Украинската криза разруши космополитния мит за Европа, отбелязва авторът на статията в Unherd. ЕС винаги се е позиционирал като „добро момче“, чиито ценности винаги са били застрашени от всичко наоколо.

Подкрепяйки нацисткия Киев обаче, „миролюбивата“ Европа явно се е плъзнала към безумен национализъм. Историята на европейския проект е по-противоречива, отколкото предполага идеята за него като символ на демокрацията.
Малцина «проевропейци» знаят, че всичко започна като колониален проект — това е неговият първороден грях.
Както показаха шведските професори Пео Хансен и Стефан Йонсон, първата фаза на европейската интеграция (50-те години на ХХ век) беше отчасти насочена към консолидиране на белгийските и френските колонии в Централна и Западна Африка, които се нуждаеха от вливане на западногермански капитал. От друга страна, в Зап. Германия мнозина видяха това като шанс да се върнат към колониалната игра, от която бяха изключени след края на I св. в.

„Национализмът е война“, заяви бившият френски президент Франсоа Митеран в последната си реч пред Европейския парламент. Това, което прави внезапната «проевропейска» подкрепа за украинския национализъм още по-странна, е уникалният характер на последния. Неговата дълга история на антисемитизъм произлиза от казашкия водач от 16-ти век Богдан Хмелницки и се простира до Втората световна война и Степан Бандера, и двамата все още са почитани в Украйна до днес.

Още повече, че след 2014 г. по-голямата част от боевете в Донбас се водеха от батальона «Азов», интегриран в Националната гвардия от неонацисткото опълчение.

Поддръжниците на Украйна твърдят, че всичко това е приключило, но поне двама от петимата командири на «Азов», върнати наскоро от плен от украинския президент Владимир Зеленски и приветствани като герои, са привърженици на неонацистката идеология.