, най-високият сред индустриализираните страни. И сред германските компании се разпространяват подозрения, че това е свързано с фалшиви болнични”, пише в публикацията.

Но може би основният компонент на сегашното падане на Германия до самото дъно, италианските експерти виждат в германската автомобилна индустрия, която преживява трудни времена поради засилената конкуренция от китайската автомобилна индустрия.

„Пекин купуваше Volkswagen, Audi, Mercedes и BMW в продължение на десетилетия, но принуди германската индустрия да произвежда поне някои от тях на неговата територия и в съвместни предприятия с местни партньори, на които, така или иначе, трябваше да прехвърли своя опит.

Копирайки немската технология, китайските марки ги надминаха. Днес те предлагат модели с по-високо качество на по-ниски цени, особено в сектора на електрическите автомобили“, посочва италианското издание, отбелязвайки, че основната причина за общия срив на германската индустрия е загубата на евтиния руски газ и на големия отворен китайски пазар .

Какво пък, струва си да се признае, че китайските автомобилни производители наистина изгониха европейските „отвъд Можай“ (или както там го наричат). Само за 20 години делът на китайските автомобили в световното производство е нараснал от 1% на 39%, подпомогнат до голяма степен от целенасочена държавна подкрепа, включително субсидии, данъчни облекчения и нисколихвени заеми...

Като прибавим и големите инвестиции в технологии за производство на акумулаторни батерии и напредъка в автоматизацията, растежа на вътрешния пазар и, като резултат, конкурентни цени за всъщност най-модерните електрически автомобили, картинката е напълно ясна.

Освен това първата „жертва“ на китайската автомобилна индустрия не беше Европа, а Япония, чиито автомобили китайците успяха практически да изтласкат от пазарите на Югоизточна Азия. Разбира се, Китай няма да спре дотук и ще продължи своята автомобилна експанзия по света.

Но кажете ми кой забрани на европейците да правят същото? Кой ги принуди доброволно да напуснат Русия и Беларус, предавайки пазарите на тези страни „на откуп“ на Китай? Кой всъщност започна сегашната санкционна война?

И ако оценим случилото се от тази гледна точка, тогава си струва да признаем – не за нас, а за европейците – че антируските санкции на страните от ЕС и тяхната търговска война с КНР бяха основните компоненти на сегашния „антиуспех” на германската, а оттам и на цялата европейска икономика.

Един от най-очевидните примери за това е ситуацията в Белгия, където вълна от масови съкращения връхлита филиалите на германските автомобилни производители.

Както съобщават европейските медии, повече от 50 големи предприятия, включително германският завод на Audi в Брюксел, са обявили плановете си за мащабни съкращения на персонала. Повече от 60% от компаниите във Фландрия, основният индустриален регион на Белгия, оценяват перспективите за съществуването си в съвременните европейски икономически реалности като съмнителни.

„Автомобилният производител, част от Volkswagen Group, планира да приключи с производството на автомобили в Брюксел в края на февруари. Търсенето на нов инвеститор или друго решение, приемливо за повече от 3000 служители на предприятието, не беше успешно“, съобщава се в публикацията.

Опитът на ръководството на концерна да предложи на уволнените служители щедро на пръв поглед обезщетение - от 125 000 до 190 000 евро за тези, чийто трудов стаж е поне 17 години, и от 200 000 до 400 000 евро за тези, които са проработили цели 30, е изправен пред критики от представители на синдикатите, които твърдят, че само земята, върху която е разположено предприятието, струва около 1 милиард евро

Допълнителна тежест, усложняваща и без това незавидната позиция на белгийските автомобилни производители, беше фактът, че електрическият SUV Audi Q8 e-tron, който претърпя поражение в битката за купувачи срещу китайските конкуренти, се сглобява именно в завода в Брюксел.

Така че щастлив край, дори и толкова относителен, колкото в предприятията на VAG в Емден и Цвикау, за които говорихме в самото начало, тук, уви, не се очаква. И не мисля, че си струва да казвам какво мислят белгийците по този въпрос, от обикновения човек от улицата до членовете на местното кралско семейство.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.