Джейсън Бърк
Китай и Русия втвърдиха позициите си спрямо конфликта в Газа през последните дни, докато войната между Израел и Хамас изостря съществуващото геополитическо напрежение и подчертава нарастващата пропаст между съюзниците от Студената война и западните сили като САЩ, Обединеното кралство и Франция.
Китайският външен министър каза през уикенда, че „бомбардировъчната кампания на Израел е надхвърлила обхвата на самоотбраната и трябва да спре колективното наказание на народа на Газа".
В петък руският президент Владимир Путин повдигна възможността засилената обсада на Газа от Израел да наподобява тази на Ленинград от германските армии по време на Втората световна война, препратка, която вероятно ще предизвика дълбока обида в Израел. Посещението на Путин в Пекин предизвика опасенията на Запада относно все по-тесните връзки между двете сили.
Китай исторически е подкрепял палестинската кауза в продължение на десетилетия, както и СССР, по време на Студената война. Съвсем наскоро и двете сили се опитаха да балансират по-тесните връзки с Израел с по-широките си дипломатически усилия да спечелят съюзници в арабския свят и по-широко.
Русия търси подкрепа за продължаващата си война в Украйна, докато Китай се стреми да изгради по-широка коалиция от развиващи се страни, за да разшири влиянието на Пекин и да засили усилията му да се конкурира със САЩ на световната сцена. „Пекин е пропалестински настроен от дните на Мао и имайки предвид близките връзки на САЩ с Израел и на почти всичко, което САЩ подкрепят, Китай трябва да се противопостави. Пекин също желае да бъде разглеждан като ключов поддръжник на глобалния юг, който включва повечето арабски страни, поддържащи приятелски връзки с Китай. Въпросът е да поддържаме тези отношения, като продължаваме да подкрепяме палестинците", каза д-р Ю Джие, старши научен сътрудник по Китай в мозъчния тръст Chatham House в Лондон.
Анализатори предполагат, че Китай се стреми да компенсира загрижеността на ислямския и арабския свят относно отношението на Пекин към мюсюлманските етнически уйгури в северозападния китайски регион Синдзян.
Близкият изток доставя голяма част от петролните нужди на Китай и е връзка в инициативата „Един пояс, един път", амбициозния инфраструктурен проект на президента Си Дзинпин за свързване на пазарите по целия свят и по този начин разширяване на влиянието на Пекин.
От началото на войната китайските държавни медии са критични към Израел и обвиняват САЩ, най-силният поддръжник на Израел, за разпалването на напрежението в региона. Налице е и увеличение на антисемитското съдържание в строго контролирания китайски интернет, според Yaqiu Wang, директор по изследванията за Китай, Хонконг и Тайван в базираната в САЩ организация с нестопанска цел Freedom House.
Путин каза в петък „Израел е бил подложен на безпрецедентна по своята жестокост атака от бойци на Хамас и е имал правото да се защитава, но е отговорил със собствени жестоки методи. Цивилните жертви [вероятни в случай на израелска сухопътна офанзива] ще бъдат абсолютно неприемливи. Сега най-важното е да спрем кръвопролитията", каза той.
Руски официални лица настояват, че Москва може да помогне в посредничеството, тъй като има отношения с Израел, палестинците, групи като Хамас и Хизбула, Иран и големите арабски сили. Руските официални лица също са склонни да обвиняват САЩ за конфликта. Руският посланик в ООН Василий Небензя заяви, че „САЩ носят отговорност за задаващата се война в Близкия изток".
Другите големи сили в развиващия се свят са изправени пред труден дипломатически избор. Индия превърна глобалната борба срещу тероризма в централен принцип на своята външна политика от десетилетия и, подобно на Русия и Китай, разви икономически и други връзки с Израел през последните години.
Но правителството на Нарендра Моди също изгради нови отношения с водещи играчи в арабския свят като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, които не иска да застрашава. Както навсякъде другаде, официални лица в Делхи са дълбоко загрижени за евентуална по-нататъшна ескалация. „Индия е малко по-различна от другите страни в глобалния юг по това, че самата Индия е била жертва на този вид тероризъм.
Реакциите в Африка бяха разнообразни, като изявлението на Африканския съюз беше описано от анализаторите като „внимателно балансирано". Израел положи значителни дипломатически усилия на континента, които може да носят дивиденти. Въпреки това, остра критика дойде от Южна Африка, която има специфична и проблемна история с Израел, който се сближи с расисткия, репресивен режим на апартейда през 80-те години на миналия век.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед