Глобалната среща на върха за мир, която се проведе в Швейцария на 15-16 юни по инициатива на Украйна, беше най-големият подобен форум, провеждан от тази страна в нейната история. Сега водещи западни медии анализират дали той е бил успешен.

В срещата на върха участваха около 100 делегации – от държави и организации, като 78 държави подписаха заключителното комюнике, в което се призовава за ядрена и продоволствена сигурност и за връщане на всички военнопленници и отвлечени деца.

„Шпигел“ признава, че поне външно срещата на върха е била забележително събитие в подкрепа на Украйна. Изданието посочва, че „поне визуално“ това е била „впечатляваща среща“, а за Швейцария това е била и най-голямата среща на върха в историята на конференциите, провеждани от страната. Това беше и първата мирна среща на върха, откакто Русия започна инвазията си в Украйна. Нейното заключително комюнике „имаше много по-ясен тон, отколкото можеше да се предположи“, се подчертава в статията. Всички искания в документа са насочени срещу Русия и са „проява на солидарност“.

Глобалната среща на върха в Швейцария. Снимка: от тв екрана

В същото време дали да се смята срещата на върха за успешна „е сложен въпрос“, допълва „Шпигел“. В края на краищата събитието трябваше да се превърне в две платформи едновременно: първо, среща на върха за солидарност с Украйна, на която максимален брой държави да подкрепят мирния план на Володимир Зеленски; и второ, „стартов сигнал“ за истински мирен процес, който трябва да включва преговори с Русия. Ето защо „Шпигел“ предлага успехът на срещата на върха да се разглежда поотделно именно в тези два аспекта.

Що се отнася до първата цел – солидарност с Украйна – германското издание нарича участието на повече от 100 делегации и най-широка география от държави „забележителен успех“, включително за швейцарските организатори на срещата на върха. В края на краищата и Русия, и Украйна се опитват да привлекат на своя страна неевропейския свят и страните от глобалния Юг и да представят своята позиция като позиция на мнозинството от света. Така че в този смисъл, „колкото и тривиално да звучи“, една от целите на срещата на върха беше да се получи възможно най-голяма „семейна снимка“. И въпреки отсъствието на Китай, Украйна в по-голямата си част успя да го направи, сочи текстът на „Шпигел“.

Що се отнася до втората цел – да се даде старт на мирните преговори – германското издание пише, че това може да се прецени само след време и в ретроспекция. Тоест само по-нататъшният ход на войната, както и целите и действията на Русия като агресор и Украйна като нападната страна, ще определят дали срещата на върха в Швейцария ще даде резултати. Москва вижда в мирния план на Зеленски само капитулация за себе си, докато самата тя предложи на Киев „план“, който всъщност е капитулация за Украйна, напомня изданието.

Ето защо срещата на върха като отправна точка за по-нататъшен мирен процес според „Шпигел“ би трябвало да „означава поне, че в края на срещата ще е ясно какво ще се случи по-нататък“. „За никого не е тайна, че отдавна се работи по следващата среща на върха с участието на Русия“, пишат авторите на статията, като припомнят, че сред местата за провеждане на срещата се е разглеждала и Саудитска Арабия, която се е предложила като посредник. В заключителното комюнике от срещата на върха обаче „дори не се намеква“ за такава среща, отбелязва „Шпигел“. В същото време, въпреки негативните очаквания, Саудитска Арабия все пак изпрати свой представител, външния министър, в Швейцария – който не подписа комюникето и заяви, че „сериозните преговори“ изискват „трудни компромиси“ и всеки устойчив мирен процес изисква участието на Русия.

„Политико“ пише, че след ултиматумите на Владимир Путин в деня преди събитието „призракът на Русия е надвиснал над срещата на върха“. Въпреки че Украйна и други държави бързо отхвърлиха ултиматумите, „това затвърди реалността, че в крайна сметка ще трябва да се работи с Кремъл“, отбелязва изданието. Освен това, въпреки че около 80 от 101 делегации подкрепиха заключителното комюнике с позиция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, този резултат „беше накърнен от ключови държави, ориентирани към Русия“, включително Саудитска Арабия, Индия и Южна Африка, които не подкрепиха заключителната декларация на срещата на върха. Китай пък изобщо пренебрегна събитието.

Изданието допълва, че атмосферата на срещата на върха „приличаше на поредната Генерална асамблея на ООН, където различните държави говореха за Устава на ООН и зачитането на международното право“. Въпреки това „Политико“ посочва и един важен консенсус: че войната в Украйна трябва да приключи със „справедлив и устойчив мир“, а не с мир на всяка цена. Ето защо за Киев срещата на върха беше „стъпка към изграждането на коалиция от посредници, която да помогне за разработването на платформа за противопоставяне на Москва от позицията на силата“, обобщава изданието.

Подробностите относно времето и плановете за следващите подобни срещи след първата мирна среща на върха „остават неясни“, се казва в статията. В същото време е важно, че значителен брой държави от глобалния Юг, Латинска Америка и Африка подкрепиха заключителното комюнике и се съгласиха да помогнат на Украйна по време на поредица от двустранни срещи, планирани в навечерието на следващата среща на върха, чиято дата все още не е определена.

Журналистите от „Файненшъл таймс“ стигат до подобни заключения: „Макар че участието в срещата на върха изглеждаше впечатляващо за Украйна, решението на [някои] ключови държави да не подкрепят комюникето – сред тях Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – отразява продължаващото международно икономическо влияние на Русия.“

Коментирайки заключителния документ от срещата на върха, в който акцентът е поставен върху три въпроса (ядрена и продоволствена сигурност, връщане на отвлечени деца и затворници), „ФТ“ отбелязва: „Остава неясно как Украйна планира да спечели подкрепа за останалите седем точки от мирния си план, който обхваща въпроси като изтеглянето на руските войски, репарациите и отговорността на военнопрестъпниците.“ Изданието тълкува и изявлението на Володимир Зеленски за следващата мирна среща на върха, подготовката за която трябва да отнеме „месеци, а не години“, като надеждата на Украйна, че тази среща на върха ще бъде „последната“ и че на нея окончателният мирен план ще може да бъде предаден на представителя на Русия.

Досега, на първата голяма международна среща на върха за мир, „Украйна получи подкрепа за териториалната си цялост и отчасти за визията си за прекратяване на руската инвазия“, обобщава „ФТ“.

Си Ен Ен също отбелязва, че голямата среща на върха „завърши с нов призив за мир, но ключови държави отхвърлиха окончателния документ“. Американският телевизионен канал подчертава, че Индия, Саудитска Арабия, Южна Африка и ОАЕ „имат важни търговски отношения с Русия като членове на икономическата група БРИКС“ и именно те не са се съгласили да подпишат съвместното комюнике.

Си Ен Ен също така нарича пълния списък от 10 точки във формулата за Украйна „условия, с които руският президент Владимир Путин едва ли някога ще се съгласи“. Междувременно и Русия, въпреки ултиматумите на Путин за четири региона на Украйна, все още е далеч от окупацията им – въпреки че през последните месеци имаше известни успехи в два региона – Донецк и Луганск.

„Гардиън“ посочва, че очакванията към срещата на върха са били по-скоро „скромни“, така че събитието очаквано „не включваше дискусии за това как би изглеждало следвоенното уреждане или надеждите на Украйна за присъединяване към НАТО“. Изданието изтъква думите на Виола Амерд, президент на Швейцария, която заяви, че фактът, че преобладаващото мнозинство от участниците са се съгласили със заключителното комюнике, „показва какво може да постигне дипломацията“.