Папа Франциск нареди онлайн публикуването на 170 тома файлове, свързани с евреите от наскоро отворените архиви на папа Пий XII, на фона на подновен дебат за наследството на папата от Втората световна война.
Въпреки че документите са достъпни за консултация от учени от март 2020 г., папа Франциск поиска да бъдат достъпни за всички, се казва в изявлението. „Пускането на архива онлайн ще позволи на потомците на тези, които са молили за помощ, да намерят следи от своите близки от всяка точка на света", се казва в него.
Документацията съдържа 2700 файла с молби за помощ от Ватикана от еврейски групи и семейства, много от които са били покръстени като католици и вече не са практикуващи евреи. Досиетата се съхраняват в държавния архив на секретариата и съдържат молби за папска намеса, за да се избегне нацистката депортация, да се получи освобождаване от концентрационните лагери или да се помогне за намирането на членове на семейството.
Онлайн публикуването на файловете идва на фона на подновен дебат за наследството на Пий след отварянето на архивите му през 2020 г. за учени, от които файловете за еврейския народ са само малка част. Ватикана отдавна защитава Пий от критиките от някои еврейски групи, че е мълчал пред Холокоста, заявявайки, че той е използвал тиха дипломация, за да спасява животи.
Една скорошна книга, цитираща архивите, „Папата през войната" от историка Дейвид Керцър, носител на награда „Пулицър", предполага, че хората, които Ватикана е бил най-загрижен да спаси, са евреи, които са се обърнали към католицизма, потомство на католическо-еврейски смесени бракове или други свързани по друг начин с католиците. Кертцер казва, че Пий не е бил склонен да се намесва от името на евреите или да прави публични изобличения на нацистките зверства, за да избегне враждебността на Адолф Хитлер и фашисткия диктатор на Италия Бенито Мусолини.
В статия за ватиканския вестник L'Osservatore Romano се казва, че файловете съдържат молби за помощ, но без много информация за резултатите. Едно писмо, включено в прессъобщението на Ватикана, е написано през 1942 г. от 23-годишен немски студент, търсещ освобождение от концентрационен лагер в Испания. „Има малка надежда за тези, които нямат външна помощ", пише Вернер Бараш.
Архивът на Ватикана не разкрива допълнителна информация за Бараш, но изследвания от Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон показват, че той е бил освободен година след изпращането на писмото си, като в крайна сметка се установява в Калифорния, съобщи Ватикана.