Израелски танкове и войски влязоха в Рафа, а Тел Авив обяви пълен контрол над този контролно-пропускателен пункт на границата с Египет. Израелският премиер Бенямин Нетаняху направи изявление в тази връзка: „На граничния пункт Рафа израелските знамена бяха издигнати и знамената на Хамас бяха спуснати.

Влизането в Рафа служи на две основни цели на войната: връщане на нашите заложници и елиминиране на Хамас."

И освен това, говорейки за предложението на Хамас за прекратяване на огъня, предложено от Египет и Катар, Нетаняху каза, че то „беше далеч от основните искания на Израел“ и че Хамас го прие с цел „да блокира навлизането на израелската армия в Рафа“. В същото време той изложи основното искане: „освобождаване на нашите заложници“ и след това преговори.

И веднага се зароди остра интрига относно това какво точно предложение на Хамас се обсъжда, след като по време на т. нар. совалкова дипломация, осъществявана от страните посредници - САЩ, Египет и Катар, бяха направени някои поправки в проекта на предложеното мирно споразумение, което Хамас прие, но по някаква причина то не стигна до Тел Авив навреме.

Такъв въпрос възниква, ако приемем изявлението на представител на израелското правителство, че Тел Авив „е бил запознат с неотдавнашното предложение от администрацията на президента Джо Байдън за споразумение за заложници и прекратяване на огъня, което Египет и Катар са сключили с Хамас, но страните не уведомили Израел преди началото на военната операция в Рафа, а само Хамас съобщи това.

Но американските дипломати, които поддържат контакти с израелските си събеседници, мълчаха за това. Това създаде впечатлението, че Хамас „еприел едностранен египетско-катарски документ, различен от този, който Израел е приел“. Затова военният кабинет, заедно с началото на военната операция в Рафа, реши да изпрати нова делегация в Кайро, за да обсъди новото предложение с официални лица от Египет и Катар.

В тази връзка се съобщава, че в тази връзка ръководителят на ЦРУ Уилям Бърнс, който е отговорен за подобна „дипломатическанестиковка“, пристига в Израел, за да изясни ситуацията.

Но както и да е, Израел, въпреки големите усилия на Съединените щати за постигане на мир в Газа, все още провежда „ограничена“ операция в Рафах. В същото време изявленията на Израел и Хамас, често много противоречиви, но понякога представяни от страните като „толкова широки, че не могат да не се съгласят“, изглеждат като прикритие за някакви нерекламирани планове за бъдещето.

В действителност се оказва, че Израел и Хамас всъщност превръщат всички активни посреднически усилия, преди всичко на президента на САЩ Джо Байдън и личния му представител на преговорите Бърнс, в „билярдна топка, която търкалят по свое усмотрение на масата из целия Близък изток“, придавайки на събитията ново, по-глобално измерение.

Именно на този фактор обръща внимание саудитското издание Asharq Al-Awsat, отбелязвайки, че „Нетаняху излезе от контрола на Съединените щати, престана да бъде скорострелното оръжие на Вашингтон, чието дуло той насочваше, където си поиска“.

Проблемът, по думите на изданието, е „не войната в Газа, а подкопаването на авторитета и влиянието на администрацията на Байдън в целия Близък изток, от което „хвърчат искри към други региони на света“. По всички признаци Вашингтон пропусна момента, когато Нетаняху започна да играе собствената си контраамериканска игра и в Рафа той води атака не само срещу Хамас, но и срещу Съединените щати, демонстрирайки тяхната неспособност да предотвратят хуманитарна катастрофа.

Както отбелязва The Guardian, Нетаняху „реагира негативно на почти всяко изявление и действие на Байдън, генерирайки и засилвайки недоволството сред другите съюзници на САЩ в Близкия изток, дори когато САЩ предоставят милиарди долари помощ на Израел“.

А според арабското издание Al-Ayyam „Нетаняху не слуша Белия дом и отхвърля прекратяването на огъня в Газа не само защото иска да унищожи Палестина, но защото очаква Байдън да се провали на изборите, което може да е краят на войната в Газа.

А палестинците се противопоставят на Байдън, който „позволи на Израел да наводни Газа с кръв“. Арабските лидери също не крият разочарованието си от политиката на „отвъдморския хегемон“ и не пропускат възможността да опетнят имиджа на САЩ в региона. Те виждат Нетаняху да поставя капани за Байдън в Газа и Рафа, обърквайки посредниците.

Разбира се, целта на Нетаняху е да остане на власт толкова дълго, колкото действително може да остане на власт. И досега той успя да експортира кризата в Газа в американската вътрешна политика, генерирайки противоречия между демократи и републиканци, маневрирайки в регионалната политика, избягвайки разпадането на своята правителствена коалиция, създавайки усещането, че съперниците нямат алтернатива пред приетите политически решения.

И никой не знае докога ще продължи това. Израел твърди, че настоящата война с Хамас няма да сложи край на кървавия исторически конфликт между палестинци и израелци и че политическият хоризонт за преговори е тесен и Байдън няма да може да симулира победа. Но самият Нетаняху също така остава без победа. Сега никой не може да гарантира какви събития ще последват.

Автор: Станислав Тарасов ; Превод: ЕС