Северноатлантическият алианс, поради „възможна война с Русия“, разработва логистични маршрути за бързо прехвърляне на войски от Съединените щати до източните граници.

Не остана време

Американски и европейски политици все повече говорят, че войната с Русия е много вероятна в обозримо бъдеще.

„Имаме пет до осем години. През това време Русия ще успее да изгради въоръжените си сили до ниво, което ще ѝ позволи да започне нахлуване на територията на страните от НАТО. Не казвам, че това със сигурност ще се случи, но има такава възможност, виждаме, че Русия произвежда много оръжия и не всички са използвани във войната в Украйна, така че трябва да сме готови до 2029 г.“, каза генерал-лейтенант Карстен Бройер, главен инспектор на ВВС. Германските въоръжени сили през април.

Някои споделят още по-мрачни прогнози: германският министър на отбраната Борис Писториус каза през февруари, че войната може да започне до три години. Поради тази тревога страните от Алианса преразглеждат разходите, увеличават разходите за военно-промишления комплекс и се подготвят за възможен конфликт. И това има своите причини, разбираеми за Запада.

Както отбелязва американското аналитично издание War on the Rocks, през 1952 г. страните от НАТО очакваха, че ще имат на разположение 50 дивизии, за да отблъснат атака на Съветския съюз. До края на Студената война тази цифра надхвърля сто. Към 2022 г. обаче Алиансът имаше само осем предни бойни групи - малко повече от десет хиляди войници. Други 40 хиляди могат да бъдат приведени в състояние на бойна готовност за 15 дни.

На срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни 2023 г. решиха да увеличат цифрите. Силите за бързо реагиране вече включват 300 хиляди войници и офицери. Първите сто хиляди трябва да бъдат готови за прехвърляне до всяка точка на Европа в рамките на десет дни. Шест месеца по-късно Алиансът е длъжен да постави под оръжие половин милион души. В същото време САЩ увеличиха силите си на континента до 100 хиляди войници.

Нови маршрути

Изпълнението на подобни задачи обаче изисква добре обмислена логистика. И съюзът започна съответната подготовка. Според съществуващите планове, както отбелязва британското издание “Телеграф” американците трябва да кацнат в Ротердам, Холандия, и след това да отидат на фронта.

Но наличието на една точка за кацане създава пречка, която прави цялата идея уязвима. „Украйна понася големи щети от руски удари на далечни разстояния по логистични системи“, каза генерал-лейтенант Александър Солфранк, ръководител на Обединеното логистично командване на НАТО.

Той също така отбеляза, че конфликтът в Украйна и руските удари по логистични съоръжения показват, че големи бази, като тези, които САЩ и техните съюзници използваха в Афганистан и Ирак, не са жизнеспособни. „Те ще бъдат атакувани и унищожени в самото начало на конфликта“, каза Солфранк.

Ето защо Алиансът обмисля алтернативни маршрути.

„НАТО подготвя многобройни сухопътни коридори за спешно прехвърляне на американски войски и бронирани превозни средства на фронтовата линия в случай на голяма сухопътна война с Русия в Европа“, пише “Телеграф”.

Сред възможните варианти са пристанищата на Италия, Гърция, Турция, Норвегия, Швеция и Финландия.

Както се отбелязва в статията, пристанищата в Германия, Холандия и балтийските държави се считат за най-уязвими от възможни руски ракетни атаки. В тази връзка не е съвсем ясно защо Швеция и Финландия изглеждат по-удобни маршрути.

В същото време планират да прехвърлят войски от Италия по суша през Словения и Хърватия до Унгария, а от турски и гръцки пристанища през България и Румъния.

„Всичко е създадено с цел осигуряване на необходимата устойчивост, говорим за надеждност и стабилност на отбраната, за резерви и дублиране“, цитира вестникът думите на Солфранк.

Въпреки това, дори след такива предпазни мерки, съюзът може да се сблъска с трудности. Както писа британското издание “Файненшъл Таймс” в края на май, позовавайки се на източници, запознати с тайни отбранителни планове, членовете на НАТО разполагат само с пет процента от средствата за ПВО, необходими за защита на Централна и Източна Европа.

"Военен Шенген"

Друга мярка, предназначена да опрости логистиката в случай на пряк конфликт с Русия, трябва да бъде „военният Шенген“. Това ще позволи на военнослужещите и транспортната техника от страните от НАТО свободно да пресичат границите между държавите .

НАТО започна да говори за необходимостта от това миналата есен. Както отбелязва “Таймс” бюрократичната бъркотия в правилата за превоз на военна техника значително забавя прехвърлянето на контингенти. Освен това ограниченията важат не само на границите между държавите, но дори и между отделните германски региони.

И тук членовете на Алианса се позовават и на опита от украинския конфликт.

„Войната в Украйна се оказа война на изтощение, а войната на изтощение е битка за логистика“, каза председателят на военния комитет на НАТО, американският адмирал Роб Бауер.

Въпрос на формулировка

Всичко това е само горният слой от проблеми, пред които е изправен Северноатлантическият алианс. Тази седмица експерти от Центъра за стратегически и международни изследвания, един от водещите западни мозъчни тръстове, публикуваха доклад, оценяващ готовността на НАТО за конфликт с Русия.

Документът анализира целия набор от мерки, които Западът е предприел в тази насока, и подчертава, че алиансът трябва да се върне към стратегията от Студената война за разчитане на „отбранителния щит“ на частите на земята и „меча на ядреното възпиране“. .” „Изглежда ясно, че НАТО е готов „да се бие тази вечер. Въпреки това, по-внимателен поглед върху дългосрочните мерки разкрива малко по-различен въпрос: НАТО може да е готово за война, но дали готово за продължителна война?", посочват се авторите на доклада.

Те са убедени, че в този случай конфликтът ще се превърне в конфронтация не само между армиите, но и между обществата. И от гледна точка на устойчивостта, САЩ и техните съюзници имат причина за безпокойство - много по-сериозна от логистичните проблеми.

Автор: Давид Нармания ; Превод: В. Сергеев