Мукул Кесаван, Гардиан
Борис Джонсън принадлежи на филм от Боливуд. На снимка от неотдавнашното си посещение в Индия той се навежда от кабината на жълт багер във фабрика на JCB, съвсем като Шами Капур, висящ от движещ се влак в класическия филм „Професор". Има същият пухкав усет, същата готовност да бъдеш смешен в чара и същото безгрижно пренебрежение към времето и мястото.
Ден преди Джонсън да кацне в Ахмедабад, седем багера на JCB бяха използвани за разрушаване на мюсюлмански магазини и домове, както и портата на джамия в района на Джахангирпури в Ню Делхи, напук на присъствието на Върховния съд. Общината, наредила разрушаването, се управлява от партията Bharatiya Janata (BJP) на индийския премиер Нарендра Моди и наглото пренебрегване на заповедите на върховния съд изглеждаше почти инсценирано за телевизията.
Планиращите визитата на Джонсън трябваше да знаят по-добре. Дори и да не бяха чули за събарянията в Ню Делхи, те трябваше да знаят, че разрушаването на мюсюлмански домове и магазини се е превърнало в правителствена политика в Мадхя Прадеш, Гуджарат и Утар Прадеш, от седмици преди посещението му. Разрушаването се превърна във форма на редовно обществено насилие, подклаждано от антимюсюлмански тълпи, последвано от официално целенасочено разрушаване на предполагаемо незаконно мюсюлманско имущество като наказание, превръщайки жертвите във виновници.
Подобно на героя в ретро филм на хинди, Джонсън смята другите страни като локации на открито, където може да играе роля на държавник, а не като реални места със собствена политика. Джонсън всъщност не се интересува дали чуждестранните локации, които посещава, включват герой във война като Зеленски, злонамерен търговец като Доналд Тръмп или мюсюлмански националист като Моди. Той е щастлив да се усмихва на камерите, докато другото лице в кадъра е лого на компания, Джонсън подхранва харизмата на популистки лидер в необичайна степен.
Този инстинкт да се надуе, като се приближи до могъщи мъже, беше напълно показан в Индия. Попитан от журналисти дали би повдигнал темата за разрушаването с Моди, той даде двусмислен отговор, който завърши с пречистващото назоваване на Индия като най-голямата демокрация в света. Разбираемо е, че британски премиер, който търси търговска сделка и подкрепата на Индия за Украйна, ще избегне конфронтация. Но има граница между дипломатическото отклонение и мажоретството и Джонсън я пресича всеки път, защото неговата супер сила е любезността.
Дипломацията на Джонсън възпроизвежда тази роля на иконома в сферата на геополитиката. Неговият отличителен белег е способността да следва примера на САЩ, независимо от последствията. Неспособността на Джонсън да види, че той легитимира мажоритарното насилие в Индия и бързите оневинявания са функция на липсата му на свобода. На багера той играе ролята, която Великобритания си е изградила: „адютант на лорда, който ще направи всичко, за да увеличи напредването си".
