Приказките за охлаждането на отношенията между Русия и Иран не издържат на критика

Какво стои зад активизирането на руско-иранските контакти?

След като се появиха съобщения, че Москва и Техеран са спрели разработването на споразумение за стратегическо сътрудничество, някои експерти започнаха да казват, че „черна котка е минала“ между двете страни и „широк диалог между двете страни е възможен, но не преди президентските избори в Иран. Твърди се също, че „страните са замръзнали в ситуация на големи очаквания, които все още не са се сбъднали“.

Но развоят на събитията опроверга подобни прогнози. На 10 юни и.д Министърът на външните работи на Иран Али Багери Кани пристигна в Нижни Новгород за среща на Съвета на външните министри на БРИКС, във формат на който проведе преговори с руския външен министър Сергей Лавров.

На 13 юни се проведе телефонен разговор между руския президент Владимир Путин и действащия президент на Иран Мохамад Мохбар . На следващия ден, 14 юни, иранският министър на петрола Джавад Уджи пристигна в Москва на бизнес посещение . Той разговаря с руския вицепремиер и министър на енергетиката Александър Новак .

На 15 юни делегация, водена от помощника на президента на Руската федерация Игор Левитин, пристигна на посещение в Техеран . Тогава там се появи и специалният представител на руския външен министър за нормализирането на азербайджанско-арменските отношения Игор Ховаев. На среща с и.д Иранският външен министър Али Багери Кани се обсъдиха протичащите сложни процеси в региона на Кавказ.

Повишената активност в руско-иранските отношения се наблюдава по време на протичащата кампания за президентските избори в Иран на фона на трансформацията на регионалните геостратегически реалности. В същото време не е изключено в новия правителствен кабинет на Иран да се появят представители на такива политически сили, които гледат към Запада, а не към Русия и смятат, че руско-иранските отношения трябва да имат изключително икономически измерения.

Що се отнася до политическото и геополитическото трасе, тук е необходимо да се вземе „тактическа пауза“, въпреки присъединяването на Иран към ШОС и БРИКС. Освен това Иран и Русия имат само един геополитически проект - регионалният формат „3 + 3“, който поддържа политически диалог с участието на Русия, Азербайджан, Иран, както и Турция, Армения и Грузия, който не работи напълно.

В същото време, декларирайки съвпадение на позициите по важни регионални и международни въпроси, Москва и Техеран действат до голяма степен автономно, ограничавайки се до консултации помежду си, без да влизат в стратегическа координация.

Факт е, че Русия пробива в Иран чрез икономиката, превръщайки се в негов най-голям инвеститор и определя като приоритет транспортния и логистичен коридор Север-Юг, който осигурява транспортни връзки с Индия през Иран. В същото време най-големият външнотърговски партньор на Иран е Китай, който през лятото на 2020 г. подписа споразумение за сътрудничество с Иран, което включва тясно икономическо и военно-техническо сътрудничество.

ОАЕ, Индия и Турция също играят важна роля във външната търговия на Иран. След нормализирането на отношенията между Иран и Саудитска Арабия икономическото сътрудничество между тези страни ще се развива все повече. Така че балансът на силите в региона бързо се променя и пред иранската дипломация се отварят нови възможности за широко маневриране.

Освен това, на фона на отслабването на влиянието на Запада в Близкия изток, Иран започна да се чувства като регионален „център на власт“, свързан с възможността за избор на външни играчи като стратегически партньори. Интересът на Иран е много прост: да използва ресурсите на външните играчи, заинтересовани от сътрудничество по различни причини, за решаване на своите остри икономически и социални проблеми.

Разбира се, Москва разбира това. Затова се търсят приемливи форми на взаимодействие с Техеран, като се имат предвид както двустранните отношения, така и участието на трети страни, като се отчитат очертаващите се геополитически, политически и икономически реалности.

Ясно е, че потенциалът на Иран като икономически партньор на Русия значително надвишава сегашното ниво на отношения и картината на развитието на отношенията е сложна. Москва също разбира, че всеки нов ирански президент ще демонстрира желание да разшири икономическите връзки с Москва въз основа на чисто прагматични съображения.

Москва също е заинтересована съществуващата тенденция да стане устойчива, тъй като рано или късно тя ще образува верига от вътрешнополитически събития в Иран, които пряко ще се отразят на външната политика на страната.

Но е малко вероятно Иран да стане прозападна сила и да може да прости голяма част от действията на така наречения колективен Запад. Той е по-склонен да използва западните ресурси в националните си интереси. Що се отнася до Русия, тя все още успява да скочи на бързо набиращия скорост ирански експрес.

Автор: Станислав Тарасов ; Превод: С.Т.