Както знаете, най-болезненият удар за един капиталист е ударът по джоба му. И ето, че напълно неочаквано за европейските страни, Русия го нанесе.

Европа реагира предсказуемо: от призив към нормите на СТО до възпиращи мерки. Заради действията на Русия 3 милиона души в ЕС може да останат без работа или значително да загубят доходите си. Наистина започваме да ставаме от колене, а не само да говорим за това.

В отговор на санкциите Русия повиши износните мита върху дървесината (обла дървесина) от 15% на 80%! След като сделката за зърното остана като лош спомен, въвеждането на подобни мита от Москва се превърна в сериозен шок за Европейския съюз. Изведнъж се оказа, че икономическите бумеранги са склонни да се връщат. Така че „пристигна“.

Има повече гори, отколкото нефт

Къде е нашата гора? Да, в майка Русия! Делът на страната ни в световния пазар на дървен материал е цели 20%, а дори Бразилия, която е на второ място, с амазонската си джунгла, ни отстъпва повече от един път и половина.

Горска площ (милиона хектара):

Русия – 815 (20% от световните резерви)

Бразилия – 497 (12%)

Канада – 347 (9%)

САЩ – 310 (9%)

Китай – 220 (5%).

Всички останали имат още по-малко. По този начин Русия на пазара на дървен материал е приблизително същата като близкоизточните монархии на пазара на петрол. Тогава защо, може да се попита някой, трябва да се срамуваме?

ЕС внася приблизително 40% от целия дървен материал, закупен от Русия. А това ни прави най-големият доставчик на дървен материал за европейските страни, където цели отрасли са обвързани с преработката му, в които:

- осигурява работа на до 3 милиона души;

- годишният оборот е около 500 милиарда евро;

- вноските в бюджетите на страните от Европейския съюз възлизат на над 7 милиарда долара годишно.

Финландия е в беда

Въведеното защитно мито и намаляването на броя на контролно-пропускателните пунктове за износ на дървен материал до два доведоха дървообработващата индустрия в ЕС до ръба на разрухата.

Предприятията не работят поради липса на суровини, има малко собствена гора, а Канада и Съединените щати не бързат да увеличат дърводобива. Освен това в Канада има горски пожари, което означава, че цените на дървесината продължават да растат.

Най-неприятното за ЕС е, че по-голямата част от дървопреработвателните предприятия в Европа са насочени именно към нашите суровини.

Същите финландци първоначално проектираха оборудването си, използвайки карелско дърво - защото беше едновременно евтино и наблизо.

Така че сега преминаването към други видове дървесина (ако има такива) ще изисква много скъпа модернизация, време и усилия.

А сега ще ни глобяват?

И така брюкселските еврочиновници, които настояваха за пълна забрана на вноса на каквито и да е суровини от Русия, внезапно осъзнаха, че докато за петрола и газа все още е възможно да се намери поне някакъв, макар и по-скъп, заместител, то този въпрос ще не работи с дърво. А за дървесината решиха да направят изключение: казват, въпреки че Русия е агресор, нека носи евтин дървен материал.

И по този повод дори си спомниха за „нормите на СТО“, които предписват експортно мито не повече от 15%, изисквайки Русия спешно да се върне към него и да възобнови доставките. Иначе ще ви глобим!

Но грешният беше нападнат. Русия, като никой друг, е обект на санкции и ограничения, нейните чуждестранни активи са замразени. Така че определено няма да стане по-лошо.

Това вече се случи

Ето как стана. През февруари 2007 г. нашето правителство реши постепенно да увеличи митата върху износа на обла дървесина, за да стимулира развитието на собствената си дървопреработвателна промишленост. А от 2009 г. експортните мита върху обла дървесина трябваше да достигнат нивото на бариера от 80%. И тук…

Започна бум в дървообработването: вътрешните цени паднаха и например производството на шперплат се увеличи с 40% през годината.

Но тогава се намесиха западни „приятели“: Финландия и Швеция, които изградиха цяла индустрия върху преработката на евтин руски дървен материал, и заявиха, че ако митата не бъдат намалени, ще се противопоставят на присъединяването на Русия към СТО. И Русия тогава се предаде.

Отказахме се, защото влизането в СТО тогава беше фиксация за всички наши либерали. Икономическият блок на правителството неволно покани Русия там.

Предприемачи, икономисти и обществеността протестираха, излизаха на митинги и спореха с лобистите на СТО на кръгли маси в Държавната дума, като ги питаха:

"Как нашите депутати ще приемат за две седмици (!) документ, чийто превод на руски дори не съществува в природата?"

В крайна сметка те поискаха да се проведе референдум за присъединяването, който да формализира цялата му правна страна.

Но износителите на суровини и метали и големите търговски вериги, които разчитат на внос, във всички медии с пяна доказват, че СТО е единствената възможност Русия да влезе в световната икономика и с нейна помощ да защити интересите си. Мислейки, разбира се, преди всичко за джобовете си.

Влязохме в СТО и се сринахме

Последният епизод от борбата го знаем, както се казва, от първа ръка. Авторът на тези редове беше един от онези, които подготвиха по всички правила референдум за целесъобразността на присъединяването на Русия към СТО в крайната инстанция - Централната избирателна комисия.

А знаете ли на какво основание беше отказан референдумът? Тъй като няма превод на руски на протокола от 1500 страници за присъединяване към СТО, обикновените хора просто няма да разберат за какво се иска да гласуват.

Тоест, предполагаше се, че 450 депутати владеят толкова добре английски, френски и немски, на които протоколът ни беше изпратен и подложен на гласуване, че са успели да обработят 1500 страници правен текст в рамките на две седмици, за да да гласуват съзнателно, а не защото им е наредено.

Въпреки това всички разумни аргументи под политически натиск бяха пренебрегнати. Така Русия, след 18 години преговори, през август 2012 г. стана пълноправен член на Световната търговска организация.

Година по-късно стана ясно, че по време на настъпването на световната криза максималният спад на външнотърговския оборот сред страните от Г-20 е в... Русия.

Изхвърлиха всички

Членството в СТО се оказа благоприятно само за износителите на суровини и никой нямаше да ни пусне на отдавна разделените пазари на продукти с висока степен на преработка.

Дори основните лобисти на СТО бяха изхвърлени, когато навлязоха на американските пазари с евтина стомана. Съединените щати, без да обръщат внимание на нормите на СТО, просто вдигнаха митата.

Но основният недостатък е, че ставайки 156-ият член на СТО, Русия й прехвърли правото си на суверенна държава да регулира икономиката, тъй като СТО може да се намесва в процеса на приемане на закони в страните членки и да допринесе за отмяната им, ако ограничават конкуренцията. Законът на СТО стана по-горе от руските закони!

Що се отнася до обещанието към нас за „получаване на по-добри условия за достъп до външните пазари“ и „участие във формирането на правилата за международна търговия“, видяхме какво струва всичко това, когато започнаха да налагат различни санкции на Русия, да крадат чуждестранните й активи , и никаква СТО не се превърна в пречка за това.

Какво от това?

Москва удря силно и не вярва на сълзи. Така че удари там, където не го очакваха: сега разрухата заплашва цели индустрии, фокусирани върху вноса на евтин руски дървен материал.

И нека не плачат, а да помислят откъде да вземат тези 7 милиарда долара, които им се изплъзват през пръстите в бюджетите и какво да правят с новите 3 милиона безработни, които в условията на пазарна конкуренция може да се появят утре в ЕС .

А СТО... Ами СТО? Ръководителят на нашето правителство Михаил Мишустин вече каза на европейците, че СТО вече не е закон за нас, решението е взето и не може да бъде отменено.

И ние вече считаме всичките им правила за консултативни и ако противоречат на националните ни интереси, няма да ги спазваме. Наистина ли започваме да ставаме от коленете си, а не просто да говорим за това?

Владимир Хомяков, Превод: СМ, Поглед.инфо