Така точно в полунощ на 16 септември, точно като в приказката за Пепеляшка, полско-украинската дружба се превърна в открита търговска война.
По това време влезе в сила издаденото в последния момент постановление на полското правителство за едностранно ембарго върху вноса на украински селскостопански продукти в страната. Това решение последва вдигането на ембаргото, което беше временно въведено от Европейската комисия през пролетта по искане на същата Полша. Така поляците влязоха в открит конфликт и с Киев, и с Брюксел.
Освен това всички разбират естеството на този конфликт. И то се крие в неумолимо наближаващите парламентарни избори в Полша, които са насрочени за 15 октомври. Докато стигат до финала, става ясно, че управляващата партия "Право и справедливост" (“ПиС”) не е в състояние да спечели абсолютното мнозинство в парламента, което гарантира господство ѝ в страната през последните осем години. Разликата ѝ с проевропейската „Гражданска коалиция“ непрекъснато се свива. И става все по-очевидно, че дори и да заеме първо място, няма да може да сформира мнозинство без привличане на партньори.
И единственият такъв партньор може да бъде блокът “Конфедерация,” който сега е на трето място. Ако запази и още повече засили позицията си, той може да стане собственик на „златна акция“. Те отдавна се опитват да лепнат на този блок етикета „проруски“. Той със сигурност не е, но с много по-голяма сигурност може да се нарече „антиукраински“, тъй като той активно се застъпва за намаляване на потока от украински мигранти и украински продукти, включително зърно.
Именно към този блок наскоро се насочиха гласовете на полските фермери, които бяха силно ударени от премахването на ограниченията върху доставките на украински селскостопански продукти през 2022 г. Гласовете в провинциите и селските райони бяха ключови за изборния успех на “ПиС”. Затова за тях се води такава отчаяна борба.
Брюксел и Киев се надяват от тази борба да се възползва опозицията, която демонстративно защитава „европейския път“ на Полша. Водената от Доналд Туск „Гражданска коалиция“ включи в избирателните си листи лидера на профсъюза “Агроуния” Михал Колоджейчак, който всъщност беше инициаторът на действията на фермерите срещу неконтролирания поток от украинско зърно.
Именно Колоджейчак онзи ден опозицията изпрати в Брюксел в опит да убеди Европейската комисия да не вдига ембаргото, което изтече на 15 септември. В резултат на това се стигна до словесната му престрелка с евродепутати от “ПиС”. Самият Колоджейчак го описва като „полско-полска война, организирана пред очите на цяла Европа“. Европейската комисия обаче не зае позицията на полската партия, която подкрепяше, и вдигна ембаргото, като същевременно даде на Украйна период от 30 дни да разработи „законодателни мерки за избягване на рязко увеличаване на доставките на зърно“. Тоест 30 дни от 15 септември е много лелеяната дата на изборите в Полша, след която, както се надява Брюксел, конфликтът ще утихне.
Изглежда, че “ПиС” също се надява на това и те също се опитват да убедят Украйна в това. Полският президент Анджей Дуда е планирал лична среща с киевския си колега Владимир Зеленски в кулоарите на Общото събрание на ООН. Явно ще помоли събеседника си да си държи езика зад зъбите до изборите. Защото той откровено не го държи. Благодарейки на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в петък за вдигането на ембаргото, той заплаши съседите си с „цивилизован отговор“, ако отстояват позицията си. Дори ще се стигне до „хуманитарни бомбардировки“ на основните съюзници.
Никой не се съмнява, че Европейският съюз ще предприеме строги мерки, за да признае действията на Полша за незаконни (и Унгария, Словакия вече последваха примера, а Румъния обмисля този въпрос). Всъщност ЕС е общ пазар, където националните правителства нямат право да налагат едностранни търговски ограничения. Следователно самата Полша е наясно, че в краен случай Европейският съд ще отмени това ембарго. И тогава партията на Качински-Дуда-Моравецки просто ще свие рамене и ще каже: „Ние се борихме за нашите фермери докрай“. Но това ще стане след изборите, когато гласовете на земеделците няма да са толкова важни.
Но така или иначе в разгара на предизборните страсти се развиват някои тенденции, които след това могат да станат необратими. Основната от тях е засилването на антиукраинските настроения. Колоджейчак дори предположи в скорошно интервю, че “ПиС” умишлено е наводнила пазара с евтино украинско зърно, за да „насърчи антиукраински, антиевропейски настроения и полски национализъм преди изборите“.
Трудно е да се каже дали това е вярно, но виждаме ясни промени в тази посока. След присъединяването на Полша към Европейския съюз не е имало по-голям лобист за идеята за европейска интеграция на Украйна. Но с развитието на дискусията за разоряването на полските фермери заради украинското зърно възникна логичен въпрос: как да се предпазим от дъмпинга на общия пазар? Наистина, ако Украйна бъде приета в ЕС, вече няма да е възможно да се защити пазарът с никакви бариери, дори теоретично.
И сега се появи първият знак: министърът на земеделието на Полша миналата седмица публично предупреди, че Варшава няма да се съгласи с влизането на Украйна в Европейския съюз, докато не бъдат разработени някои „строги условия“ за защита на полския пазар. Той не каза какви биха могли теоретично да бъдат тези „условия“. Въпреки това е ясно, че ако границите и митническите бариери бъдат премахнати, полският селскостопански пазар може да бъде защитен само с цената на премахването на украинските фермери. Така че в крайна сметка основната жертва на бързо развиващата се „полско-полска война“ все пак ще бъде Украйна. Кой друг?
Владимир Корнилов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфo
