Да кажа, че съм „потресен“, означава да не кажа нищо. За мен, дете на Великата отечествена война, бе невъзможно да си представя дори в кошмарите си как руски ракети, насочени към украински градове и села, вкарват киевчани в бомбоубежищата, принуждават ги да бягат от страната си. Като деца разигравахме отбраната на Москва, Сталинград, Ленинград, Киев. Не можем дори да си представим, че днес Киев се отбранява или се предава на руски войници и офицери. Мозъкът сякаш се слепва с черепа и отказва да вижда, да чува, да рисува подобни картини.

Последните две години на всеобща епидемия трябваше да ни напомнят, на всички нас, които живеем от всички страни на всевъзможните граници, колко крехък и уязвим е човешкият живот, как светът може да се срине за една минута, когато губим любими хора. Не ни напомниха. В тези дни се руши светът на тези, чиито близки умират, руши се светът и на онези, които убиват нечии близки.

Милосърдието, състраданието, съпричастността не се подчиняват на волята на държавите и на политиците. Невъзможно е да диктувате на хората кога и за кого да се страхуват, кога и на кого да съчувстват. Досега нито една държава не се е научила да управлява чувствата на хората. Мисията на изкуството и културата винаги е била и е, особено след всички ужаси на ХХ век, да научи човека да възприема чуждата болка като своя, да разбере, че нито една идея, дори най-великата и най-прекрасната, не струва колкото човешкия живот. Сега вече можем да кажем: с тази мисия културата и изкуството отново не се справиха.

Аз съм на седемдесет и седем години, не ми е трудно да си представя какво ще се случи оттук нататък, навсякъде и повсеместно: разделение на прави и неправи, търсене на вътрешни врагове, търсене на външни врагове, опити за моделиране на миналото, примирение с настоящето, пренаписване на бъдещето. Всичко това вече беше през ХХ век.

В тези дни доживяхме да видим бъдещето. Именно през тези дни започна XXI век. Всички ние заедно позволихме този век да започне. Да започне такъв, какъвто започна. Настъпилият XXI век се оказа по-страшен от ХХ век. Какво ни остава да направим? Да се молим, да се покайваме, да се надяваме, да умоляваме, да настояваме, да протестираме, да се уповаваме? Вероятно всичко, което не сме правили досега: да обичаме другия, да прощаваме на другия, както прощаваме на себе си, да не вярваме на Злото и да не приемаме Злото за Добро.

Аз съм на седемдесет и седем години, загубил съм в живота си твърде много хора, които обичах. Сега, когато над главите ни вместо гълъбите на мира летят ракети на омразата и смъртта, мога да кажа само едно: спрете! Организмът на човечеството не се лекува с хирургически операции. При всяка оперативна намеса изтича кръвта на този, когото оперират, а опериращият се заразява с нелечим сепсис. Спрете хирургическата намеса. Поставете бинт върху раните. Нека направим невъзможното: нека направим XXI век такъв, какъвто мечтаехме да бъде, а не такъв, какъвто го направихме. Правя единственото, което мога: умолявам ви, спрете! Спрете.

Умолявам ви!

28 февруари 2022 г.

Превод от руски Димитрина Чернева

Лев Додин е един от лидерите на съвременната руска и световна театрална режисура, художествен ръководител на Санкт-Петербургския „Малък драматичен театър“. Роден през 1944 г. в Сибир, гр. Сталинск (Новокузнецк), започва театралната си биография на 13-годишна възраст в ленинградския Театър за младежко творчество. По-късно завършва Ленинградския държавен театрален институт. Режисьорският му дебют е през 1966 г. с телевизионния спектакъл „Първа любов“ по Тургенев. Сътрудничеството му с „Малък драматичен театър“ започва през 1974 г. с комедията „Разбойник“ на Карел Чапек. През септември 1998 г. театърът на Додин получава статута Театър на Европа – третия след театър „Одеон“ в Париж и Пиколо театро в Милано. Лев Додин е автор на над 70 спектакъла, в това число и оперни. Народен артист на Русия, Командор на Ордена за изкуство и литература на Франция, Командор на Ордена „Звездата на Италия“, лауреат на Платоновска премия, 2012 г. Почетен доктор на Санкт-Петербургския хуманитарен университет, завеждащ катедра Режисура на Руския държавен институт за сценични изкуства.