Лейбъристката партия на Великобритания печели убедителна победа на изборите и измества Консервативната партия от властта след 14 години в разтърсващ бунт срещу управляващите, който предвещава нова ера в британската политика.
Екзитпол, проведен за Би Би Си и две други телевизии, показва, че лейбъристите са на път да спечелят около 410 от 650-те места в Камарата на общините срещу 131 за консерваторите, съобщават световните агенции.
Ако прогнозите се потвърдят, това ще бъде най-тежкото поражение за консерваторите в близо 200-годишната история на партията, което ще повдигне въпроси за нейното бъдеще и дори за нейната жизнеспособност. Прогнозите сочат, че Реформа в Обединеното кралство, бунтарска, антиимигрантска партия, ще спечели 13 места – забележително постижение, което изглежда поне отчасти ще бъде за сметка на консерваторите.
Екзитполът, който точно предсказа победителя на последните пет британски парламентарни избори, потвърждава, че електоратът се бунтува, напълно отегчен от консерваторите след бурна епоха, която обхващаше строги икономии, Брекзит, пандемията от Ковид, серийните скандали на министър-председателя Борис Джонсън и злополучните предложения за намаляване на данъците на неговата наследница Лиз Тръс.
Макар че победата на лейбъристите отдавна се прогнозираше – повече от 18 месеца те имаха двуцифрена преднина в социологическите проучвания пред консерваторите – мащабите на поражението на торите ще се отразяват на Великобритания месеци, ако не и години.
Макар че лейбъристите не очакваха да достигнат рекорда си за най-голям брой места, събирани някога – 418 места през 1997 г. при победата на Тони Блеър – те са на път да си осигурят внушително мнозинство в парламента. Либералдемократите също подобряват позициите си, спечелвайки 61 места в сравнение с 11 места през 2019 г.
Докато се броят гласовете и се очакват окончателните резултати в петък сутринта, триумфът на лейбъристите ще постави Великобритания в противоречие с твърдата дясна, популистка вълна, която залива Франция и други европейски страни. Киър Стармър, лидерът на лейбъристите, който е на път да стане министър-председател, обеща фискално благоразумно, лявоцентристко правителство „в служба на работещите хора“.
„Това е катастрофа за Консервативната партия, но не е пълната катастрофа, за която някои хора предполагаха“, заяви Тим Бейл, професор по политика в университета „Куин Мери“, по време на събитието в изборната нощ в Лондонското училище по икономика. Той заяви, че за партията ще бъде „много, много трудно“ да се възстанови бързо, като добави, че ще трябва да направи „труден избор“ и може да се насочи повече към десния популизъм.
Ето какво още трябва да знаете:
Промяната при лейбъристите: За Стармър, скромен адвокат по правата на човека, който влезе в парламента едва през 2015 г., това беше забележително потвърждение на четиригодишния му проект да откъсне Лейбъристката партия от лявата политика на своя предшественик Джереми Корбин и да я преквалифицира в приемлива алтернатива на все по-нестабилното управление на консерваторите. Брожение в дясно: Силното представяне на Реформа в Обединеното кралство е победа за Найджъл Фараж, лидер на партията и ветеран в политическото пространство, който се бе провалил в седем предишни опита да влезе в парламента. Въпреки че все още не е ясно дали самият Фараж е спечелил място, резултатите му дават възможност да се опита да привлече остатъците от отслабналите консерватори. Историческо поражение: Преди по-малко от пет години консерваторите спечелиха 365 места - най-много от 1987 г. насам, когато бяха водени от Маргарет Тачър. Привлечени от обещанието на Джонсън да "осъществи Брекзит", разочарованите лейбъристки избиратели в Мидландс и Северна Англия преминаха към торите. Проучванията на изхода от изборите показаха, че много от тези избиратели са се върнали към лейбъристите, докато други са гласували протестно за Реформа в Обединеното кралство. Консерваторите също така загубиха подкрепа сред младите хора и в традиционното си сърце - проспериращите села и градове в Южна и Югозападна Англия, където се очакваше центристките либералдемократи да спечелят места. Бъдещето на Сунак: Бъдещето на министър-председателя Риши Сунак като лидер на консерваторите изглежда неясно. Няколко от министрите в кабинета му вероятно ще загубят местата си в парламента, което ще остави партията без няколко от т.нар. големи зверове, които доминираха британската политика. Екзитполовете предвещават поражение за Джереми Хънт, който беше канцлер на хазната; Грант Шапс, който беше министър на отбраната, и Стив Бейкър, изтъкната фигура в дясното крило на партията. Нещастен електорат: Избирателите изразиха недоволство от мудната икономика, значителното увеличение на имиграцията след излизането на Великобритания от Европейския съюз и претоварената Национална здравна служба, което доведе до дълго чакане на пациентите.
Кой е Киър Стармър, вероятният следващ министър-председател на Великобритания?
Киър Стармър почти сигурно ще стане следващият министър-председател на Великобритания, след като екзитпол прогнозира, че неговата Лейбъристка партия ще спечели с разгромна преднина парламентарните избори в четвъртък.
Стармър, 61-годишен бивш адвокат по правата на човека, ръководи забележителния обрат в Лейбъристката партия, която само преди няколко години претърпя най-тежкото си поражение на избори от 1930-те години насам. Той придвижи партията към политическия център, като същевременно се възползва от провалите на трима консервативни министър-председатели.
„Той беше свирепо – някои биха казали досадно – скучен в своята дисциплина“, заяви наскоро пред „Ню Йорк Таймс“ Джил Рутър, научен сътрудник в лондонската изследователска група „Великобритания в променяща се Европа“. „Той няма да развълнува сърцата, но изглежда доста премиерски.“
Стармър е израснал в ляво семейство от работническата класа в Съри, край Лондон. Той не е близък с баща си; майка му, медицинска сестра, страда от изтощително заболяване, което я кара да влиза и излиза от болницата. Стармър става първият завършил колеж в семейството си, като първо учи в университета в Лийдс, а след това право в Оксфорд.
Той е кръстен на Киър Харди, шотландски профсъюзен деец, който е първият лидер на лейбъристите. Като млад адвокат той представлява протестиращи, обвинени в клевета от веригата за бързо хранене „Макдоналдс“, а по-късно се издига до главен прокурор на Великобритания и е удостоен с рицарско звание.
Избран за депутат през 2015 г., той наследява левия Джереми Корбин като лидер на лейбъристите през 2020 г. и започва да прекроява партията. Той се отказа от предложението на Корбин за национализация на британските енергийни компании и обеща да не повишава данъците на работещите семейства. Той също така се ангажира да подкрепя британските военни, надявайки се да се отърве от антипатриотичния етикет, който беше лепнат на лейбъристите по времето на Корбин.
Стармър също така изкорени антисемитизма, който беше заразил редиците на партията по времето на Корбин. Въпреки че не е правил връзка между това и личния си живот, съпругата му Виктория Стармър произхожда от еврейско семейство в Лондон.
Друг победител, ако екзитполът е точен, е Найджъл Фараж, лидер на Реформаторския блок на Обединеното кралство, бунтовническа антиимиграционна партия. Прогнозите са, че тя ще спечели 13 места – повече от прогнозите на много анализатори – което ще ѝ осигури неочаквано голяма опора в парламента.
