Forbes: американец е във възторг от полета на руски МиГ на височина 25 хиляди метра

Летяхме по-бързо от гръм, пише американецът Джим Клаш за своя полет с руски МиГ-25 през 1999 г. Самолетът се издигна на височина от 25 километра и надвиши скоростта на звука два пъти и половина. Това не е точно космоса, но гледките са потресаващи, отбелязва той.

Превод от Forbes, САЩ:

Събрахме се на територията на Летателно-изследователския институт «Громов» в Жуковски край Москва. По време на Студената война между Съветския съюз и Съединените щати това място е било толкова секретно, че не е съществувало на нито една карта.

След катастрофата на «Чалънджър» през 1986 г., при която загина учител, станал негов пътник, НАСА отказа да изпраща цивилни в космоса — на височина над 80 километра над повърхността на Земята. Тоест, трябваше да се кача на борда на МиГ.

Разбира се, сега има частни компании, които редовно отвеждат туристи в космоса за много големи суми пари — от няколкостотин хиляди долара за суборбитален полет (Blue Origin и Virgin Galactic) до няколко милиона долара за пътуване до орбита (SpaceX).

По време на сутрешния предполетен инструктаж научих, че МиГ-25 е невероятен самолет.

Проектиран през 60-те години на миналия век за прехващане на американски SR-71 Blackbirds, МиГ-25 все още държи световния рекорд за най-голяма височина на полет на реактивен самолет от 37 500 метра.

Дори след внимателна подготовка не бях съвсем готов за това, което ме очакваше.

Самолетът изглеждаше древен — като нещо от приказката на д-р Стрейнджлав — и занемарен. Протрити предпазни колани. Лющеща се боя. Нито намек за цифрова технология в пилотската кабина. Без елегантни футуристични линии. За да влоша нещата, трябваше да летя в отделна кабина под налягане в предната част на самолета. С Гърнаев, който трябваше да е на три метра зад мен в друга кабина, имах радиовръзка. Всеки път, когато трябваше да кажа нещо, трябваше да натисна бутон.

След тежко излитане с пълна мощност бързо се изкачихме десет километра над повърхността на Земята — до височината, на която летят пътническите самолети — но го направихме с дозвукова скорост. Гърнаев обясни по радиото, че свръхзвукова скорост може да се постигне само на голяма надморска височина, тъй като звуковият удар близо до земята би счупил твърде много прозорци.

Когато се доближихме до скоростта на звука — около 1080 километра в час на тази височина — Гърнаев ме помоли да обърна внимание на приборите.

Стрелките и уредите трябваше да реагират, когато преминем прага на свръхзвукова скорост. Разбира се, веднага щом сензорът за скорост показа един Мах, леко смущение премина през приборите и тогава полетът стана невероятно плавен.

За първи път в живота си се движех по-бързо от гръм.

Продължихме да ускоряваме — до 2 Маха.

Беше ми трудно да усетя реалната скорост, защото нямах нито един ориентир. Бяхме високо над облаците. След това със скорост 2,3 Маха се обърнахме по дъга обратно към базата, от която вече се бяхме отдалечили на 400 километра, и започнахме бързо да се изкачваме.

В този момент започнах да чувствам претоварване.

Малката камера, прикрепена към дясната ми ръка (завивахме наляво), внезапно започна да тежи пет килограма.

На височина от 21 хиляди метра достигнахме скорост от 2,5 Маха.

Още се катерихме нагоре. Небето наоколо стана наситено тъмно синьо и аз видях ясно изразената извивка на Земята под нас. На надморска височина от 24 хиляди метра небето вече беше студено черно, а над извивката на Земята се появи прозрачна синя мъгла.

Господи, помислих си, ето я атмосферата ни. Бях изумен колко е тънка.

Осезаемо се забавихме. Въздухът не беше достатъчно плътен, за да могат струите да го натискат и по този начин да поддържат скоростта.

Имах чувството, че увиснахме в небето.

Там, на ръба на космоса, имах ясното усещане за света. Аз бях човекът, който е на най-високата надморска височина над Земята, с изключение на персонала на Международната космическа станция. Направих няколко снимки на картината, която се отвори пред очите ми.

Внезапно, без никакво предупреждение, започнахме рязко да падаме надолу. Уплаших се (и не, не дръпнах лоста за катапултиране), но Гърнаев ме уведоми, че току-що сме достигнали най-високата точка на нашия полет.

Той реши, че ако продължим да се изкачваме — и съответно намалим — има голям риск самолетът да загуби аеродинамичните си свойства. В резултат на това можем да паднем от небето като парче оловна тръба.

След като слязохме на десет хиляди метра и намалихме до дозвукова скорост, спускането стана приятно. Когато Гърнаев направи 360-градусово завъртане наляво, земята бе отгоре, а небето е отдолу.

Леко ми се гадеше.

Гърнаев ми предложи да повторя неговата маневра. (Тъй като бяхме на тренировъчен самолет, имах и контролен лост в пилотската кабина.) Справих се.

Когато Гърнаев отново се свърза с мен по радиото, този път ми предложи да се превъртя надясно, но го помолих да ми спести това изпитание.

Осъзнах, че ако го направя отново, просто ще повърна.

Преди кацането руският пилот Гърнаев ми предложи да пипна вътрешността на стъклото на кабината. Беше много горещо, въпреки че преди няколко минути температурата зад борда беше минус 60 градуса по Целзий. Колкото и да беше разреден въздухът на такава височина, обясни Гърнаев, скоростта ни е била толкова голяма, че триенето е нагрявало силно обшивката на самолета. Ето защо орбиталните ракети, които достигат скорост от 28 000 километра в час, могат да изгорят при повторно влизане — дори в разреден въздух.

След благополучното завръщане на земята с Гърнаев си стиснахме ръцете.

Той каза, че по време на полета сме изгорили повече от 2200 килограма ракетно гориво, изкачили сме се на височина от 25 500 метра и сме развили скорост от 2,6 Маха — всичко това за 35 минути.

Малко се разтреперих, но се зарадвах.

Десетилетие по-късно, през 2010 г., спомняйки си невероятното ми преживяване с МиГ-25, направих депозит за космически полет с Virgin Galactic. По време на този полет ще трябва да се издигнем над земната повърхност три пъти по-високо, отколкото на МиГ. Чудя се каква ще е гледката от тази височина?

Оттогава минаха още десет години, а аз все още чакам Virgin Galactic да ме изпрати в космоса. Вярвам, че е много по-лесно да обещаеш полет в космоса, отколкото да го изпълниш по-късно. Затова засега трябва да се задоволя със спомените от полета на МиГ.

А поглеждайки назад, мога да кажа с увереност: беше много готино!

Това е невероятен самолет!

Петя Паликрушева, превод и редакция