Защо престава да работи оформеният през последния век механизъм на международния икономически натиск?
Стартирането на специалната операция за демилитаризация и денацификация на Украйна доведе до безпрецедентен ръст на икономическите санкции срещу Русия. По своята сила, посока, широчина и активност те превъзхождат дори тези, които Западът наложи на страната ни след обединението й с Крим.
Не за първи път държавата ни е под санкции. Тя е била подложена на тази форма на международен остракизъм през целия 20-ти век. Може би само Куба може да се сравни с нас по този показател. Между другото, нейният пример ясно показва, че икономическият натиск не винаги постига целите си.
Това е особено вярно за ситуацията, когато населението на държавата, подложена на санкции, ги възприема не като наказание, а като предизвикателство. Колкото по-строги са санкциите, толкова по-опасна става страната за онези, които прибягват до този инструмент за натиск.
От тази гледна точка е очевидно, че икономическите методи на принуда работят най-ефективно в еднополюсен свят. След разпадането на СССР санкциите се превърнаха в изпитано оръжие на западната цивилизация, водена от Съединените щати. Веднага след като в света обаче се появи нов център на сила - Русия, подкрепена от Китай - ситуацията започна бързо да се променя. Стана почти невъзможно икономически да се накаже световна сила, която е подпомагана от друга такава сила.
От гърците към гърците
Традиционно историята на икономическите санкции датира от древността. Решението на атиняните да забранят на търговците от град Мегара да търгуват на атическите пазари и да навлизат в местните пристанища – мегарската псефизма – става прототип на всички бъдещи икономически войни. И не само икономически. Атинските санкции доведоха до краткосрочен успех, но след това доведоха и до Пелопонеската война, която струва най-скъпо именно на Атина.
Средновековните владетели също са използвали санкциите повече от активно. Друго работа е, че продължителността на такива мерки като правило е била много кратка: твърде бързо бившите съперници ставали съюзници и обратно. Изключение са само такива противници, самото съществуване на които води противника до състояние на умопомрачение. Както например майсторите на Ливонския орден, които през 1437 г. налагат забрана за внос на зърно от балтийските държави в Русия. Моментът за въвеждане на санкции е избран като особен: в руските земи бушува глад. Но нито тази година, нито по-късно - а Ливонската забрана продължава 30 години! - Московското царство не е променило нито вектора на развитие, нито твърдостта на позицията си. Това обаче можеше да се предвиди от опита на търговския натиск.
Образуването на световни империи беше придружено от развитието на система от икономически санкции. Вече не ставаше дума само за забрана на продажбата на храна или оръжия. Например, в края на 15-ти век същата Ливония забранява вноса на „стоки с двойна употреба“ в Московското царство - мед, олово и сяра. А по времето на цар Иван IV Грозни немските търговци, недоволни от развиващата се руско-английска търговия, забраняват на британски кораби да преминават през Балтика към руските брегове. Това води до въвеждането на контрасанкции: московският цар наема датски корсари, за да възпрепятстват движението на германските моряци.
През 19 век военноморските блокади се превръщат в основен инструмент за икономически натиск. Като първа от тях се считат съвместните действия на флотите на Великобритания, Русия и Франция срещу турските морски пътища в Средиземно море през 1827 г.
Както изчислиха историците, от този момент до избухването на Първата световна война тази форма на международни санкции е въвеждана повече от две дузини пъти. Най-много - дузина блокади - бяха организирана от Британската империя. Получава се любопитен паралел с настоящето, нали? Нещо повече, това далеч не беше първият опит за британците: те въведоха подобни санкции през годините на Войната за независимост на САЩ. След като изпита всички прелести на блокадата върху себе си, тогава самата Америка започна активно да използва научените уроци.
Прави впечатление, че почти винаги морските блокади са били въвеждани срещу очевидно по-слаб противник. Изключение може да се счита само „континенталната блокада”, наложена от френския император Наполеон срещу Великобритания.
Тази санкционна война имала своите шансове да завърши с победа: повечето историци смятат, че Лондон в крайна сметка ще е трябвало да отстъпи пред Париж. Русия обаче спаси британците от позора, след като успя да „смеле“ Великата наполеонова армия само за шест месеца.
Санкциите от Обществото на нациите
Първата световна война е отправна точка за финализиране на санкциите като инструмент на международната политика. Терминът "санкции" се появява заедно с Обществото на народите - първият опит за създаване на ефективна система за осигуряване на международна сигурност. Шокирани от мащаба на четиригодишното клане, политиците стигнаха до извода, че не си струва да рискуват живота на собствените си поданици или граждани, ако могат да удушат икономически съперника си.
По-откровено от другите, този принцип е формулиран през 1919 г. от президента на САЩ Удроу Уилсън. „Нация, която е бойкотирана, неизбежно ще трябва да се откаже от позициите си“, казва той. - Обърнете се към това икономическо, мирно, тихо, безмилостно средство - и няма да има нужда от употреба на сила. Това е мощен инструмент. Извън бойкотираната страна няма да бъде загубен нито един живот, докато натискът върху нея ще бъде толкова силен, че според мен никоя съвременна нация не може да издържи.
Съветска Русия първа изпита новия "хуманен" инструмент на международната политика. До 1919 г. Съединените щати, които наложиха санкции още през 1917 г., Великобритания, Франция и Германия участваха в санкционния натиск върху страната. Не беше възможно да се свали болшевишкото правителство и интервенцията, която съпътства натиска на санкциите, също се провали.
Тогава, през 1925 г., срещу СССР е въведена т. нар. „златна блокада“, забраняваща търговията с нашата страна за злато. Пет години по-късно целият износ от Съветския съюз е забранен - с изключение обаче на зърното. И през 1939 г., след началото на войната с Финландия, на СССР бяха наложени допълнителни санкции, забраняващи по-специално вноса на продукти за авиационната индустрия.
Тази забрана продължи до въвеждането на Lend-Lease: САЩ и Великобритания се нуждаеха твърде много от силен съюзник.
Не си мислете, че в междувоенния период само страната ни е била подложена на санкционен натиск. През 1925 г. Обществото на народите налага санкции на Гърция, която се опитва да окупира част от България – и я принуждава да отстъпи. Десет години по-късно същата Лига се опита да накаже фашистка Италия за войната в Етиопия, но не успя.
Но в съдбата на републиканска Испания санкциите изиграха трагична роля. Забранявайки доставките на оръжия в страната, световните сили оттеглиха подкрепата от правителството на Втората република, която получи военно-техническа помощ само от Съветския съюз. Но армията на Франко получаваше гориво и камиони от Америка без никакви проблеми, а танкове и самолети - от Германия и Италия.
Стена срещу стена
През 1946 г. Организацията на обединените нации замени Обществото на нациите. ООН незабавно прие същото „безшумно оръжие“. Именно втората половина на ХХ век става времето на най-активното му използване. Само в периода от 1946 до 1970 г. санкции на различни държави са налагани 42 пъти, а в периода от 1971 до 1990 г. - 73 пъти!
Сред тези санкции бяха и тези, които въпреки противоречията бяха подкрепени както от СССР, така и от САЩ, и техните поддръжници и сателити. Това се отнасяше например до санкционния натиск срещу режима на апартейда в Южна Африка и Южна Родезия.
Но все пак, по-често, отколкото не, държава, подложена на санкциите на един от противниците в Студената война, можеше да разчита на подкрепата на своя противник. Класически пример са икономическите санкции срещу Куба. Америка ги въвежда през 1960 г., а две години по-късно островът на свободата е подложен на почти пълна икономическа блокада от северния си враг.
Не беше възможно да се съкруши правителството на Фидел Кастро не само защото се ползваше с реалната подкрепа на огромното мнозинство кубинци. Значителна роля изигра и икономическата подкрепа на СССР, чиято помощ за близо четиридесет години възлизаше на повече от 30 милиарда долара.
Русия почти напълно отписа кубинския държавен дълг през 2014 г. – точно след като самият той стана обект на безпрецедентен икономически натиск от Запада. По това време страната ни вече не беше свикнала с международните санкции.
Опитите с икономически методи да накарат СССР да изостане в надпреварата във въоръжаването, бившите съюзници, предимно Съединените щати, започнаха още през 1949 г. Именно тогава по американска инициатива - и под американски натиск - възниква известният КоКом: Координационен комитет за многостранен експортен контрол.
Организацията се зае с въпроси за предотвратяване или ограничаване на износа за СССР и страните от Източния блок на „стратегически стоки и технологии“. Всъщност KoKom осигури „контролирано изоставане“ (американски термин) на Съветския съюз във военната и технологичната област, което трябваше да осигури на блока на НАТО стратегическо предимство.
Имаше и прословутата поправка на Джаксън-Ваник, която позволяваше дискриминационни вносни тарифи и забраняваше третирането като най-облагодетелствана нация в търговията и кредитирането на страни, в които се нарушават човешките права. Тя се прилага основно по отношение на СССР и неговите съюзници и окончателно е премахната едва през 2012 г., две години преди „кримските“ санкции.
Краят на "тихите оръжия"
Изследователите на историята на санкциите отбелязват, че поне всеки пети случай на въвеждането им е свързан с опит за постигане на нежелана за санкционираните промяна в режима. Чудно ли е, че САЩ са били и остават най-активният играч на "пазара" на санкциите?
От близо 250 случая на санкции, наложени от 1918 г. насам, поне 115 – почти половината! — са наложени от Америка. До края на 20-ти век най-малко 42% от световното население живее в страни, подложени на санкции на САЩ, и оттогава ситуацията не се е подобрила.
Санкциите срещу Иран са класически пример за неумолимия икономически натиск на Америка. След ислямската революция през 1979 г. САЩ напълно забраниха на своите граждани и компании да си сътрудничат с иранската страна. Други държави и техният бизнес и граждани, ако не спазват тази забрана, също са били обект на санкции на САЩ. До 1987 г. се стига до пълна забрана на търговията между Америка и Иран.
През 1995 г. за първи път след разпадането на СССР Русия се присъедини към антииранските санкции. И двадесет години по-късно страната ни стана един от инициаторите за облекчаване на режима на санкции в замяна на отказа на Иран да разработи ядрено оръжие.
Северна Корея също е подложена на продължителен икономически натиск от западните страни. От 2006 г., когато страната за първи път обяви успешното изпитание на собственото си ядрено оръжие, КНДР постоянно изпитва все по-строги международни санкции. Някои от тях забраняват севернокорейския износ, а други налагат забрана за вноса на енергия и други стратегически стоки в Северна Корея. За това, какъв е успеха на този натиск обаче няма нужда да се говори. Северна Корея не само продължава да разработва ядрени оръжия, но и създава свои собствени средства за доставянето им.
За разлика от санкциите, наложени през последното десетилетие на 20-ти век, икономическият остракизъм през последните двадесет години рядко е успявал. Оставайки единствената суперсила, САЩ биха могли да принудят своите съюзници, партньори и сателити да спазват стриктно санкциите.
Това, което правят сега, е всъщност отказ да признаят факта, че новите световни центрове на сила - руски и китайски - унищожиха монопола върху икономическия натиск. Ярък пример за това са неотдавнашните руски контрасанкции. Съединените щати страдат по-малко от другите от нашите ограничения, но Европа е принудена да се съобразява с тях все повече и повече – и го прави.
Времето на „безмилостните, безшумни оръжия” отминава, заменя се с ерата на търсене на баланс на интереси и сили. А онези, които не успеят да разберат това навреме, рискуват напълно да изпаднат от новия световен ред.
