The Guardian, Редакционна
Още през 2018 г., когато управляващата полска партия „Право и справедливост" (PiS) наближаваше края на първия си мандат, нейният лидер Ярослав Качински каза пред един вестник, че неговият радикално десен проект едва е започнал. „Ние подготвяме дълъг поход, необходими са не два, а три мандата", каза г-н Качински.
В неделя поляците се явиха пред урните в необикновени количества, решени да осуетят тази амбиция, и изглежда, че са успели по забележителен начин. Временните резултати показват, че най-високата избирателна активност след падането на комунизма е донесла известна и неочаквано ясна победа за опозиционната коалиция от партии. Въпреки че PiS е отново най-голяма избирателна сила, тя загуби мнозинството си и изглежда няма жизнеспособен път към изграждането на ново. За Полша и за останалата част от Европа това представлява изключително значим резултат. За прогресивните е празник.
През осемте години на власт PiS се превърна в европейски лидер на марката за нелиберална политика. В правителството постепенно се разруши контролът, балансите и културните предположения, които са в основата на основните демокрации. Независимостта на съдебната система и медиите беше подкопана, а държавната телевизия се превърна в рупор на пропагандата на PiS. Неевропейските мигранти и LGBTQ+ общностите са демонизирани и представени като заплаха за целостта на нацията. Консервативното католическо влияние беше мобилизирано в драконовско потискане на правата на абортите, което предизвика масови протести. Заедно с Унгария на Виктор Орбан, Полша на г-н Качински се отнасяше с презрение към ценностите и нормите на Европейския съюз и се противопоставяше на сътрудничеството по въпроси като миграционната криза.
Ако изборният резултат се потвърди, главният опозиционен лидер Доналд Туск ще има шанс да спре тази потисническа, авторитарна и конфронтационна посока на движение. На международната сцена, като се има предвид статута на Полша като една от най-стратегически значимите държави-членки на ЕС, това ще донесе жизненоважен тласък на европейското единство в дълбоко трудни времена. Бивш президент на Европейския съвет, г-н Туск може да се очаква да разреши проблемите с върховенството на закона, които пречат на отношенията с Брюксел от 2015 г. насам. Също толкова важно е, че Полша под негово ръководство ще играе подкрепяща роля в поддържането на подкрепата на Запада за Украйна и в чувствителните бъдещи преговори за разширяването на ЕС на изток.
Във вътрешен план поправянето на гражданските и конституционните щети, нанесени през последните осем години, няма да бъде лесно. Анджей Дуда, президентът на страната, подкрепящ PiS, остава на поста си и управлението на коалиционно правителство, включващо центристката партия Гражданска платформа на г-н Туск, дясноцентристите и левицата, обещава да бъде сложно. Данните от гласуването чрез екзитпол потвърждават дълбочината на подкрепата, която PiS запазва в провинциалните и селските райони и сред по-слабо образованите. Ако г-н Туск иска да обедини една поляризирана страна след най-тежките кампании, той ще трябва да предложи повече на тези избиратели.
Това обаче са потенциални проблеми и въпроси за бъдещето. Зашеметяващата избирателна активност от 73% в неделя – с 11% по-висока от 2019 г. – свидетелства за народна мобилизация срещу PiS, която спря „дългия марш" на г-н Качински. Особено младите изглежда са се вслушали в призивите гласовете им да бъдат зачетени. Тези, които го направиха, изиграха своята роля в повдигащото и жизненоважно препотвърждаване на либералните демократични ценности в Полша.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед