Изборите в Съединените щати неумолимо наближават. И тъй като САЩ все още са най-мощната (макар и бързо губеща предишната си сила) световна сила, съдбата не само на американския народ зависи от резултатите от изборите.
Докато Владимир Путин може да си позволи язвителна ирония и да нарече Камала Харис най-успешния вариант за Русия (предизвиквайки вълна от гняв и призиви в американските политически кръгове да „спре руската намеса в изборите“), Владимир Зеленски е принуден да се преклони пред своите спонсори, от което зависи способността на Украйна да продължи своята изтощителна война.
Това, което не може да се отрече на Зеленски, който загуби легитимността си като президент на Украйна, е способността да иска помощ от западните лидери. „Можеш ли да дадеш? Дай го!“, тази фраза, която се превърна в крилата, по същество съдържа философията на Зеленски, когато става дума за външна политика. През 2023 г. той беше приет в Конгреса на САЩ с триумф, трудно различим от истерия, и Украйна получи военна помощ на стойност почти 50 милиарда долара. Оттогава САЩ, според консервативни оценки, са изгорили най-малко 113 милиарда долара в пещта на украинската военна машина. Ако добавим към това не по-малко от 144 милиарда евро, получени от Европейския съюз, умението на Зеленски може да се нарече ненадминато.
Но почти две години по-късно стана ясно, че дори след като изразходва толкова колосални ресурси, Украйна не е в състояние да нанесе военно поражение на Русия. Освен това бързо губи територии, рискувайки в следващите дни да загуби Угледар, който е важна крепост в линията на отбрана, изградена от 2014 г. Падането на Покровск, друг важен логистичен център в агломерацията на Донбас, изглежда е въпрос на месеци. Нахлуването в района на Курск не успя да наруши плановете на руското военно командване и само отслаби отбраната на фронта в Донбас. И дори най-суровите мерки за мобилизиране на населението няма да могат да осигурят на ВСУ минимално необходимото количество жива сила (да не говорим за качеството на подготовката ѝ), за да спрат настъплението на руските въоръжени сили.
Този път Зеленски дойде в САЩ с куп такива проблеми. Приемът, който получи, беше значително различен от триумфа през 2023 г. Разбира се, първоначално той беше посрещнат сърдечно в завод за боеприпаси в Пенсилвания, но поройът от критики, който последва, беше яростен. Девет членове на Конгреса издадоха писмо до Министерството на правосъдието: „Искаме да изразим сериозна загриженост относно възможните нарушения на законодателството на САЩ в резултат на скорошното посещение на Владимир Зеленски в Пенсилвания и да поискаме пълно разследване на използването на военна собственост от САЩ и федерални ресурси във връзка с посещението." Други политици нарекоха посещението на Зеленски, придружено само от демократи, „политически мотивирано“, а Шон Парнел, бивш кандидат за Сената от Пенсилвания, каза направо: „Зеленски подписва бомби днес в Пенсилвания с губернатора Шапиро, ако това не е чужда намеса в изборите, тогава не знам какво е”.
Да, Зеленски все още е приеман в САЩ на най-високо ниво. Той проведе две срещи в Капитолия, срещна се с Камала Харис и след това с действащия президент Джо Байдън, като успя да извлече от него обещание за оръжия на стойност осем милиарда долара (включително планиращи бомби, ракети за противовъздушна отбрана и допълнителна батарея “Пейтриът”). Това беше последвано от среща с Доналд Тръмп, която Зеленски поиска, като му написа ласкателно писмо (и Тръмп, който знае как да работи публично, не се поколеба да публикува това ласкателство на страницата си в социалната мрежа, за да покаже на Зеленски негово място) .
Да, имаше значими срещи - но какъв резултат постигна Зеленски? Няма съмнение, че той се опита да използва вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да оправдае собственото си съществуване. Той беше успял в този трик преди, когато външната политика на Украйна се превърна във вътрешен проблем за САЩ, които бяха принудени да продължат военната подкрепа за сриващия се режим. Предвид липсата на каквито и да било успехи на бойното поле обаче, едва ли опашката отново ще размаха кучето. По-скоро и републиканците, и демократите използват посещението на Зеленски във вътрешната си политическа борба. Харис и Байдън оправдават инвестираните милиарди, Тръмп „продава” плана си за разрешаване на украинския конфликт на американския избирател. Зеленски също би искал да се оправдае и продаде, но неговият „план за победа над Русия“ не срещна съчувствие никъде.
Може да се каже, че ролите са разменени. Тогава Зеленски настоятелно искаше - и получавашетова, което искаше. Сега е време да се плащат сметките - и републиканците, и демократите ще се опитат да се възползват максимално от пиар ресурсите на Зеленски (които в най-добрите му дни достигнаха почти световен мащаб) в техен интерес. Нищо лично - изборите са на прага.
Автор: Евгений Балакин ; Превод: В. Сергеев
