Дейвид Мичъл
В края на миналото хилядолетие бях разведен из Рим. Изживяването беше микс от църкви, статуи, картини, фонтани и гниещи дворци, осеян с големи количества пица.
Спомням си само едно нещо: образ на човек отпреди много векове, който току-що избран за папа, е трябвало да бъде влачен насила към папския трон. Този конкретен папа изобщо не е искал да бъде папа. Този смирен служител на Христос се е чувствал недостоен за такава чест и величието на службата го е отблъсквало, така че той я поел с голяма неохота и само по настояване на други църковни презвитери, убедени в неговото благочестие.
Прецених, че това е знак за добродетел. Струваше ми се ясно, че ако сте посветили живота си на църквата, издигнали сте се през нейната йерархия и след това ви направят папа, вашият отговор едва ли ще бъде едно просто „О, не!" Това би означавало необичайно ниско самочувствие за един кардинал. Може би ще имате смесени чувства, но някъде в тази смесица непременно ще има препълнена лъжица от „Аз съм проклетият папа! Възкачи се!"
Логично е, че най-добрият човек за папа е малко вероятно да бъде човекът, който най-отчаяно иска да бъде папа. Така че, ако отчаяно желаете да бъдете папа, има смисъл да скриете този факт. Ако не го направите, това показва, че не само отчаяно желаете да бъдете папа, но сте и глупав и така ще станете още по-лош папа от интелигентен човек, който иска да бъде папа.
Мислех за назначаването на папи, защото процесите на подбор на авторитетни фигури са навсякъде в новините. Трябваше ли Надхим Захауи да бъде назначен за председател на Консервативната партия, какви са неговите данъчни нередности? Трябва ли Ричард Шарп да бъде председател на BBC, каква е ролята му в улесняването на начина на живот на Борис Джонсън? И най-важното, откъде, по дяволите, вземат полицаи тези дни? Казват, че е признак на старост, когато полицаите изглеждат все по-млади. Какъв е знакът, когато изглеждат като рапъри?
Все пак както за ролята на полицай, така и за ролята на папа, желанието за работата не е непременно знак, че трябва да я имате. Качеството да искаме да бъдем полицай е нещо, с което трябва да внимаваме, дори когато назначаваме полицейски сили изключително от онези, които го притежават. В края на краищата, въпреки че може да е работещо от време на време някой папа да върши работата съвестно въпреки собствените си лични желания, не можете да принудите хората да се присъединят към полицията само защото може да са по-малко проблематични от тези, които активно кандидатстват.
Разбира се, някои хора искат да бъдат полицаи по напълно основателни причини; някои хора искат по до голяма степен основателни причини; някои по отчасти основателни причини и някои по лоши причини. Като реалист бих казал, че трябва да се надяваме на сила, съставена, доколкото е възможно, изключително от първите три групи. Но дали това се случва? Миналата седмица беше съобщено, че столичната полиция все още проверява новобранците, като използва предимно онлайн оценки без провеждане на интервюта лице в лице, където се обсъждат мотивите на кандидатите да искат да станат офицери. Под натиска на правителството силите наеха повече от 4000 нови служители през последните пет години. Има чувството, че има възможност доста от тях да бъдат пословичните „гнили ябълки".
Междувременно председателят на комисията по стандартите в обществения живот, лорд Еванс, постави под съмнение полицейското ръководство, като каза, че за да реформира своята „токсична" култура, то трябва да обърне внимание на своя подход „млъкни, прави каквото ти се каже и козирувай". Еванс ръководи MI5 в продължение на шест години, така че е малко вероятно да бъде мек.
Мисълта за полицейски служители, които се отдават на малките атрибути на власт, е тревожно правдоподобна. Тези, които са склонни да се присъединят към полицията, са привлечени от подобни неща. Това е тенденция, която трябва безмилостно да бъде овладяна, както разбра сър Робърт Пийл, когато замисли британската полиция като решително невоенна организация: „Полицията е обществото и обществото е полицията." Нейната йерархия е второстепенна по отношение на задължението на всеки отделен полицай да спазва закона. Никаква заповед от висш офицер не може да отмени тази отговорност.
Това все пак е принципът, но той е фин и не изглежда, че имаме правителство, което е страхотно в защитата на подобни неща. Етичните основи не са неговата силна страна. Имаме твърде много министри, които, ако трябва да бъдат насила завлечени някъде, то ще бъде „далеч от", а не „към" капаните на властта.