Доналд Тръмп е злобен лъжец, а Джо Байдън е добър човек и президент, но трябва да се оттегли. Това заключение е направено от американския естаблишмънт въз основа на резултатите от дебата, в случая от устата на Томас Фридман от “Ню Йорк Таймс”. Сегашният президент е помолен доброволно да откаже да се кандидатира за втори мандат, като се позовава на чувството си за дълг: „Ако направи това, американците ще аплодират Джо Байдън всеки ден за това, че прави това, което Доналд Тръмп никога не би направил – да постави страната пред себе си.“

Просто казано, демократите призовават Байдън да се пожертва на олтара на Отечеството – защото иначе ще загуби и ще се посрами пред Америка. Коя Америка? Е, разбира се, най-свободната страна в света, която води останалата част от човечеството към светлина и щастие - в крайна сметка точно така си представят САЩ глобалистите, които я управляват. Така че, за да може страната му да продължи да служи като пътеводна светлина за света, президентът Байдън трябва да се оттегли и да остави истинската Америка да се справи сама с Доналд Тръмп, като издигне силен кандидат срещу него.

Но извинете, кой тогава стои зад Тръмп - фалшивата Америка? Грешната Америка? Всякакви селяндури и измети ли? Руснаците ли? Фашистите или евреите? Не е ясно, но той върви уверено към победата и след дебата на 27 юни това стана ясно за повечето поддръжници на Байдън. Тоест, ситуацията е извънредна - и трябва да се направи нещо, преди да е станало твърде късно.

Ще бъде късно в средата на август, когато конгресът на Демократическата партия в Чикаго одобри Байдън за кандидат-президент. До 19 август има още повече от месец и половина – и през този период естаблишмънтът може да направи нещо.

Какво точно? Да убеди Байдън да откаже номинацията и изберете негов заместник, а първото е неразривно свързано с второто. Байдън не се оттегля от изборите не защото се е вкопчил във властта или е упорит, а защото не се вижда достоен заместник. Не се вижда някой, който би могъл да спре Тръмп.

Байдън, подобно на по-голямата част от американския естаблишмънт, мрази Тръмп – и основната му задача е да попречи на Доналд да се върне в Белия дом. Байдън нямаше намерение да бъде президент - през 2016 г. той пусна напред Клинтън и се кандидатира едва през 2020 г. само за да изхвърли Тръмп от Овалния кабинет. И успя - ако не с цената на фалшификации, то поне със загуба на доверие в изборите сред значителна част от избирателите. И сега Тръмп влиза в реванша в по-добра форма от Байдън - така че какво да прави Старият Джо?

Да се оттегли? Той би искал да го направи - но кой ще го замести срещу Тръмп? Фактът е, че Байдън стана неоспоримият кандидат на демократите - не защото може да победи Тръмп, а защото всички останали са още по-слаби. И това е знак не за силата на Тръмп, а за слабостта и кризата дори не на Демократическата партия, а на целия американски политически елит.

Защото Тръмп не е част от него - и това е огромна част от неговия успех. Обикновените американци харесват неговата безсистемност, дори антисистемност - въпреки факта, че се държи като шоумен, те го приемат като такъв. А системните политици, гладки и сресани, предизвикват отхвърляне - на тях се гледа като на професионални лъжци и обитатели на „Вашингтонското блато“.

И на този фон Джо Байдън е наистина най-доброто нещо, което естаблишмънтът има. Той очевидно има най-много международен опит сред сегашните американски политици, умен е, има чувство за хумор и по принцип няма отблъскващи лични качества. Но той е стар - и все по-явният му недъг се превръща във втория камък, който тегли предизборната му кампания. Първият камък е неприязънта на американците към естаблишмънта, част от който е и професионалният политик Байдън.

Старческата немощ, разбира се, все още не е достигнала тревожни размери, но несъмнено ще прогресира и ако Байдън спечели, той ще остане в Белия дом до януари 2029 г. И най-важното, републиканците успяха да превърнат физическото здраве на президента в ключов изборен въпрос. И като се има предвид разделянето на американското общество на два все по-поляризирани лагера, именно здравето на Байдън става решаващо за много нерешителни избиратели. Казано по-просто, демонстрирайки своята слабост по време на дебата, Байдън загуби последния си шанс да спечели нерешителните - което означава, че той гарантира, че ще загуби изборите.

Ясно е, че естаблишмънтът е в паника: във втория си мандат Тръмп ще бъде много по-опитен и ядосан, а опитите му да „пресуши Вашингтонското блато“, тоест да прочисти дълбоката държава, може да станат много по-успешни. Освен това, ако демократите загубят контрола и върху Сената и не си върнат Камарата на представителите, а засега всичко върви към това - все пак давещият се президент Байдън ще дърпа Демократическата партия със себе си.

Но какво може да направи естаблишмънтът при тези условия? Вече е почти невъзможно да замени Байдън с друг кандидат - за да направи това, трябва да убедят президента в оставащия месец и половина до конгреса, че ще отстъпи на по-силен кандидат. Без това Байдън няма да откаже номинацията - няма нужда да си създаваме илюзии за душевното му състояние, няма никаква лудост или слабоумие.

Но проблемът е, че демократите просто нямат силен кандидат, който да замени Байдън - и всички разбират това. Обсъжданите опции – няколко популярни губернатори (най-вече Гавин Нюсъм от Калифорния и Гретхен Уитмър от Мичиган) и няколко сенатори – не издържат на национално ниво. Вицепрезидентът Камала Харис е откровено слаба – и ще загуби от Тръмп дори повече от Байдън. Мечтата за номиниране на наистина популярната Мишел Обама не се сбъдва – бившата първа дама категорично отказва да се кандидатира.

Тоест демократите се оказаха в задънена улица, в патова ситуация, ако не и в цугванг – когато всеки следващ ход само влошава ситуацията. Номинирането на нов кандидат вместо Байдън също ще даде на Тръмп отлична причина да каже, че Демократическата партия се е провалила напълно, тъй като е принудена да откаже да подкрепи настоящия президент.

Изход от безизходицата за естеблишмънта няма – защото тази безизходица не възникна просто така, а беше резултат от дългия път на американския елит. Единственото нещо, което може да спаси естаблишмънта – тоест да спре Тръмп – е внезапната смърт. И не само на Тръмп (вариантът за убийство все още е актуален), но и на Байдън - в този случай номинацията на нов кандидат ще стане неизбежна, а съчувствието към внезапно починалия държавен глава ще добави точки към неговия наследник и може би наклони везните в негова полза.

Да видим дали "божията ръка" (или това, което ще бъде представено за нея) ще се прояви на сегашните американски избори.

Превод: В. Сергеев