Даниел Боффи
Броят на оперативните ядрени оръжия в арсеналите на големите военни сили отново нараства, според водещ мозъчен тръст, чиито анализатори предупреждават „светът навлиза в един от най-опасните периоди в човешката история".
Във време както на влошаване на международните отношения, така и на ескалация на ядреното дрънкане с оръжия, сега се казва, че в световен мащаб има около 12 512 бойни глави, от които 9 576 са във военни запаси, готови за потенциална употреба, което е с 86 повече от преди година.
Възходът слага край на периода на постепенен упадък, последвал края на Студената война. Стокхолмският международен институт за изследване на мира (Sipri) предположи, че 60 от новите бойни глави са били в Китай. Другите нови оръжия се приписват на Русия (12), Пакистан (5), Северна Корея (5) и Индия (4).
Увеличаването на бойните глави идва въпреки изявлението през 2021 г. на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция – че „ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води".
Русия и САЩ заедно притежават почти 90% от всички ядрени оръжия в света. В допълнение към своите използваеми ядрени оръжия, двете сили притежават повече от 1000 бойни глави, пенсионирани преди това от военна служба, които постепенно демонтират.
От общо 12 512 бойни глави в света, включително тези, които са оттеглени и очакващи разглобяване, Sipri изчислява, че 3844 са разположени в ракети и самолети.
Около 2000 от тях – почти всички от които принадлежат на Русия или САЩ – се поддържат в състояние на висока оперативна готовност, което означава, че са монтирани на ракети или се държат във въздушни бази, приемащи ядрени бомбардировачи.
Sipri обаче отбелязва, че е трудно да се прецени пълната картина, тъй като редица държави, включително Русия, САЩ и Обединеното кралство, са намалили нивото си на прозрачност, откакто Владимир Путин започна нахлуването в Украйна.
Смята се, че Китай, третата по големина ядрена сила в света, е увеличил броя на бойните си глави от 350 през януари 2022 г. на 410 през януари 2023 г. Този арсенал се очаква да продължи да расте, но Sipri прогнозира, че няма да надмине арсеналите на САЩ и Русия.
Докладът добавя, че Китай никога не е декларирал размера на своя ядрен арсенал и че много от неговите оценки разчитат на данни от Министерството на отбраната на САЩ.
През 2021 г. търговски сателитни изображения разкриха, че Китай е започнал изграждането на стотици нови ракетни силози в северната част на своята територия. Ханс Кристенсен, старши сътрудник в програмата на Sipri за оръжия за масово унищожение, каза: „Китай започна значително разширяване на ядрения си арсенал. Все по-трудно е тази тенденция да се свърже с декларираната цел на Китай да разполага само с минималните ядрени сили, необходими за поддържане на националната му сигурност".
Франция (290) и Обединеното кралство (225) са следващите по големина ядрени сили в света, а британският оперативен арсенал се очаква да нарасне допълнително след съобщението преди две години, че повишава лимита си от 225 на 260 бойни глави.
От 225-те бойни глави на Обединеното кралство, 120 се смятат за оперативно налични за доставка от балистични ракети с подводно изстрелване (SLBM) Trident II D5, като около 40 се носят на подводница с ядрени балистични ракети (SSBN), която патрулира непрекъснато. Правителството на Обединеното кралство обаче каза, че повече няма да разкрива публично своите количества ядрени оръжия, разположени бойни глави или разположени ракети на фона на нарасналото глобално напрежение.
САЩ спряха двустранния си диалог за стратегическа стабилност с Русия след нахлуването в Украйна и Кремъл обяви, че спира участието си в последния останал договор за контрол на ядрените оръжия, ограничаващ стратегическите ядрени сили на двата противника от Студената война.
Междувременно правителството на Русия все по-често говори за риска от ядрена война след нахлуването в Украйна на 24 февруари. Путин каза, че е поставил руското ядрено възпиране в състояние на висока готовност. Той също така каза непосредствено след нахлуването си, че последствията за онези, които са застанали на пътя на страната му, ще бъдат „такива, каквито никога не сте виждали в цялата си история".
Оттогава въоръжаването на украинската армия от страна на НАТО провокира постоянен поток от ядрени заплахи от лица, близки до Кремъл.
Дан Смит, директор на Sipri, каза: „Навлизаме в един от най-опасните периоди в човешката история. Наложително е правителствата по света да намерят начини да си сътрудничат, за да успокоят геополитическото напрежение, да забавят надпреварата във въоръжаването и да се справят с влошаващите се последици от разрушаването на околната среда и нарастващия глад в света".