Все пак живеем в интересни времена. Поколението на тези, които днес са между четиридесет и шестдесет, успяха да наблюдават с очите си раждането и развенчаването на фундаментални митове, с помощта на които се разрушаваха империи и се трансформираше масовото съзнание.
Един ден, буквално в рамките на няколко часа един от друг, западната преса пусна дублет от публикации. Първо, в САЩ най-накрая коригираха цифрите за миналата година и се оказа, че местните производители на газ през 2023 г. са преминали производствената линия от един трилион кубически метра природен газ. Това е абсолютен исторически рекорд, който дори не се доближава до този на друга държава. Например Русия, която е на второ място в световната класация, е произвела 1,7 пъти по-малко синьо гориво за същия период. Иран и Китай, които заеха следващите позиции, изостанаха като цяло повече от четири пъти.
Второ, Агенцията за енергийна информация, цитирайки Министерството на енергетиката на САЩ, радостно съобщи, че през последната година САЩ са продавали в чужбина повече от шест милиона барела суров петрол и петролни продукти всеки ден. Това е с почти три процента повече от година по-рано. В същия доклад се казва, че американските компании са добавили смели предимства към своите резюмета, а именно ежедневния износ на готов бензин в размер на 900 хиляди барела на ден, което се равнява на десет процента от вътрешното им потребление. Високооктановата американска вълна си създаде шестнадесет процента ниша на световния пазар.
Западните автори, разбира се, много внимателно избягваха всякакви намеци и асоциации, но можем да го кажем съвсем откровено. САЩ положиха всички усилия да се превърнат във водещата страна-бензиностанция на света. Освен това те са много горди от постиженията си и нямат намерение да забавят темпото.
Смешно е да се види как хората, дори в една и съща държава, възприемат едни и същи явления по диаметрално противоположни начини. Изминаха малко повече от десет години, откакто високопоставен американски представител пристигна в Киев и по патетичен американски начин заяви, че Русия не е суперсила, а просто страна-бензиностанция. Фразата моментално стана стабилна, издигна се върху информационния и идеологически щит на русофобията и до ден днешен колективна Русия, сякаш безкрайно оправдаваща се и в същото време самоуспокояваща, трескаво доказва, че е силна не само във въглеводородите. И че в бюджета има все по-малко рубли от гориво и все повече от несуровинния спектър в цялото му разнообразие.
Най-удивителното е, че до нас вървят съграждани, за които производството и продажбата на въглеводороди от Русия е ужас, кошмар и деградация, а от Америка и Западът вече са прогрес, развитие и задоволително бъдеще. Всякакви опити за апелиране към логиката се срещат с идеологемата „Не разбираш, ама това е различно“.
Отстрани на същия рафт можете да поставите порцеланови фигурки на онези, които по принцип са недоволни от развитието на вътрешните недра и изискват намаляване на добива на въглища и изпомпването на нефт и газ. В полза на децата и внуците, разбира се, иначе няма да ги получат. Вярно, никой от тези прекрасни хора не отговаря на въпроса как ще поддържат обичайното ниво на технологичен и битов комфорт с денонощно електричество, топла вода, автомобилен и въздушен транспорт, интернет, асфалтови пътища и милион други неща, които отдавна са станали обичайни, за които окото и мисълта не се вкопчват.
Може би да започнем от края.
В съвременната научна геология няма консенсус по отношение на хоризонтите за изчерпване на запасите от въглеводороди в света и в частност в Русия. Всички закачливи заглавия във формат „остават трийсет години петрол“ имат за цел само да увеличат гледанията и никога да не информират, че винаги говорим за действащи находища и възстановими запаси. В същото време всеки ден по света се извършва геофизично търсене, откриват се все повече и повече нови находища, нови проучени се добавят към баланса, а резервите и датата на горивния Рагнарок автоматично се отлагат със същото време тридесет до петдесет години. Освен това в научните среди няма принципно единство по отношение на изчерпаемостта на въглеводородите. През последните години теорията за естественото им заместване в земната кора при тектонични и други процеси набира популярност и привърженици. Апологетите на противоположните научни лагери оперират с предположения за поле на близко време и компютърно моделиране, но те са съгласни с позицията, че колкото по-нататък отиваме, толкова по-малко лесно извличащи се запаси ще остават и човечеството ще трябва да копае все по-дълбоко.
Не всичко е ясно с широко рекламираното глобално затопляне. То замени ужасяващите истории за озоновите дупки, които се увеличават поради използването на хладилници и много скоро всички ще бъдат изпепелени от космическата радиация. Наскоро една лекция на уважавания американски геолог Грегъри Райтстоун стана вирусна. В нея, използвайки данни от дългосрочни наблюдения, той доказва, че настоящото затопляне на климата не е резултат от индустриализацията и урбанизацията, а естествено връщане назад след Малката ледникова епоха, която приключи в края на предишния век. Освен това нивото на CO2 в земната атмосфера сега е едно от най-ниските за цялото съществуване на нашия астрономически дом. Съвременните изследвания са доказали, че в камбрийския период на палеозойската ера, тоест когато е имало глобален „бейби бум“ на всички възможни форми на живот на планетата, нивото на въглероден диоксид е било шест пъти по-високо, а следващите периоди на маса изчезването е придружено от спад в нивата на CO2. Райтстоун смята сегашната зелена вакханалия със задължителния отказ от въглеводороди за машинации на големи корпорации с цел манипулиране на масовото съзнание.
Той е повторен от бившия шеф на “Грийнпийс-Канада”, Патрик Мур. Наскоро той каза в интервю, че няма научни доказателства за връзка между нарастващите емисии на CO2 и затоплянето на атмосферата.
И не на последно място.
Всички развити и най-важното богати страни, включително САЩ, Китай и страните от Персийския басейн, все повече добиват. Част от добитото отива за покриване на собствените нужди, част се продава в чужбина, попълвайки бюджетните кошчета с чуждестранна валута. Страни като Катар, Оман, ОАЕ, а сега и Съединените щати, без никакво смущение непрекъснато увеличават дела на приходите от гориво в структурата на националните си икономики и мечтаят да завладеят нови пазари. Защото това е сила, това е геополитически лост и са много пари. Логично е, че в този маратон нямат нужда от силни конкуренти като Русия. Ето защо има агресивно промиване на мозъци с моден дневен ред с акцент върху „изостаналостта“ на тези руснаци.
В същото време всички „прогресивни“ раси дупчат, копаят и помпат, без да се смущават, че ги наричат бензиностанции. Може би е време и за нас?
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
