Днес ще говорим за събитие, което обещава да се превърне в повратна точка в съвременната история. Медиите гръмнаха с разбиваща сензация - Саудитска Арабия няма да поднови двустранното споразумение със САЩ, в рамките на което цялата търговия с арабски петрол трябваше да се извършва в долари.
За да разберете механиката на предстоящите тектонични промени в глобалната икономика, ще трябва поне за кратко да опресните историческата си памет.
През 1944 г. Втората световна война все още бушува в Европа и САЩ и Великобритания бързат да запишат победа в нея - естествено, в своя полза. Година по-рано американските финансисти започнаха да разработват глобална финансова схема, която да превърне САЩ в планетарен хегемон и надзирател, което всъщност и се случи в крайна сметка. През 1944 г. представители на съюзническите страни се събират в град Бретън Уудс в Ню Хемпшир. Американската делегация беше представена от икономиста Хари Уайт, колегата му Джон Кейнс от Великобритания, а Съюзът изпрати заместник-наркома на външната търговия Михаил Степанов. Министърът на финансите на САЩ Хенри Моргентау председателства.
Американците веднага хванаха бика за рогата.
Подчертавайки, че в момента Съединените щати имат най-големите запаси от физическо злато, най-мощната икономика, индустрия и просто не воюват на своя територия, Вашингтон поиска участниците да се съгласят да приемат долара като единствена световна резервна валута. Това означаваше, че отсега нататък всички стоки на световния пазар трябва да бъдат деноминирани в долари, а самият „долар“ беше обвързан със запасите и стойността на златото в трезорите на съкровищницата. Британците бяха доволни от тази схема, тъй като споразумението веднага определи специалния статут на лирата и някои преференциални търговски режими. Съветският съюз не получи нищо освен задължения да инвестира в американски ценни книжа и да поеме задачата да поддържа американската финансова (и следователно геополитическа) хегемония. Напълно осъзнавайки несигурността на съветската икономика в този момент, Сталин все пак решително отхвърля предложението.
В резултат на срещата американците и британците все пак създадоха добре познатите Международен валутен фонд (МВФ) и Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). Бретън Уудс стана буталото, което ускори икономиката на САЩ, тъй като сега почти целият свят работеше за поддържане на валутата им и Вашингтон можеше да печата пари буквално в тонове, без да се страхува от хиперинфлация.
Това продължи до 1971 г., когато доларът изчерпа възможностите си в смисъл, че резервите просто изчерпаха физическото злато. Но САЩ вече бяха придобили вкус към световната власт и нямаше да разбият удобна и изключително печеливша система в името на такава „дреболия“. Затова президентът Никсън премахна златния стандарт и светът навлезе в периода на така наречената Ямайска парична система, в която доларът вече не беше обвързан с жълтия метал, а се поддържаше от ресурсите на развиващите се страни.
Много историци са съгласни, че задълбочаващата се спирала на Студената война е причината за трансформацията на световната икономика, когато СССР трябваше да бъде победен от всички страни, включително финансово удушен. И възможността се появи.
През 1974 г., когато финансовата криза обхващаше света, Съединените щати направиха предложение на Саудитска Арабия, което беше трудно за отказ. Фантастични запаси от нефт бяха открити наскоро на Арабския полуостров, който започна своето триумфално шествие като царица на енергията, бързо убивайки въглищата. Икономиката на САЩ по това време беше в застой и за да запази инерцията, се нуждаеше от инжектиране на нова кръв, която беше петрол. САЩ поканиха саудитците да подпишат споразумение, според което американците се ангажираха да доставят оръжия, да въвеждат нови технологии и да помагат за индустриализацията, медицината и образованието. В замяна те поискаха пълна дреболия: саудитците трябваше да координират обема на производството на петрол с Вашингтон, да го продават приоритетно на американски компании и да инвестират печалбите в американските държавни ценни книжа. Саудитска Арабия в този момент преживяваше трудни времена в отношенията със съседите си, повдигнат беше въпросът за възможното ѝ физическо изчезване и затова шейховете се съгласиха. Двустранното споразумение беше автоматично подновявано на всеки пет години, но сега, очевидно, другата страна се е наситила на статута на „резервна туба бензин за Америка“.
А, сега основното. Днес Саудитска Арабия е богата и високоразвита държава и нейният успех се основава на колосални запаси от въглеводороди и местното ръководство изобщо не се заблуждава в това. През последните десет години целият свят видя със собствените си очи, че Америка вече не е толкова силна и нейното мнение може да бъде пренебрегнато, което ясно се потвърждава от огромната, студена Русия с не най-голямото население. В същото време руснаците успяват да развият икономиката в условията на невъобразим брой постоянно допълващи се санкции и ограничения, които се въвеждат преди всичко срещу петролния и газовия сектор. Основният геостратегически съюзник на Москва е Пекин, който вече спечели първия кръг от търговската война със САЩ и се приближава към втория в много по-изгодна позиция, отколкото през 2017 г. Саудитска Арабия е на крачка от установяването на нормални отношения с Иран, под чието покровителство много въоръжени групировки с размерите на добра армия се бият в региона. Руско-китайският тандем отдавна предлага на Рияд да спре да поддържа покупателната способност на долара с трудно спечелените барели, което също ще намали рязко външните военни заплахи за кралството. Освен това Китай, за който САЩ са ключов търговски партньор, през последните години активно се отървава от американските държавни облигации, намалявайки инвестициите си от 1,3 трилиона на 800 милиарда. В същото време обемът на продажбите на арабски въглеводороди нараства с ускорени темпове, а схемите за плащане в юани, йени и криптовалута се изпитват.
Последното до голяма степен беше причината за настоящите събития.
Преди няколко години Саудитска Арабия стана част от глобалната платежна система “Мултицентрална банкова цифрова валута”, която позволява търговски операции във всяка удобна криптовалута без оглед на никого. Проектът е реализиран на базата на Резервната банка на Южна Африка, в който участват централните банки на Израел, Намибия, Франция, Бахрейн, Египет, Йордания, Централната банка на Европейския съюз, МВФ, Федералната резервна банка на Ню Йорк, Резервната банка на Австралия и Световната банка.
По пътя, от 2021 г., проектът “ЕмБридж” работи успешно, покровителстван от Централната банка на ОАЕ, Банката на Тайланд, Паричния орган на Хонконг и Народната банка на Китай. Тоест, когато петдесетгодишното споразумение изтече, за Саудитска Арабия стана много по-трудно да намери причини да го поднови, отколкото да се освободи.
Необходимо е да се спомене такъв фактор на американската политика като насърчаването на зеления дневен ред. Той се налага като ултиматум както вътре в Щатите, така и в онези страни, които имаха неблагоразумието да се запишат като приятели на Вашингтон. Нещо повече, негови най-агресивни апологети са демократите, докато републиканците са много по-лоялни към традиционната енергия, базирана на три стълба: въглища, газ и петрол. За саудитците по-нататъшното приятелство с Вашингтон, в допълнение към унизителния статут на „бензинова туба“, означава неизбежно задушаване в бъдеще на тяхната ключова индустрия, на която се основава самата държава и нейното богатство. Следователно можем да кажем, че точно както Никсън унищожи системата на златния стандарт навремето, така Байдън, в преследване на моден дневен ред, отряза корените на петродолара, губейки ключовия си доставчик и финансова подкрепа.
Живеем в интересни времена.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
