Във всяка война настъпва времето на обръщането, което не е край на войната, а начало на нов неин етап.
След първата голяма вълна от смърт и сълзи идва времето на болезнената равносметка на започналия войната; „време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни“ (Екл. 3:5). На този фон в лоното на руския агресор започват да се долавят вътрешни трусове, които разтърсват територията на Путиновата държава, подобна на земетръси или изблици на вулканична лава. Част от тези „протуберанси“ се долавят и далеч навън, дори в българската политика – с внезапното „дерайлиране“ на Румен Радев или на Иван Гешев, със заплахите на една проруска партия да организира нахлуване в българския парламент и да вземе властта чрез насилие. Явно тези „вторични трусове“ са част от синдрома „да раздираш или да съшиваш, да мълчиш или да говориш“ (виж Екл. 3:7), който в български контекст е отделна и много голяма тема. Затова в следващите редове ще се опитам да очертая част от тенденциите на случващото се в Путинова Русия.
1. Катастрофите в руската история винаги са били прориви не в утопичното бъдеще, а в скръбното настояще, като нито едно от „времената“ не тече нормално. Те са катастрофи, отприщващи други катастрофи. Имаме самовластие, но и огромна по размерите си корупция, подяждаща тялото на империята, „руски бандитски бунт срещу руски бандитски бунт“ (Деян Кюранов).
Всичко това едновременно. В резултат на което много от нещата, за които носи отговорност Путинова Русия, трудно намират своето обяснение. Как и защо язовирната стена на „Нова Каховка“ бе унищожена? Нали това излага под заплаха стотици хиляди хора, в опасна близост е Запорожката АЕЦ? Изправени сме пред огромна по размерите си екологична катастрофа, която може тежко да порази Черно море. Нещо, което не е само проблем за Украйна, но и за Русия и за останалите черноморски държави. Затова все още се спори кой е „виновен“. Планирана акция на Кремъл, преминаване към „ековойна“, или „бандитска случайност“? Щом Украйна не се предава, явно тогава ще бъде „ничия“.
2. Руското настояще е винаги митологично, откъдето се пръкват и толкова много беди. Приказният богатир на Русия Иля Муромец трийсет и три години събирал сили, докато спал на зиданата печка. Бил толкова корпулентен, че не можел да се повдигне, но внезапно и неясно как се активизирал. Ала подвизите му са толкова реални, колкото и тези на нашенския Крали Марко – компенсаторни приказки, идващи да скрият руските зависимости от татарите и „Златната орда“. В тази връзка се налагат паралелите как Китай ще осребри развоя на войната в Украйна.
3. Когато авторитарната утопия съумее да се слее с властта, настъпва времето на митингите за вярност към вожда, на патетичните клетви и ударните лозунги, на покорната глъч на тълпата. И отново колона след колона военни части набиват крак. Във време на пълно корупционно разтление и на фона на продължаващата война това започва да изглежда като някакъв несекващ парад-фестивал. И с усилията на тоталната пропаганда на мнозина в Русия започва да им се струва, че на хоризонта ги чака победата (както някога „светлото бъдеще“). Че всичко е на една ръка разстояние, че предстои „хармонията на славата“. Въпреки всичко. Въпреки цялата пролята кръв в Украйна.
4. А на хоризонта надвисват облаци. В утрото на 5 юни в радиоефира на Ростовска, Воронежка и Белгородска област е прочетен текст, че в Русия е въведено военно положение и всеобща мобилизация. Можем да си представим паниката, дори в една „дирижираната демокрация“. Какво е обяснението на това? Пробив на украински служби? Действия на руски съпротивителни сили. Засега няма отговор.
Но „фейкът“ е факт. С гласа на Путин било отправено следното „важно съобщение“:
Руски граждани, братя и сестри. Днес в 4 часа сутринта украинските войски, въоръжени до зъби от блока на НАТО, със съгласието и с подкрепата на Вашингтон нахлуха на територията на Курска, Белгородска и Брянска област. На териториите на тези области е въведено военно положение, а жителите трябва да се евакуират. Издаден е указ за всеобща мобилизация.
Досега никой не поема отговорност за „фейка“, а той вече е част от обрата във войната.
5. Войната няма да спре, дори руските окупационни части бъдат изтласкани извън пределите на Украйна. Изходът на войната зависи от евентуалния успех на украинското контранастъпление, но в логиката на Путин войната не може да бъде прекратена. Нейният край би бил негов личен край, крах на неговия режим. Затова руските военни заводи продължават да бълват оръжия. Все нови и нови са попълненията от мобилизационните списъци на РФ, на които е предначертано да положат костите си в украинския чернозем. Докато не се стигне до „нещо особено, което не наподобява нито на война, нито на мир“ (Ян Паточка). До някаква трайна „палестинизация“ на руско-украинския конфликт.
6. Проблемът на Путин е, че властта му, по думите на руския политолог Игор Яковенко, все повече заприличва на „шагренова кожа“, силно намалява зоната на неговия личен контрол. Политическото устройство на днешна Русия се крепи на вертикалната власт, на начина, по който Путин решава всички основни въпроси. Но във военно време нещата са по-различни, доказателство за което е и вътрешната битка между частната армия „Вагнер“ и редовната руска армия.
Излиза, че Путин вече няма стопроцентов контрол над армията, нито над Думата, в която депутати от проправителствената партия си позволяват да твърдят, че целите на „военната операция“ не са изпълнени, за което „навън“ дават присъда от пет години. Но Путин все още контролира силовите структури и държи под контрол населението на своята огромна страна. Напоследък „вертикалът“ се е дистанцирал от „военната операция“ и нейните цели. Задава ли се „обрат – в една или друга посока – предстои да видим.
Прогнозите за случващото се в една авторитарна държава са трудна работа, доколкото там границата между „власт“ и „народ“ се размива; и ако я търсим, тя би трябвало да минава в дълбочина – през всеки дом и всяко семейство. Без да изключваме, разбира се, случайността.
