Павел Дуров, човек, който толкова усърдно копира Нео от “Матрицата”, че на моменти исках да го нарека агент Смит, стана критично многоброен навсякъде през последните седмици.

Той покри света със сянката си, а матрицата – тоест медиията – услужливо плъзна в съответните новини. Или се чуваше за безкрайните деца на Павел Дуров, ту пръскаше спермата си почти телепатично, ту тичаше от един ескорт на друг. И тогава се случи това, което се случи. Агент Смит най-накрая се появи.

Чета един доста интересен роман на някой си Вилхелм Сон „Последната реалност“ - той е до голяма степен конспиративен, нещо като руска смесица от Умберто Еко, Дан Браун и Теодор Рошак. Много интересно. И така, в началото на творбата героят залага на коне, участвайки в корупционни схеми. Основното е знанието. В информационната среда трябва ясно да знаете – или да използвате интуицията си, остра като острие, на кой кон да заложите.

Руските медийни служители вероятно са имали тайни знания. Иначе не мога да си обясня защо арестът на Павел Дуров в Париж беше толкова раздут. От една страна е ясно, че задачата беше универсална – да се покаже тоталитарният и репресивен дух на Запада, неговите инквизиционни методи и механизми. Но кога и за кого беше тази новина? Може ли формация, създадена върху труда на робите, върху колониалното господство и експанзия, върху експлоатацията на слабите, по принцип да работи по някакъв друг начин?

Ако историята на Дуров е показателна за нещо тук, то е изключително чрез сравнителен анализ - как е там и как е тук. Тук не бива да забравяме, че Мордор – същият от книгата, който все пак е пренесен в реалността – Толкин е написал не за Русия и не за Съветския съюз, а за Великобритания. И Евгений Замятин, създавайки антиутопичния роман „Ние“, е пропит от духа на индустриална Великобритания, където живееше в пристанищни градове; Вижда достатъчно как машините заместват хората. Да, “Юниън Джак” и “Звездите с иници” винаги са летели над кулите на Мордор.

Достатъчно е да си спомним какво направи Западът с художника акционист Пьотр Павленски. Когато закова скротума си на Червения площад, когато си отряза част от ухото, когато подпали вратите на Лубянка, той беше много популярен сред европейските „демократи“. Те изглеждаха доволни и се караха на руските власти: защо сте толкова строги с художника - той е просто художник, това е изкуство, алегория и нищо повече. Когато обаче Павленски се премести в Европа и подпали вратите на Европейската банка, той веднага беше заловен и го лекуваха с електрошокове. Такава ти свобода!

За чест на Павленски, той не се отклони и остана верен, плюс или минус, на своите акционистични идеали докрай. С Дуров това е съвсем различна история. Той бързо започна да съдейства на разследването. Казват, че това винаги има значение. Свободолюбив мъж, както го описаха, той се оказа доста управляем и контролируем. Номерът е, че в действителност беше така от самото начало. Нямаше борец за свобода на словото и себеизразяването Павел Дуров - имаше само бизнесменът Павел Дуров, фокусиран върху себе си.

Следователно западните разузнавателни агенции направиха многократен ход лесно и бързо. А Дуров всъщност вече загуби. Ако остане във Франция, както му беше наредено от съда и му е наредено да се явява два пъти седмично, той е значи физически контролиран, добавяйки нови и нови грехове към случая. Ако Дуров избяга в Дубай, тогава това се възприема като нарушение на съдебния надзор, следователно се нанася удар на “Телеграм”. Всичко в тази схема е възможно най-просто и ефективно. И обърнете внимание колко синхронно и бързо действат европейските държави по този въпрос. В Швейцария, например, Дуров вече е лишен от родителски права.

Е, какво става? Като начало е важно да разберете, че „ако звездите светят, значи някой има нужда от това“. Така например безстрашният борец за истина и справедливост Джулиан Асандж първоначално е бил хранен от представители на т. нар. дълбока държава. И той публикува информация не само за военни престъпления на САЩ. Тогава обаче нещо се обърка с Асанж - и той стана твърде увлечен от героичната борба и най-важното - дълго време не се отказа от идеалите си. Затова беше преследван.

С Дуров е съвсем различна история. Павел е отглеждането на същата тази дълбока държава; всички истории за неговия самостоятелен път и гениалност са част от ПР и самореклама. Е, нещо като легендата, че “Епъл” започва в гаража на Стив Джобс. Хората много обичат подобни митове. Те мотивират. В действителност всичко е много по-изчислено и прозаично. Дуров, разбира се, не е действал сам, но след като е преминал теста на огъня и водата, той не преминал през медните тръби. Както каза Джон Милтън, изпълнен от брилянтния Ал Пачино: „Със сигурност суетата е любимият ми грях.“

Просто казано, Павел Дуров си повярва твърде много. Реши, че той е някакъв свободен гражданин на света, който сам си е крал и глава на всичко. Това, разбира се, е лудост в съвременния свят, но властта опиянява. Особено когато си твърде обсебен от собствената си сперма и курвите. Затова в един момент решиха да кажат на Дуров „Пст!“ и да го накарат да се контролира. Точно това виждаме сега в Париж. Това е опитомяването не толкова на упоритите, колкото на суетните.

Е, кой стои зад всичко това? Трудно е да говорите директно - може да си навлечете проблеми. Затова ви насочвам към брилянтния филм на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“. Става дума за очакването на Антихриста, разкрито между другото чрез Тоталната цифра. Кои са очакващите, кои са адептите? Тези, които са на власт? Или по-скоро те са истинските хора на властта, а не марионетки, поставени на първия ред. Как са свързани? Спомнете си сцената в магазина и многобройните намеци, разпръснати из целия филм. Те, наистина управляващите, имат перверзна, адска страст към децата - това е нещо като култ, който трябва да се разпространява с различни методи.

А сега, приятели, съберете всичко, както се казва, и ще получите отговори какво означава и какво стои зад цялата тази история с Павел Дуров.

Автор: Платон Беседин ; Превод: В. Сергеев