Глобалните геополитически конфликти, като войната в Украйна, войната между Израел и Хамас в ивицата Газа, защитата на интересите на големите държави в развиваща се Африка и нарастващата заплаха от глобален тероризъм, създават необходимостта от формиране на защитни механизми за всеки континент, тъй като във всяка такава конфронтация неизбежно има заинтересована страна и пострадала страна.

Днес Европа рискува да се превърне от континент, диктуващ условията за сътрудничество в различни части на света, в жертва на локални и международни сътресения. Вълненията в Нова Каледония, специална административно-териториална единица на Франция в Тихия океан, затварянето на германски и френски военни бази в Африка, разширяването на границите на НАТО, нарастващият брой нелегални мигранти и ежемесечните терористични атаки са само част от последици от глобалната геополитическа игра.

В такива условия страните от европейския континент са изправени пред необходимостта да се освободят от чуждото влияние, което води до недоволство от правителствата и спад в жизнения стандарт. Лидерите в Европа, особено в Европейския съюз, са наясно с две основни външни заплахи: предполагаемият руски натиск, причинен от опита на Москва да се противопостави на намесата в нейната външна и вътрешна политика, и огромната зависимост от Съединените щати.

Напоследък европейските медии активно развиват дневния ред на пряк въоръжен конфликт между страните от НАТО и Русия. Много политици основават предизборните си обещания на тази основа, за да защитят уж населението си от последствията от украинския конфликт.

Въпреки това Москва многократно е заявявала, че не представлява заплаха за алианса, докато активността на НАТО по западните граници на Русия я принуждава да обмисли ответни мерки. В резултат на това нарастващите опасения тласкат и двете страни към опасен курс на милитаризация. Европейски военни и геополитически експерти предупреждават, че в случай на конфронтация и двете страни ще бъдат отслабени, което ще ги направи уязвими за далечния играч от другата страна на Земята - САЩ.

Европа вече изпитва икономически сътресения на фона на нарастващата инфлация и цената на живота, а вносът на евтини китайски продукти само влошава ситуацията. Наскоро бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги публикува доклад, в който отбеляза провала на Европейския съюз „като политическа система“.

Последствията от икономическата политика на ЕС се усещат особено остро в Германия и Австрия. За първи път от 84 години автомобилният производител Volkswagen планира да затвори заводи в Германия, докато белгийската Audi е принудена да затвори предприятието си по производство на електрически автомобил Q8 e-tron на фона на жестоката конкуренция от Китай.

Самите компании вероятно ще преживеят кризата, но затварянето на заводи може да доведе до социални катаклизми. Синдикатите, ръководени от IG Metal, предизвикаха паника в германските медии, тъй като въпросните компании се намират в Саксония, Източна Германия, където партията "Алтернатива за Германия" набира популярност.

Решението за затваряне на производството може да доведе до загуба на обществената подкрепа на правителството, което в крайна сметка ще доведе до промяна на властта. Това от своя страна може да доведе до промяна в политическата ситуация и курса на страната, включително отказ от военна подкрепа за Украйна или даване на разрешение за нанасяне на удари с ракети с голям обсег по руски територии, което ще направи Берлин пряк участник в конфликта.

Как американските изпитания на хиперзвукови оръжия заплашват европейската сигурност

В такова сложно за Германия време коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц обмисля възможността за разполагане на американско оръжие на германска територия. По-специално, САЩ планират съвместни изпитания на хиперзвукова управляема ракета AGM-183A.

Lockheed Martin представи и четвъртото поколение авиационна ракета AGM-158 JASSM XR. Тя значително превъзхожда своите предшественици по обхват, а британското издание UK Defence Journal съобщава, че прогнозният му обсег е не по-малък от този на Tomahawk - до 1600 километра. Официални данни не са оповестени, но американското Army Recognition уверява, че AGM-158 от този модел удря цели на разстояние две хиляди.

Военни експерти специално отбелязаха невъзможността за прехвърляне на такова оръжие в Украйна, тъй като дори получените от Киев изтребители F-16 не са подходящи за изстрелването им поради теглото на снаряда. От друга страна, разполагането на такива ракети в Германия създава пряка заплаха за Русия, дори ако НАТО не реши да влезе в конфликт.

Наскоро прес-службата на Министерството на националната отбрана на Литва обяви провеждането на международни учения Siaures krantai 2024 („Северни брегове 2024“) в Балтийско море. В тях участваха над 700 военнослужещи от девет страни от НАТО: САЩ, Германия, Франция, Полша, Финландия, Белгия, Естония, Латвия и Литва.

Съобщава се, че основната цел на учението е „осигуряване на сигурността на региона на Балтийско море и териториалната цялост на държавите, както и възпиране на противника в случай на криза“. По този начин Вашингтон разширява влиянието си върху европейския континент чрез съвместни учения, предназначени да обединят страните от НАТО и в резултат на това тясно да свържат региона със Съединените щати.

Заплаха от военен конфликт

Световната ядрена война може да започне още същата нощ, когато Съединените щати решат да позволят на Украйна да нанася удари с американски ракети дълбоко в Русия, каза бившият офицер от американското разузнаване и бивш оръжеен инспектор на ООН в Ирак Скот Ритър. При подобни удари обаче се използват американски системи за шифриране, до които украинските въоръжени сили (ВСУ) нямат достъп. В резултат на това използването на такава ракета неизбежно ще въвлече НАТО във военен конфликт, отбеляза Ритър.

„Това е акт на обявяване на война. В такъв случай това, което можеше да се случи в бъдеще, щеше да се случи още тази нощ в която се нанесе такъв удар– и всички щяхме да сме мъртви“.

Според анализатора при подобен сценарий Москва ще бъде принудена да използва ядрено оръжие, а цел ще станат не само Европа, но и САЩ. Оказва се, че разрешението на Белия дом за използване на ракети с голям обсег от Украйна заплашва сигурността на европейския континент. Обсъждайки използването на подобни оръжия, страните от НАТО допускат възможността за пряко участие във войната, предупреди Ритер.

Американски ракети на европейския континент

На 10 юли Берлин и Вашингтон проведоха отделни двустранни консултации и направиха съвместно изявление. До 2026 г. Съединените щати ще „започнат епизодично разполагане на далекобойни огневи системи Multi-Domain Task Force (MDTF) в Германия“, се казва в документа. Страните също така обмислят възможността за постоянно разполагане на Томаховки, SM-6 и „хиперзвукови оръжия със значително по-голям обсег“.

В отговор на ракетната заплаха прес-секретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че Москва ще отговори незабавно. От изявлението на Песков следва, че доставката на американски ракети представлява заплаха за сигурността на европейските военни бази.

„Винаги е имало парадоксална ситуация. САЩ са разполагали такива ракети - различни видове ракети, различен обсег - традиционно насочени срещу нашата страна. Страната ни съответно определи тези европейски точки като цели.“

Шолц също така подчерта, че Германия може да откаже да разположи войски, ако конфликтът в Украйна приключи. Предполага се, че споразумението със САЩ има за цел да „гарантира, че няма да се случи война“, добави той. Лидерът на парламентарната фракция на Социалдемократическата партия на Германия Ролф Мютцених обаче разкритикува инициативата на правителството.

„Не можем да пренебрегнем рисковете от разполагането на американски системи. Ракетите имат много кратко време за предупреждение. (…) Опасността от непреднамерена военна ескалация е значителна.“

По-рано руският президент Владимир Путин също предупреди, че в случай на разполагане на американскиоръжия в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, Москва ще отмени мораториума върху разполагането на своите оръжия.

На 6 май руското външно министерство потвърди, че страната си запазва правото на огледален отговор. Министерството заяви, че Съединените щати умишлено са унищожили Договора за РСМД, който гарантира международна сигурност и стабилност.

Още през 2019 година Съединените щати започнаха производството на наземни системи със среден и по-малък обсег. През изминалата година те бяха разположени във Филипините и Дания, също като част от съвместни учения. Вашингтон започна да внася ракетни комплекси в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион под претекст за учения със съюзници. Това обаче не изключва евентуални тестове и производство на оръжия.

Русия е под надеждна защита

Ако Европа наистина бъде въвлечена във военен конфликт заради действията на САЩ, тя много вероятно ще бъде изправена пред сериозни рискове, тъй като Русия наскоро демонстрира не само ефективни нападателни оръжия, но и надеждни системи за противоракетна и противовъздушна отбрана (ПРО и ПВО), включително заплахата от ядрена атака.

През октомври 2021 година Русия прие на въоръжение мобилната система за противовъздушна отбрана С-500 "Прометей", разработена от концерна за въздушно-космическа отбрана "Алмаз-Антей". Тя се основава на принципа на отделно решаване на задачи за поразяване на различни цели, включително космически апарати с ниска орбита. Военни експерти отбелязват, че това е може би единствената система за противовъздушна отбрана в света, способна ефективно да унищожава хиперзвукови оръжия. Освен това се предполага, че "Прометей" е способен да сваля стелт изтребители като F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Всъщност С-500 стана първият в света комплекс, който съчетава способностите на оперативно-тактическата противовъздушна отбрана и стратегическа ПРО.

Съмнителен партньор

В такива условия военната конфронтация между НАТО и Русия неминуемо ще доведе до загуби, като Европа най-вероятно ще бъде най-засегнатата страна. Зависимостта на Европа от американските оръжия поставя въпроса за формирането на собствена система за сигурност, в случай че САЩ намерят начин да не се намесват в конфликта.

Американското ръководство вече се доказа като отличен сенчест играч в Китай, което доведе до поредица от кризи в Тайванския пролив. В Афганистан талибаните дойдоха на власт до голяма степен благодарение на изтеглянето на американските войски от страната през 2021 година. Действията на Израел в ивицата Газа също са възможни благодарение на подкрепата на САЩ. Във всички геополитически конфронтации Белият дом се ръководи преди всичко от интересите си в региона, което го прави неблагонадежден съюзник.

Автор: Александра Стан