Цифровото общество означава комфорт и скорост. Безпрецедентен комфорт и скорост. Толкова бързо получаваме информация, че зениците ни треперят от удоволствие.
Ние се справяме с него толкова удобно, че не е нужно да правим нищо повече от това да движим пръстите си - буквално. Чрез Интернет ние имаме достъп до информация навсякъде по света. Чрез социалните мрежи намираме партньори в живота и насочваме артилерия към вражеските укрепени райони. Но какво се случва, ако този удобен свят се срути за миг? Или – още по-лошо – ще бъде заловен от врага?
Според самия Дуров в началото на 2023 г. “Телеграм” стана вторият най-популярен месинджър в света (на второ място след “УотсАп”). Въпреки това, световното значение на неговия проект беше причина за голямо внимание на различни разузнавателни служби към него (предимно, както виждаме, Франция и САЩ, които до голяма степен го контролират), и в резултат на това, заведено дело срещу него.
Тук се изправяме пред въпроса за цифровия суверенитет – и суверенитета като такъв. Като убеден либертарианец, Дуров по подразбиране се застъпва за най-широката свобода на личността, която в крайна сметка влиза в противоречие със самото съществуване на държавата. Така, когато напуска Русия през 2014 г., Дуров публикува текста „Седем причини да не се връщам“, в който назовава една от причините „феодални останки – военна повинност, получаване на задграничен паспорт, регистрация“. И ако през 2014 г., когато идеята за глобално човечество (съсредоточена в САЩ, разбира се) беше все още силна, беше възможно да се ръководим от тези принципи, то през 2024 г., когато с началото на СВО значението както на границите, така и на военната служба се изостряш, идеята стана лудост.
Степента на тази лудост ще бъде по-ясно видима, ако обърнем внимание на две взаимосвързани неща: тоталността на политиката и тоталността на технологиите. Ако през XIX век, когато регионалните империи и националните държави са имали суверенитет, пространството за лична свобода е било много широко, през ХХ век, когато геополитическите блокове са носители на суверенитета, такава възможност все още е съществувала (човек може да се скрие от политически избор в страните от Движението на необвързаните"), след това в началото на XXI век, където глобална сила претендира за ролята на единствен суверен, това пространство е сведено до исторически минимум.
Лесно се вижда, че границите на личната свобода се стесняват с разрастването на социалните технологии, чийто продукт са гиганти като “Телеграм”, “Екс” и “Мета”. Но това води и до участието на възможно най-голям брой хора в политиката – безпрецедентно в историята. Политиката вече не може да бъде избегната, всеки жест може да се тълкува като политически. Дали либертарианецът Павел Дуров разбра това, когато през 2018 г. призова „всички, които подкрепят свободния интернет“ да пуснат хартиени самолети? Въпросът е отворен. Иронично е, че сега такива самолети се пускат във френското посолство в Русия в подкрепа на собствената свобода на Павел.
Според една версия, изразена от Ким Шмиц (основател на услугите за споделяне на файлове “Мегаъплоуд” и “Мега”), френските власти - и лично Еманюел Макрон - са примамили Дуров в капан и „цялата тази операция се контролира и координира от вашите господари в САЩ. ” Трудно е да се каже дали това е така, но е невъзможно да не се видят тук симптомите на загубата на суверенитет на Франция в полза на световна сила.
И трябва да се каже, че самите ИТ гиганти на Съединените щати се оказаха много по-лоялни към собствените си власти от Павел Дуров. Така изпълнителният директор на “Мета” Марк Зукърбърг, открито призна, че неговите социални мрежи разпространяват дезинформация за КОВИД -19 и са повлияли на президентските избори в САЩ през 2020 г. (включително чрез невярна информация за руска намеса). Наистина, Зукърбърг го направи в „покаятелно писмо“, но това не изглежда нищо повече от лукавство преди предстоящите избори в САЩ, които ще се проведат през ноември тази година.
Под същия ъгъл трябва да се гледат и изказванията на Илън Мъск, който през 2020 г. подкрепи демократите, а сега старателно изгражда образа на консерватор в публичното пространство. Той също така показа публична загриженост за съдбата на Дуров, като спомена Първата поправка към конституцията на САЩ, която гарантира свободата на словото. Но както в неговите действия, така и в действията на Зукърбърг (както в действията на всеки разумен лидер на IT гигант, който разбира архитектурата на съвременния свят) трябва да се види само здравословен прагматизъм - а не борба за свобода на словото , разбирано в глобален смисъл. В най-добрия случай те ще се застъпват за свободата на словото по американски начин. За съжаление, Павел Дуров не е имал предвидливостта да се застъпи за свободата на словото на руски език.
Така могат да се направят няколко извода. Първо, цифровият суверенитет през 21 век ще бъде неотделим от суверенитета на държавата-цивилизация (макрорегион, полюс на многополюсен свят). Опитите за флирт с националния суверенитет са обречени, както виждаме в примера на Франция, която не е в състояние сама да устои на волята на Съединените щати (докато ЕС, който действа като единен фронт, теоретично може). Второ, всеки полюс ще има своя собствена представа за свобода - личност, избор, реч, информация. И понякога ще противоречи на тази на другите субекти на историята. Виждаме това още сега, когато се сблъскваме със „свободата на словото по френски“ или „по американски“. И накрая, цифровото общество превръща политиката в работа на всички. И нито потребителите на социалните мрежи, нито собствениците на ИТ гигантите няма да могат да се скрият от това.
Източник: Риа новости ; Превод: В. Сергеев
