Миналата седмица за кратко се появиха новини за спиране на износа на уран от Русия, уж поради проблеми със застраховката на такива товари, изпращани от Санкт Петербург. Което е теоретично възможно, като се има предвид нежеланието на санкциониращите служители на ЕС да обслужват кораби и товари от Русия.

Въпреки това Росатом, в чието ведомствено издание се появи публикация с такава новина, заяви: държавната корпорация изпълнява „приетите задължения по сключените договори към чуждестранните клиенти в пълен размер “ .

Това от своя страна може да накара някои радикални патриоти да кажат, че е време да спрем да продаваме на Запада това, от което се нуждае, когато води широкомащабна санкционна война срещу нас. Трябва обаче да се има предвид, че приходите от износа са необходими за финансиране, наред с другите неща, на критичния внос. В съвременната история все още не е имало опит с пълна икономическа автаркия и не си струва да опитвате с такъв експеримент върху себе си.

Руският износ на уран все още (противно на настояването на страните от Източна Европа) не е обект на санкции, включително американски. Въпреки че има такива намерения, здравият разум все още не позволява те да бъдат реализирани. В резултат на това Русия получава около милиард долара годишно от Щатите за такъв износ.

Силно пристрастяване

В Америка има 92 реактора със средна възраст 42 години, те са „свикнали“ със старите видове гориво, въпреки че сега се разработват реактори, които работят с уран, обогатен не до сегашните 5%, а до 20%, които технологии Росатом също има.

През последните месеци САЩ силно увеличиха покупките на руски уран - до 416 тона, 2,2 пъти повече от същия период на миналата година. Може да има няколко причини. Това е и желанието да се предпази от пазарните колебания под влияние на изненади в уранодобивните страни. Например като преврата в Нигер (4% от световното производство и поне 20% от доставките за европейския пазар).

Или може би по този начин американските потребители се подготвят за възможни санкции срещу руския уран. Както европейски, така и произтичащи от американските законодатели.

В същото време зависимостта на ядрената енергетика на САЩ от доставките на уран от Русия е доста висока и в момента няма с какво да ги замени в следващите няколко години.

Съществува обаче известно объркване по отношение на степента на тази зависимост. Според често цитираните руски максимални данни, Съединените щати са зависими от руските доставки на уран за около една трета. Според други (също вътрешни), Русия, първо, доставя уран на 50% от всички реактори в света, и второ, „почти 25% от всички нужди от внос на уран в Съединените щати“ идва от Русия. Като цяло Русия, Казахстан и Узбекистан годишно представляват половината от този внос.

Самите Съединени щати, които имаха силна индустрия за добив (и обогатяване) на уран по време на Студената война, могат да осигурят не повече от 5% от нуждите си; останалият уран и ураново гориво за атомни електроцентрали (обогатен уран) се закупуват в чужбина. Основни доставчици: Австралия, Германия, Великобритания, Канада, Казахстан, Холандия и Русия.

Американците обаче мислят по друг начин, като твърдят, че внасят само 12-14% от урана от Русия, 15% от Канада, а основният доставчик е Казахстан: неговият дял е 35%.

Трябва обаче да се има предвид, че в атомните електроцентрали не се зарежда руда, както въглища в пещ, а горивни елементи, които се произвеждат от обогатен уран U235. Така че именно по отношение на горивото (като се вземат предвид услугите за обогатяване на уран) можем да говорим за зависимостта на ядрената енергетика на САЩ от руските доставки, която се приближава до обем от една трета.

Съединените щати все още нямат собствен капацитет за обогатяване: те претърпяха конверсия след края на Студената война. Освен това се смяташе, че вносният руски уран и гориво са по-евтини и подобно сътрудничество се предвиждаше да продължи.

Ще расте ли конкурентът?

Объркването в статистиката възниква отчасти и може би поради факта, че не целият уран, изнесен от Русия за САЩ, строго погледнато, е руски. Самата тя закупува част от него в Казахстан, който (в лицето на държавната компания Kazatomprom) днес е с най-големият добив на уран в света - 42% от общия му добив. А и някои европейски страни вече преминават към покупки от Казахстан вместо от Русия.

Възниква резонен въпрос, особено предвид настоящата геополитическа ситуация и нарастващата независимост на Казахстан: ще замени ли той Русия на пазара на ядрено гориво? Ако говорим за краткосрочен хоризонт, тогава не. Ала всичко може да се случи по-нататък.

До 2021 г. Казахстан не разполагаше с капацитет за производство на реално „гориво“ за атомни електроцентрали, но тогава беше пуснат завод за горивни сборки в Уст-Каменогорск. В края на 2022 г. доставките на това гориво за Китай вече са започнали, но като цяло Казахстан все още има само 1% дял от този пазар. А страната все още няма капацитет за обогатяване на уран, тъй като няма собствени атомни електроцентрали. Процесът се извършва в руските съоръжения.

Технологията за производство на горивни касети е френска, нискообогатеният уран за производство на горивни таблетки се доставя от Русия от АО "Център за обогатяване на уран", където Казатомпром притежава 1%, а Росатом - 99%. Производството му е организирано в Уралския електрохимичен завод в Новоуралск, Русия.

Така че прекъсването на тази верига дори и при голямо политическо желание няма да е лесно. В същото време казахстанското ядрено гориво, поради своите технологични характеристики, е подходящо само за френските или китайски атомни електроцентрали.

Курс към провал

В Америка има настроение да се отдалечи от зависимостта от Русия по отношение на доставките на уран. В момента в САЩ само европейският консорциум Urenco (Великобритания, Германия, Холандия) в Охайо се занимава с обогатяване на уран.

Около една трета от обогатения уран, използван в Съединените щати, се внася. Сега задачата е да се постигне независимост от руските структури за обогатяване. Най-бързия възможен срок е пет години, максималният е десет. До 2027 г. обогатителният завод в Ню Мексико ще бъде модернизиран и ще може да покрие приблизително 15% от нуждите от гориво за атомните електроцентрали.

През май тази година в Камарата на представителите, засега само на ниво съответната комисия, беше разработен и приет за промотиране от републиканците законопроект, предвиждащ постепенно спиране на вноса на руски уран. Отказът обаче не е незабавен и много предпазлив: законопроектът дава на изпълнителната власт правото „временно да замрази действието“ (waiver), ограничавайки само горните тавани на вноса.

Очаква се покупките да бъдат намалени от 578,9 тона през 2023 г. на 459 тона през 2027 г. и пълната им забрана до 2028 г. Очевидно дотогава ще бъдат разработени някои алтернативи, като се започне със същия завод в Ню Мексико. Подобен законопроект има и в Сената, също на ниво ресорна енергийна комисия. Оттук може би идва рязкото увеличение на американските покупки – купуват проактивно и създават определени резерви.

По принцип Росатом има време да се подготви за удара. Глобалната среда за ядрената енергия сега е благоприятна и се очаква зависимостта от нея само да расте с постепенното премахване на въглеводородите като гориво.

В момента има около 60 реактора в процес на изграждане по целия свят, с около 300 други в етап на планиране и проектиране. Сега има 440 работещи реактора в 30 страни.

Росатом е един от водещите доставчици на обогатен уран, заемайки трето място по производство и обогатяване. Миналата година той достави и гориво за 19 реактора в Европа, въпреки че някои сега преминават към други доставчици. Така Швеция вече се отказа от руското гориво за АЕЦ, Украйна още по-рано.

Росатом и неговите дъщерни дружества строят 33 нови реактора в 10 държави. Обикновено на клиентите се предлагат много изгодни условия, на които е трудно да се устои: кредитиране понякога до 80% от строителните разходи във връзка с дългосрочен, до 60 години, договор за поддръжка и доставки на гориво.

Износът на стоки и материали, свързани с ядрената енергия, възлиза на най-малко 2,2 милиарда долара миналата година, по данни на базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Service Institute. Може би в действителност числата са по-високи, но тъй като Русия има закрита митническа статистика, е трудно да се проследи това.

Георгий Бовт, Превод: ЕС, Поглед.инфо