Ейми Хокинс
Известно е, че милиардерите са трудни за проследяване. Не е изненадващо – колкото по-лесно се намират те и техните активи, толкова по-лесно се облагат с данъци. Но по всичко личи, че броят на изключително богатите хора в Китай намалява. От приблизително 2640 милиардери в света, според Forbes поне 562 са в Китай, което е спад от 607 миналата година.
Заради репресиите срещу финансистите и бурния политически климат, много от богатите хора в Китай се стремят да преместят парите си и себе си извън страната. Официално на физическите лица е разрешено да прехвърлят само $50 000 извън страната всяка година. Но на практика богатите хора имат набор от официални и неофициални начини за прехвърляне на средствата си, независимо дали чрез обмен на пари в Хонконг, където не се прилага капиталов контрол, или насочване на пари в брой в задгранични бизнеси.
През август полицията в Шанхай арестува петима души, които са работили в имиграционна консултантска фирма, включително шефа на компанията, по подозрение в улесняване на незаконни валутни транзакции на стойност над 100 милиона юана. В доклад на държавната медия полицията каза, че „незаконната валутна търговия сериозно нарушава реда на финансовия пазар в страната".
Преди пандемията около 150 милиарда долара изтичаха от Китай всяка година чрез туристи, пренасящи средствата си в чужбина, според оценки на Natixis. Въпреки че международните пътувания не са се върнали към нивата отпреди пандемията, високите лихвени проценти в САЩ и слабият юан са силен стимул за богатите на пари китайци да преместят парите си извън страната, казват икономисти.
През първата половина на 2023 г. имаше недостиг от 19,5 милиарда долара в данните за платежния баланс на Китай, които икономистите използват като индикатор за изтичане на капитал, въпреки че истинската стойност на парите, които неофициално напускат икономиката, може да е по-висока.
Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis, казва, че „високото ниво на несигурност относно бъдещите икономически политики и бизнес възможности в Китай също насърчава хората да изнасят спестяванията си извън страната".
През 2021 г. лидерът на Китай Си Дзинпин възкреси призива за „общ просперитет", който беше широко тълкуван като призив към магнатите да споделят по-широко богатството си. През същата година Alibaba, технологичната компания, основана от Джак Ма, някога един от най-известните предприемачи в Китай, дари 100 милиарда юана за каузата.
Смята се, че Си е особено недоверчив към финансовите елити на Китай, след като повече от 600 милиарда долара избягаха от икономиката през 2015 г. след изненадваща девалвация на юана. Оттогава Пекин се стреми да затегне хватката си върху богатството на Китай и над хората, които притежават по-голямата част от него. Китайската комунистическа партия (ККП) беше особено изплашена, когато милиардери като Ма започнаха открито да поставят под въпрос китайските регулатори (след като Ма направи своите коментари през 2020 г., той изчезна от публичното пространство за няколко години).
Лозунгът „общ просперитет" избледня от поглед, тъй като Пекин се стреми да популяризира Китай като място, което е отворено за бизнес след три години на нулев COVID. Но натискът върху бизнес елита не отслабва и сега, когато границите са отворени, мнозина разглеждат планове за излизане. Миналия месец Хуи Ка Ян, основателят на изпадналия в затруднение строителен предприемач Evergrande и някога най-богатият човек в Азия, беше арестуван за неуточнени престъпления. Бао Фан, известен инвестиционен банкер, смятан някога за крал в света на технологичните сделки, беше задържан през февруари и оттогава не е бил виждан, а други са поставени под забрана за напускане.
Сегашната среда е подчертана промяна от 90-те и началото на 2000 г., когато Китай се подготвяше за влизане в Световната търговска организация през 2001 г. и въвеждаше множество пазарни реформи, които позволиха на китайските предприемачи да натрупат огромно богатство. Това беше епоха, в която правенето на пари можеше да е пред всичко друго. Но при Си, който консолидира личната си власт повече от всеки лидер след Мао, ударението се върна върху политическия контрол, а не върху икономическата свобода.
„Произволното наказание, което се налага на богатата класа, е различно от всичко, което сме виждали от 90-те години на миналия век. Това накара мнозина в този клас да помислят за диверсификация извън Китай", казва Виктор Ших, професор по политическа икономия на Китай в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Има все повече признаци, че богати китайци се оттеглят към близките горещи точки. Повече от 10% от луксозните апартаменти, продадени в Сингапур през първите три месеца на тази година, са отишли при купувачи от континентален Китай, спрямо около 5% през първото тримесечие на 2022 г., според данни на OrangeTee, компания за недвижими имоти. Сега в Сингапур има около 1100 еднофамилни фирми, създадени да управляват богатството на конкретно семейство, спрямо 50 през 2018 г., като около половината от този бум се счита от китайски клиенти.
Богатите китайци също търсят начини да изнесат себе си, както и парите си извън Китай. Около 13 500 богати хора се очаква да напуснат Китай тази година спрямо 10 800 миналата година, според Henley & Partners, консултантска компания по имиграцията.
Има нарастващ брой запитвания от бизнесмени, които искат да преместят целия си екип от Китай, а не само семействата си. Освен политическите рискове, предприемачите вече не смятат Китай за страна на възможности, казва той. През 2017 г. Китай създаваше по двама нови милиардери на седмица. Сега икономическият растеж се забави.
Преди те оставаха, защото правеха много пари в Китай. Сега те не правят толкова пари. Така че те си казват защо оставам? Защо да рискувам това?
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед