Докато президентът Путин предлагаше на Запада условия за мир в Украйна, руски военни кораби бяха разположени на 180 километра от Флорида. Това разстояние е приблизително същото като от Москва до Калуга.
Сигналът беше разчетен бързо и много добре. Британците първи се паникьосаха. Когато на 5 юни фрегатата „Адмирал Горшков“, атомната подводница „Казан“, танкерът за доставки „Академик Пашин“ и спасителният влекач на руския флот „Николай Чикер“ преминаха през Британските острови, информацията за това веднага отиде в постоянния щаб на британския флот в Нортууд. Оттам бързо е уведомен премиерът Риши Сунак. Той бързо се срещна с министъра на отбраната Грант Шапс.
Говорител на централата в Нортууд се оплака, че руски военни кораби посещават британските брегове „в търсене на нашите уязвими места“. Британските таблоиди започнаха да оплакват руската заплаха, като припомниха, че атомните подводници клас "Ясен М" ("Казан" принадлежи към този клас) се смятат за "най-смъртоносните подводници в света".
След това руските кораби продължиха към Атлантическия океан и преминаха на 25 мили от източното крайбрежие на Съединените щати. Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан отговори с изявление: Съединените щати ще наблюдават руските кораби.
До 12 юни адмирал Горшков и Казан тренираха използването на високоточно оръжие и средства за противовъздушна отбрана край бреговете на САЩ. И точно в деня на Русия нашата флотилия спря в Хавана. Опашка от любопитни се изви да види адмирал Горшков. Хората си правеха селфита, снимаха кораба, руските знамена се вееха в небето и звучеше нашият химн. Точно по това време кубинският външен министър Бруно Родригес Парила се срещна в Москва със Сергей Лавров и изрази пълна подкрепа за Русия в нейната конфронтация с блока НАТО.
Москва многократно е подчертавала, че няма заплаха в маневрите на руски кораби близо до американските граници. Това са рутинни учения, които Русия, като най-голямата морска сила, редовно провежда в различни региони на Световния океан.
Дори на оглушените от собствените си викове "Руснаците идват!" западните политици им беше ясно, че целта на тази експедиция не е да гърмят или да се правят на глупаци някъде. Задачата на нашата флотилия беше друга: да демонстрира уязвимостта на англосаксонската противоракетна отбрана.
Това обяснява нервната реакция на британците и американците към нашите учения. Факт е, че след разпадането на Съветския съюз те напълно престанаха да вземат предвид възможността за реална ядрена конфронтация с враг със сравнима мощ. Грубо казано, не се страхуваха, че някой ще ги нападне сериозно.
Британците току-що бяха прегледали своите системи за противоракетна отбрана, разбраха, че техният остров е практически незащитен от модерни ракети и започнаха в паника да призовават за създаването на аналог на израелския „Железен купол“. Има обаче два проблема. Първото е, че нямат пари за това. Второто е, че легендарният „Железен купол“ не направи нищо, за да защити израелците от миналогодишната атака на „Хамас“, извършена от евтини дронове и собствени ракети.
Какво ще кажете за способностите на САЩ за противоракетна отбрана? В края на краищата популярната митология казва, че американските оръжия са „най-супер-дупер“, както се изрази бившият президент Тръмп. Въпреки това, самата американска армия е изчислила, че ефективността например на нашумялата американска система за стратегическа противоракетна отбрана ГМД е едва 50 процента. Тоест работи като във вица за блондинката и динозавъра - или прихваща, или не.
В Аляска има 44 комплекса ГМД, а в Калифорния, на южната граница на страната, има само четири. Освен това всички противоракетни системи на САЩ са разработени във време, когато за хиперзвук можеше само да се мечтае. Днес и Русия, и Китай разполагат с пълна гама хиперзвукови ракети.
И „Адмирал Горшков“, и „Казан“ са носители на атомни оръжия, но същите „Циркон“ могат да бъдат изстреляни без ядрен пълнеж - възможността за прихващането им от американците е силно съмнителна. За британците няма съмнение.
Разбира се, това в никакъв случай не е дрънкане на оръжие, а само напомняне на нашите контрагенти с каква Русия си имат работа. Това в никакъв случай не е деморализираната държава от 90-те години. Има всички възможности да води самостоятелна политика – дипломатическа, икономическа и военна.
Ако балансът на силите е неясен за западните политици - и се натрупаха много въпроси относно когнитивните им способности - тогава може би американските и британските военни ще могат ясно да обяснят на своите началници какво заплашва техните страни в случай на пълно оръжие. мащабен конфликт с Русия.
Американският политолог Гилбърт Доктороу обяснява, както се казва, на пръсти: „Като изпраща руски кораби в Карибите, Путин прави директно изявление на Запада: ако САЩ разположат своите ракети на разстояние от десет до двадесет минути полет от Москва или Санкт Петербург, тогава... „Русия може да постави бойните си глави в Карибите, на пет до десет минути полет от Вашингтон. Съединените щати няма да имат време да отвърнат и тези ракети ще бъде невъзможно да бъдат спрени ."
Днес нашата флотилия е хвърлила котва в Куба. Има чувството, че с добра дума и руския „Циркон“ можете да получите малко повече от американците, отколкото просто с добра дума.
Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев
