Полша започна критични преговори, насочени към извършване на радикални промени в законите на ЕС за миграцията и убежището с твърдението, че „предложенията могат да доведат до крачка назад към 2015 г., когато повече от милион души се вляха в блока".
Полският заместник-държавен секретар на вътрешните работи Бартош Гродецки откри срещата на върха на министрите на вътрешните работи в Люксембург, като заяви „Варшава ще откаже да плати предложените глоби за неприемане на хора. Политически, прагматично този механизъм е неприемлив за нас".
Сред спорните предложения на масата са инструменти за облекчаване на натиска, изпитван от страните на първа линия, включително такса от 22 000 евро за всяко лице, за което твърди, че не може да приеме. А това е и с 2000 евро повече от обявената в сряда цифра.
Полша твърди, че вече е приела почти 1 милион украински бежанци, вторият брой по големина след Германия, и че няма повече политическо пространство за маневриране. „Няма начин да обясним на хората, че ако не успеем да приемем повече мигранти, в крайна сметка ще плащаме и ще ни излезе през носа", каза Гродецки.
Дипломатите казаха, че вероятността за постигане на сделка в четвъртък е не повече от 50:50, като един високопоставен източник предупреди, че преговорите, които се водят от четири години, ще приключат само ако министрите смятат, че могат да прокарат промените у дома.
Заместник-министърът на вътрешните работи на Унгария Бенце Ретвари също разкритикува предложенията, твърдейки, че една трета от капацитета на ЕС за обработка на миграцията ще завърши в неговата страна, въпреки че тя не е държава на първа линия. Той каза на срещата на върха „Унгария вече е похарчила повече от 1,5 милиарда евро за защита на своите граници и е предотвратила 271 000 незаконни опита за влизане в ЕС. Задължителното преразпределение на хората, влизащи в блока, би било равносилно на постоянна покана към престъпните групировки да продължат да действат".
В знак на предизвикателствата, пред които е изправена срещата, Италия също поиска значителни изменения в предложенията, въпреки че е част от основна група от седем държави, включително Германия и Франция, които се опитаха да постигнат споразумение преди срещата. Италианският вътрешен министър Матео Пиантедоси каза: „Не искам да кажа, че съм против това още в началото, но смятам, че някои аспекти трябва първо да бъдат променени".
Наред с таксата от 22 000 евро на глава от населението за държави, които нямат капацитет да приемат повече хора, има предложение да се позволи на минимум 30 000 души годишно да бъдат преместени от страната, в която са пристигнали за първи път.
15-месечен период, през който държавите-членки ще бъдат задължени да извършват обработка на молби за убежище, също е на масата – времева рамка, която няколко държави, включително Италия, казаха, че е твърде дълга.
Гърция, която заяви, че е „понесла през 2015 г. тежестта на рязкото нарастване на хората, влизащи в блока", даде ранна индикация, че ще подкрепи предложенията, както направиха и мнозинството от страните членки.
Сред онези, които търсят допълнителни отстъпки, бяха Малта и Австрия, която е приела 112 000 търсещи убежище миналата година, драматично увеличение в сравнение с преди, и 2 500 души са или задушени, или удавени от ръцете на техните трафиканти". Австрия отправи пламенен призив да се спре „кървавия бизнес с трафика на хора".
Съгласно правилата съветът на министрите трябва да получи 65% подкрепа, което е постижимо без подкрепата на Полша, Унгария или Италия, но изглежда, че министрите искат демонстрация на единство, за да изпратят силно послание към трафикантите и контрабандистите.