Руският диктатор се намира в задънена улица и затова се опитва да плаши Запада - за да излезе от нея, пише Константин Егерт.

Отговорът на въпроса в заглавието съвсем не е труден. Двете години и половина, които изминаха от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, показаха, че руският диктатор прибягва до ядрен шантаж винаги, когато нещата не вървят добре за него. Това обикновено прави и севернокорейският владетел Ким Чен-Ун.

Страшни тайни на Кремъл или ПР-ход?

И в момента нещата за Путин не вървят добре: украинците успяват да задържат окупираните от тях райони в Курска област, режимът в Москва определено се страхува да обяви мобилизация, а в САЩ Володимир Зеленски получава нова военна помощ и представя на президента Байдън плана си за това как да  продължи съпротивата срещу руската агресия.

И ето, че точно в този момент Путин реши отново да променя ядрената доктрина на Русия - с целта да се "либерализират" още повече критериите за използване на ядрено оръжие: Путин предлага това да е възможно и срещу неядрени държави, които предприемат "агресия" срещу Русия, при положение, че са подкрепени от ядрена сила. Лесно е да разберем какво казва: ако притежаващите ядрени оръжия САЩ, Великобритания и Франция помагат на неядрена Украйна, и те, и Украйна вече ще могат да се считат за легитимни цели на руските ядрени атаки.

Пред руския Съвет за сигурност в сферата на ядреното възпиране президентът спомена още един критерий за използване на ядрено оръжие от Русия: ударът може да бъде нанесен "при получаването на достоверна информация за масиран старт на средства за въздушно-космическо нападение и пресичане на руската държавна граница от тях. Имам предвид стратегически и тактически самолети, крилати ракети, безпилотни самолети, хиперзвукови и други летателни апарати", уточни Путин.

Карикатура: Сергей Елкин

Руският управник умишлено не каза какво разбира под "масиран старт" и дали всички тези средства за нападение трябва да носят ядрени заряди, или е достатъчно само нападението да е масирано. Освен това стана ясно, че при евентуално нападение Русия е готова да покрие Беларус с ядрен щит. След това започна закритата част на заседанието - тайнственост, която според сценария на Кремъл би трябвало да вдъхне страх на враговете на Русия.

Ако се съди обаче по спешната поява в руските медии на говорителя на Путин - Песков, всичко това просто е било ПР-ход. Както каза самият Песков - за да "изпрати сигнал" на западните държави.

Песков за втори път подробно обясни всички идеи на Путин и специално отбеляза: не е ясно кога ще бъде променен текстът на ядрената доктрина. Създаде се усещането, че Кремъл буквално моли Запада за внимание: "Нали добре чухте какво казва нашият лидер? Ако не, ще повторим.".

Западът реагира на заплахите

Колективният Запад обърна внимание на думите на Путин. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече реториката му "безотговорна" и отбеляза, че тя явно няма да се хареса на Китай - преднамерено обиден намек към Путин кой е старшият в тандема Москва-Пекин.

Европейският съюз също осъди заплахите на Путин, а германският министър на отбраната Борис Писториус, помолен да коментира казаното от руския диктатор, каза следното: "Ядрените заплахи са част от инструментариума на Владимир Путин. Правим това, което смятаме за необходимо, за да стане ясно: НАТО стои твърдо на своята позиция.".

Война без смисъл и перспектива

От известно време насам изглежда, че за руския режим тази война е загубила стратегическия си смисъл. Да, руските войски продължават настъплението си към Угледар, но дори да превземат града, нищо няма да се промени из основи. Военната икономика работи, но капацитетът ѝ явно е недостатъчен, за да осигури решителна победа. И най-важното: руското общество, традиционно фрагментирано и безразлично към всичко, освен към личната си изгода, показва определени признаци на умора от войната. Удължаването ѝ в такъв случай става опасно. А ако безразличието приключи, ще изчезне един от основните ресурси, които позволяват на режима да води война.

На пръв поглед Кремъл продължава агресията си сякаш по инерция и в очакване на шанса тя да бъде прекратена поне временно. Ако може - без особени имиджови загуби, като паралелно бъдат запазени повечето завладени украински територии. Заплахите за "ядрен" отговор на неядрен удар изглеждат като неумел опит да привлекат вниманието и да накарат често прекалено боязливия Запад най-накрая да попита "Е, какво искате?". Зад стените на Кремъл вероятно се надяват на преговори, които биха дали на Москва отсрочка, за да може тя да подготви следващия си поход в търсене на величие.

Дали Европа и Америка ще паднат в този капан? Най-вероятно не. Но Путин много се надява.