На пръв поглед не изглежда да има нещо, което да свързва френската багета, японските ритуални танци фурю-одори, студеното севернокорейско ястие с юфка, наречено naengmyeon, празненствата на пиренейските мечки и Kun L'bokator, традиционните бойни изкуства на Камбоджа.
Но всички те току-що бяха признати за част от нематериалното културно наследство на човечеството от 24-членна комисия на ЮНЕСКО, която се събра тази седмица в Рабат, за да обсъди дали 56 предложени „човешки съкровища" заслужават да бъдат добавени към 600-те, които вече са в списъка.
Други претенденти включват традиционните конни игри в Грузия, магребската люта паста от люти чушки, известна като хариса, сръбската сливова ракия шливовица, оралното призоваване на камили в Саудитска Арабия и Оман и централноазиатската лютня, наречена Rubāb.
Франция с патриотична наслада приветства включването в списъка на „занаятчийското ноу-хау и културата на багетния хляб", френските делегати на конференцията на ЮНЕСКО размахаха хлебните багети и аплодираха. „Това чества френския начин на живот: багетата е ежедневен ритуал, структуриращ елемент на храненето, синоним на нашата култура на споделяне и дружелюбие", каза шефът на ЮНЕСКО Одри Азуле, бивш френски министър на културата.
Около 320 багети – описани от Еманюел Макрон като „250 грама магия и съвършенство" – се продават всяка секунда във Франция, а дългите хлябове с хрупкав външен вид и мека среда са част от френското ежедневие от най-малко 100 години.
Четири от другите предложени новодошли от ЮНЕСКО – стил на чилийска керамика, древна каменна зидария Ахлат от Турция, керамика на виетнамския народ Чам и пола с форма на камбана от Албания, известна като xhubleta – се смятат за толкова застрашени, че спешно се нуждаят от международна закрила.
Останалите, макар и малко по-малко изложени на риск, все още се считат от правителствата, които ги представят като достойни за признание като част от „знанията и уменията, необходими за предаването на традиционните занаяти и културни практики от поколение на поколение".
Схемата за обекти на световното наследство, също администрирана от ЮНЕСКО, може би е по-известна с преценката, че места, включително Стоунхендж, Тадж Махал и египетските пирамиди, са от „изключителна универсална стойност за човечеството".
Но музиката, занаятите, храната, напитките, ритуалите, танците и обичаите в списъка на нематериалното наследство, според ЮНЕСКО, представляват „живо наследство, което, предавано от поколение на поколение, дава на общностите усещане за идентичност и приемственост, считани за основни за уважението на културното многообразие и човешкото творчество".
Конвенцията от 2003 г. досега е подписана от 180 държави – но не от Обединеното кралство, което отчасти обяснява защо уникалните британски ритуали като танци на морис, пиенето на чай и валцуването на сирене все още не са признати от ЮНЕСКО.
Културата на чая в Азербайджан и Турция и „традиционните техники за обработка на чай и свързаните с тях социални практики" в Китай обаче са обект на много внимание тази година, както и „знанията на майсторите на лекия ром в Куба".
Други претенденти включват празненствата на 15 август на две високопланински общности в Гърция, банкетът ал-Мансаф в Йордания, бродираната блуза altiţă в Румъния и пчеларството в Словения, звъненето на камбани в Испания и „панаирджийската култура" в Белгия.
В списъка вече са корейското ходене по въже, френската гастрономия и монголската камила, заедно с прочути ястия като неаполитанската пица, северноафриканският кус-кус, малтийското сплескано тесто и хърватските джинджифилови бисквити.
Подскачащото шествие на Люксембург в Ехтернах, ексцентрично 500-годишно традиционно шествие на Петдесетница до гробницата на Свети Уилиброрд, в което хиляди скачат от крак на крак по целия маршрут под една и съща традиционна мелодия, също е там. Там са и ежегодното състезание по косене на трева в община Купрес в Босна и Херцеговина, традиционните празници на нара в Азербайджан, известни като Нар Байрами, финландската сауна култура, ямайското реге и средиземноморската диета.
През предходните години комисията е ратифицирала почти всички номинации и е на път да направи същото и тази година. Нейните обсъждания се предават на живо и, трябва да се каже, са значително по-малко забавни от много от гастрономическите специалитети, обичаи и инструменти, които се обсъждат.