Раджан Менон и Даниел ДеПетрис
Телефонният разговор на Си Цзинпин с Володимир Зеленски чакаше дълго време, но не трябваше да е изненада. Пекин е в краткия списък на всички, когато става въпрос за бъдещи миротворци в Украйна. Френският президент Еманюел Макрон не прави изключение. „Знам, че мога да разчитам на вас да върнете Русия към разума и всички обратно на масата за преговори", каза Макрон на китайския лидер по време на срещата им в Пекин този месец.
Въпреки че Си отговори, че ще се обади на украинския президент, той не бързаше. Той не си прави илюзии относно трудността да служи като посредник във война, в която Украйна и Русия са в диаметрално противоположни позиции. И все пак неотдавнашният успех на Китай в постигането на нормализиране на отношенията между Иран и Саудитска Арабия може да го подмами да помогне за намирането на дипломатическо решение на най-голямата война, водена в Европа от 1945 г. насам. Но как би изглеждало това решение?
Китайците многократно са подчертавали, най-ясно в предложението за мир от 12 точки, което публикуваха за една година от войната, че „мирът в Украйна може да бъде възстановен само чрез преговори, които в крайна сметка ще постигнат всеобхватно прекратяване на огъня". Въпреки конвенционалната мъдрост, Пекин не се застъпваше за прекратяване на огъня, което би замразило настоящите бойни линии като нови граници (споразумение, което ще остави големи части от украинска територия в руски ръце), а по-скоро началото на политически процес, който в крайна сметка ще доведе до окончателно прекратяване на боевете. Освен това в предложението не се споменава нищо за териториалните условия на споразумение и наистина се подчертава необходимостта и двете страни да проявят сдържаност – формулировка, повторена в прочетения от Китай разговор на Си със Зеленски. Най-важното е, че се подчертава необходимостта от зачитане на „суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички страни, независимо дали са слаби или силни, богати или бедни".
Фразеологията е уместна: Китай е педантичен по отношение на дипломатическия си език, особено в публичните изявления. Пекин със сигурност иска да запази своето „приятелство без граници" с Москва, но внимава да не възприеме толкова благосклонна към Русия позиция, че Украйна да не желае да приеме Китай като посредник.
Си несъмнено вече осъзнава, че Русия не може да постигне териториалните си цели – които най-малкото са да раздели Украйна – чрез военна победа във войната и че битката може да приключи само чрез споразумение, основано на взаимен компромис от двете страни. Колкото и важна да е Русия за Пекин, Си също иска да защити китайските икономически интереси в Украйна в дългосрочен план: Китай остава най-големият външнотърговски партньор на Украйна и е вложил пари в големи инфраструктурни проекти, включително модернизацията на пристанище Николаев и изграждането на нова линия на метрото в Киев.
САЩ и някои от техните европейски съюзници вероятно ще отхвърлят предложенията на Си към Зеленски като още един трик за замъгляване на политическата и икономическа подкрепа на Пекин за Путин по време на войната – например чрез вноса на руски суров петрол, който достигна 33-месечен връх през март, и отказ да подкрепи резолюциите на ООН, осъждащи инвазията на Русия. Това отчасти обяснява отхвърлянето на Вашингтон от плана от 12 точки на Пекин.
И все пак внимателните ходове на Китай да се позиционира като посредник на дипломатическо споразумение в Украйна не бива да се отхвърлят набързо. Си не би губил време в дълъг разговор със Зеленски без край. Нито китайците биха обявили готовността си да изпратят „специален представител по евразийските въпроси в Украйна и други страни" чисто като пиар гамбит. Китай също не би стигнал до това, ако нямаше подкрепа от Русия и Украйна за дипломатическа инициатива. Показателно е, че Зеленски побърза да характеризира разговора си със Си като „смислен и положителен", а руското външно министерство похвали Си за неговата „готовност да се стреми да установи дипломатическа линия".
Не бива да си правим илюзии: макар че Китай може да е заинтересован да даде тласък на преговорния процес между Киев и Москва, постигането на споразумение, което слага край на войната, няма да се случи бързо и дори може да бъде непостижимо. Си може да разчете бойното поле и позициите на воюващите, както и всеки друг, и той разбира грубата реалност, че ще има повече, а не по-малко война в краткосрочен план. Украинската армия е в заключителния етап на подготовка за голяма контраофанзива срещу руските позиции на юг и изток. САЩ и техните съюзници от НАТО продължават да координират усилията си, за да гарантират, че Киев притежава оръжията – включително танкове, бойни машини на пехотата, оборудване за разчистване на мини и системи за противовъздушна отбрана – необходими за успешна кампания. Руската армия прекара месеци в укрепване на отбранителните си позиции в около 20% от Украйна, която контролира, дори когато наемническата група Вагнер се опитва да превземе Бахмут след осеммесечен труд. Ето защо нито Украйна, нито Русия скоро ще седнат на масата за преговори. Все пак разговорът на Си със Зеленски и положителната реакция на Киев и Москва към него може поне да стимулират творческо мислене за начини за прекратяване на войната. Без това смъртта и унищожението ще се проточат за неопределено време.