Нещо мистериозно се случва в Европа.
Втори ден, откакто британският посланик (както и френският му колега) беше извикан в руското външно министерство, където му беше нанесено най-тежкото - по дипломатически стандарти - бичуване.
След срещата външното ни министерство съобщи в официално изявление, че британският пратеник е „предупреден, че отговорът на украинските удари с британско оръжие на руска територия може да бъде всякакви британски военни съоръжения и оборудване на територията на Украйна и извън нея“.
Причината за демарша на Москва беше неотдавнашно изявление на външния министър Дейвид Камерън, в което той допусна използването на прехвърлени на Киев оръжия - по-специално крилати ракети с голям обсег - за атаки на руска територия. Това е същото изявление, което “Ройтерс” публикува за първи път на 2 май, след което го оттегли, „за да прегледа подробностите“, и след това го върна отново без много промяна.
Причината за такова колебание е съвсем ясна: думите на Камерън всъщност правят Великобритания страна в конфликта и така го възприема Москва. Но очевидно в лондонските офиси „ястребите“ надделяха над по-предпазливите си другари и изявлението на министъра остана неопровергано.
Повече от две години политиката на Запада спрямо Украйна беше да ходи по тънък лед: от една страна, предоставяйки мощна, многостранна подкрепа на Киев, а от друга, формално запазвайки своята ненамеса и по този начин не давайки повод на Русия да отвръща. През последните месеци ситуацията започна да се променя: безнадеждността на положението на ВСУ на фронта все повече тласка Запада – разбира се, преди всичко Европа – към пряко участие в конфликта. Засилващата се агресивност на риториката на европейските лидери отразява именно промяната в тенденцията.
Тънкостта е, че в случая има огромно разстояние между думите и делата. Едно е да се надуеш като Макрон, обещавайки официално да изпратиш френски войски в Украйна, а съвсем друго е да ги изпратиш. Засега всичко се ограничава до слухове и доказателства за участието на френски наемници във военните действия, а самият Макрон след първоначалната шумотевица вече все по-внимателно подбира формулировките си. Например, едновременно с извикването на френския посланик на Смоленски площад, той увери, че страната му не е във война нито с Русия, нито с руския народ.
За британците обаче ситуацията е по-сложна, тъй като Камерън даде съгласието на Киев за удари по руска територия с оръжия, официално прехвърлени от Лондон. Тук не вършат работа обичайните оправдания за наемници, които действат на собствена отговорност и риск и нямат нищо общо с държавата. Като цяло това наистина е много голяма стъпка за Великобритания към открито влизане във войната с Русия.
Но, очевидно, преди посланикът да бъде извикан в руското външно министерство, те не са разбрали това. В резултат на това последвалата реакция на Москва шокира британския, а след това и целия европейски естаблишмънт.
Вече много месеци, откакто на Запад се появи обществена тенденция за намаляване на подкрепата за Киев, официалните лица там, разкъсвайки ризи, обясняват, че процесът трябва да продължи, защото Русия няма да спре в Украйна и неизбежно ще отиде по-далеч, така че под заплахата она московската агресия се намира по-голямата част от Европа.
Западът най-после получи подсилен бетонен аргумент в подкрепа на позицията си: Москва открито, директно и абсолютно официално заяви, че да, ще атакува британски военни цели. И да, ще ги удари не само в Украйна, но и извън нейните граници. Освен това това изявление беше направено почти едновременно с обявяването на Русия за учения с нестратегически ядрени оръжия.
На пръв поглед това е самото доказателство за руската заплаха, за която може и трябва да се разтръби на всички краища. Но вместо това цари тишина. Докато световните медии вече писаха за ядрените учения, както официалните лица, така и медиите все едно си прехапаха езиците след изявеното от руското външно министерство обещание за военен отговор на Великобритания (и извън Украйна). Към момента на публикацията тази тема практически не съществува в западното информационно и политическо поле. Прословутите русофоби, които през последните седмици обещаваха „изненади“ на Русия за майските празници като масирани ракетни и дронови атаки и разрушаването на Кримския мост, също млъкнаха и упорито игнорират темата.
Свикнали сме, че западните държавници, политици и журналисти нямат проблеми с реториката. Във всеки един момент и по всяка тема те имат готови идеологически и речеви клишета в съответствие с актуалния дневен ред. Повече от 24-часовото мълчание на Лондон и всички други западни столици по толкова важна тема като пряката военна заплаха на Русия за Великобритания говори красноречиво за степента на ступор и объркване, които сега царят там.
Европейците ще трябва да преформатират цялата картина на света в главите си и да осъзнаят, че популярната руска мечка, която те успешно “побеждават” през последните години, е малко по-различна от истинския собственик на тайгата. И в действителност никой не иска да се изправи срещу нея в битка. Освен това днешната дата ни напомня как приключи този въпрос миналия път.
Автор: Ирина Алкснис ; Превод: В. Сергеев
