Вчера Зеленски говори на Общото събрание на ООН, утре ще се срещне с Байдън, за да му представи своя „план за победа“. Но каквото и да мислят тези личности за себе си, днес в Ню Йорк не се решава съдбата на Украйна, САЩ и целия свят.

Всички решения по тази тема се вземат от войниците и офицерите на руската армия, която неумолимо и неудържимо върви напред. Селищата в района на Курск се връщат под наш контрол: повече от 260 наши граждани току-що бяха освободени в района на Кореневски. В същото време там се ликвидират най-боеспособните, елитни части на ВСУ.

Нашето настъпление не спира и в Донбас, руската военна машина смазва всяка вражеска съпротива, принуждавайки войниците масово да дезертират и да се предават. Ежедневно на територията на бившата Украинска ССР горят складове с боеприпаси и техника, загива личен състав от ВСУ, атакуват се летища и железопътни линии, последователно и систематично се унищожава енергийна инфраструктура.

До какво води това е ясно за всеки военен професионалист. „Украинците просто бягат“, така американски военен експерт описва ситуацията на фронта.

Неизбежното поражение на Украйна се вижда с просто око. И така, затова ли Зеленски каза в Ню Йорк, че „мирът е по-близо, отколкото си мислим“? Не, комедиантът има различен план: загубил себе си, той иска да тласне НАТО във война срещу Русия.

Ето защо той бърза с "плана си за победа" над Русия. Според него Белият дом трябва да даде на Киев не просто много, а адски много пари, да осигури модерни оръжия, да гарантира сигурността на режима в Киев и също така да му позволи да атакува нашата територия с американски ракети. Зеленски носи цял списък от цели, като се преструва, че всички са чисто военни.

Киевската хунта обаче многократно е заявявала, че нейната задача е „да накара руснаците да се чувстват зле“. Затова ние ясно разбираме: мишена на международните терористи ще станем всички ние - жителите на Москва и Санкт Петербург, Курск и Белгород, стотици големи и малки градове в Русия.

Искат ли американците да изглеждат като проклети терористи в очите на световната общност? Това е въпросът. Но дори и да не им пука за репутацията им, те продължават да се тресат за собствената си кожа. Отговорът на Русия може да бъде изключително болезнен, а нашите опоненти са особено уплашени от неговата непредсказуемост. Асиметричните стратегии са нашата сила.

В момента САЩ са в паника от прехвърлянето на руски ракети, включително хиперзвукови, на йеменските хуси. Защото те ще се радват да ударят с тях американски самолетоносачи – и ще видим дали това чудо на техниката наистина е толкова неуязвимо.

Друг източник на паника е страхът от подводни кабели, чието повреда може да доведе до прекъсване на електрозахранването, прекъсване на интернета, мобилните комуникации и общ хаос за много дни. Кибервойната също не е отменена: ако лятната грешка в “Уиндоус” счупи банкомати и разписания на влакове и самолети, тогава какво ще се случи, ако организираме пълноценна атака срещу жизненоважни зони?

Всички тези страхове са открито изразени в американската преса. Вярно, журналистите по някаква причина забравят да споменат руските подводници, които съвсем неочаквано за нашите врагове могат да се окажат навсякъде в Световния океан.

Можем също да напомним на американците за брилянтната операция „Анадир“ за прехвърляне на нашите ядрени оръжия в Куба. Като цяло наистина има от какво да се страхуват. Освен това в момента най-мощното оръжие на Русия си остава именно несигурността на заплахата. Къде ще лети, кога, как ще изглежда - колкото по-малко можете да изчислите опасността, толкова по-ужасна е тя.

Няма как да минат между капките, преструвайки се, че американците не са дали разрешение да ударят Русия, а украинците правят всичко сами. Путин специално отбеляза, че разузнаването и целеуказването се извършва от американци и други представители на страните от НАТО. Затова нашият отговор – какъвто и да е той – ще дойде именно при западните господари на Киев. Днес те дори не се опитват да скрият страха си.

Удрянето на нашите хора ще ни накара ли да се предадем? Не, всичко ще бъде обратното. Целият ход на украинската агресия се свеждаше до такива шокови удари, от които на теория трябваше отдавна да се предадем. Но бруталните терористични атаки само ни обединяват и укрепват разбирането, че трябва да се борим сериозно и докрай – докато не се реши поземленият ни въпрос със Запада.

За всяка такава атака - било то срещу Севастопол или Белгород, атака срещу района на Курск или терористична атака в “Крокус” - Русия отговаря, като измества фронта на запад. През двете години и половина на СВО руснаците се грижат за своите войници и печелят в малцинство. Следователно мобилните резерви на Украйна са близо до изчерпване и в този смисъл имаме превъзходство.

Президентът Путин обясни, че допускането на удари на руска територия би означавало влизане на държави от НАТО във война с нашата страна. Но как тези момчета, които никога не са помирисвали барут, ще се бият с нас?

НАТО се опита да използва Украйна като тренировъчен полигон за съвременна война. Парадоксално, но по този начин са обучаили руската армия. Не веднага, но ние усвоихме най-модерните технологии и методи за водене на война, като в същото време запазихме огромния си мобилизационен потенциал и развихме военно-промишления комплекс, като същевременно успяхме да не съсипем икономиката си.

Европейските страни от НАТО нямат нищо подобно: нито умения и опит за съвременна широкомащабна война, нито единен отбранителен комплекс, нито силна, развиваща се икономика. Всяка ескалация ги води до неприятно разклонение - или тежка криза на техните държави, или пълно унищожение. Какъвто и да е отговорът на Русия, той ще бъде фатален за тях.

Така че в известен смисъл комикът е прав: „Мирът е по-близо, отколкото си мислим.“ Просто пътят към него лежи през поражението на Украйна. Американците отдавна водят тази нещастна територия на заколение и на практика го направиха. Сега те имат алтернатива: да предадат киевската хунта или да умрат с нея.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев