Средностатистическо европейско домакинство ще плати тази година около 1850 евро за електроенергия и газ. Това е доста голяма сума в сравнение с 1200 евро от 2020 г., изчислени от Bank of America Research (BofA). По отношение на цените на електроенергията Германия е самотен лидер: в никоя друга страна потребителите не плащат повече. По данни на Германската асоциация на производителите на енергия и вода за януари 2022 г. германските домакинства ще плащат средно 36,19 цента за киловатчас - повече от всякога. За останалите европейци понастоящем сумата е по-малко от 25 цента.

Вследствие на увеличението на цените на природния газ - според BofA увеличението е с 330% на нидерландския водещ пазар през 2021 г. и с повече от 100% на претоварните хъбове в Германия и Франция - поради голямото международно търсене и оскъдното предлагане на световния пазар електроенергията също стана много по-скъпа. Краят на отоплителния период може да донесе малко облекчение на потребителите на газ. Това обаче не означава край на бума в цените на енергията, тъй като повишаването на цените на едро се отразява в сметките на крайните клиенти с известно закъснение. Така че сметките за електроенергия все още не вещаят нищо добро.

В случая с електроенергията за политиците би било сравнително лесно да смекчат прекомерните допълнителни разходи. В Германия например само около 20% от цената се състои от разходите за производство, а останалата част са данъци и такси, като например мрежови такси и такса за насърчаване на възобновяемите енергийни източници. В началото на годината германското правителство намали последната почти наполовина (от 6,5 цента/квч на 3,7 цента). Обсъжда се пълното ѝ премахване през тази година. Подобна е ситуацията и в други страни от ЕС, които от миналата година насам са освободили потребителите от такси за десетки милиарди евро.

Експерти по енергетика и околна среда като Андреас Льошел от Рурския университет в Бохум предупреждават, че не бива реакциите просто да се пренасят на други страни от ЕС на вътрешния пазар. В крайна сметка непрякото субсидиране на изкопаемите горива е в коренно противоречие с европейските цели за опазване на климата. Но в краткосрочен план целта е да се намали недоволството на гражданите от високите данъчни тежести. А повечето съседи облекчават потребителите си повече, отколкото например Германия: на първо място Испания, която още през есента намали данъка върху електроенергията до минимума на ЕС от 0,5% - в допълнение към данъка върху добавената стойност.

Европейските правителства застопориха цените

Според анализ на брюкселския мозъчен тръст Bruegel Испания, Белгия, Франция и Румъния са реагирали най-всеобхватно, за да предотвратят гражданския бунт като например на френските „жълти жилетки" през 2018 г. Всяка от страните е предприела повече от четири контрамерки, а в някои случаи са планирани и допълнителни стъпки. Цели единадесет от 24-те изследвани правителства са спрели увеличаването на цената, като са премахнали или драстично са намалили данъците върху енергията или ДДС. Южните страни също така не са толкова склонни да облагат с по-високи данъци допълнителните приходи на енергийните компании - шест правителства, включително на Обединеното кралство, налагат данъци върху печалбата на бизнеси от икономическото разширяване с цел ограничаване на печалбата в определени икономически области.

От своя страна 13 държави прибягнаха до краен ценови диктат и ограничиха цените на едро или тарифите на дребно, включително Франция. През септември правителството вече постанови, че ставките за газ и електроенергия не могат да се увеличават повече - през 2022 г. ще бъде допуснато увеличение от четири процента. За да стане това възможно, Париж намали данъците върху електроенергията. Подобно на Франция ив  Кипър, Гърция и Португалия все още работят държавни енергийни компании. Френският доставчик на енергия EDF се опасява от дефицити от около 8 млрд. евро във финансовия си резултат. Досегашната тежест за хазната се оценява на още 8 млрд. евро - включително 3,8 млрд. евро за енергийни ваучери за 38 милиона французи. А темата е чувствителна, защото скоро Франция ще трябва да избере нов президент.

Белгия също предприе бързи действия, като замени някои енергийни данъци и екологична такса с фиксирана такса и разшири социалната група за хората с ниски доходи до 500 хил. домакинства до юни. Съвсем наскоро правителството намали ДДС от 21% на 6% - първоначално до юли. Заедно с директните плащания за домакинствата с ниски доходи - инструмент, използван от 14 държави в Европа - като например премия за отопление в размер на 100 евро на домакинство, белгийската хазна ще бъде натоварена с повече от 1 млрд. евро. В цялата страна около един милион домакинства се възползват от по-ниските цени на електроенергията, газа и петрола. Повишаването на цените на енергията обаче носи и допълнителни данъчни приходи за държавата.

В Италия, където увеличението без контрамерки ще достигне почти 80% спрямо 2020 г. според BofA министър-председателят Марио Драги стартира спеш и мерки на стойност 3 млрд. евро: Държавата пое таксите и данъците на пазара на електроенергия и намали данъците върху газа. Последваха допълнителни бонуси за домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност. През януари Рим отново разшири и допълни мерките за съкращаване на разходите. Това ще натовари държавния бюджет с около 8,5 млрд. евро до март, пише Bruegel. В края на януари бяха добавени данъчни отстъпки (20%) за енергоемки предприятия с над 30% допълнителни разходи спрямо 2019 г. В замяна на това производителите на слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия ще трябва да плащат повече от февруари до края на 2022 г.

Но всичко това кара анализаторите на проучването на BofA от януари да бъдат скептични. „Мерките, обявени досега в Европа, ще поемат средно само около една четвърт от увеличението на цените", е цитиран да казва експертът по енергийните пазари Хари Уайбърд. Въз основа на текущите цени на едро увеличението на цените през 2022 г. ще достигне около 54% спрямо 2020 г., каза той. „Цената, която плащат днес за преваряване на водата, отразява цената отпреди около шест до девет месеца. Като на забавен каданс“.

Какви мерки предприе България

На 22 октомври 2021 г. българското правителство обяви инструмент за компенсиране на дружествата с 55 евро/МВтч за два месеца. Необходимите 225 млн. евро за субсидиите идват от данъка върху извънредната печалба на АЕЦ „Козлодуй". Заради пазарната конюнктура ядрената централа, себестойността на чиято енергия е 55 лева за мегаватчас, постигна невиждана досега печалба през 2021 г. На борсата в определени дни бе постигана и цена от над 800 лева. В основната част обаче тази печалба ще се ползва за компенсиране на бизнеса заради скъпата електроенергия и за помощите от до 250 лв. на мегаватчас. 

Към края на декември 2021 г. българският министър на енергетиката Александър Николов обяви нова мярка, компенсираща предприятията за 75% от увеличението на цената на електроенергията над прага от 95 евро/мегаватчас, но не повече от 30% от действителната средномесечна цена (тогава действителната цена достигна 219 евро/мегаватчас, таванът от 30% беше активиран и компенсацията беше около 66 евро/ мегаватчас). Министърът заяви тогава, че компенсацията за високите цени на електроенергията ще надхвърли 460 млн. евро за четирите месеца, като държавният бюджет ще покрива по-голямата част от разходите.

На 20 януари 2022 г. формулата беше изменена и максималната компенсация, макар да остана на ниво 75% от сметката над 95 евро/мегаватчас, беше сведена до 128 евро за мегаватчас.

За домакинствата на 16 декември новата управляваща коалиция гласува за замразяване на цените на електроенергията и отоплението до края на март.

Има и още една опасност – инфлация на потребителските стоки

В Италия, Гърция и други южни страни от ЕС преобладават опасенията, че кризата с цените на енергията може да потисне икономическото възстановяване след пандемията от Covid 19. По-бедните страни бяха по-силно засегнати от ценовата криза. В Чешката република, например, най-бедните семейства трябва да харчат около 20% от доходите си за шофиране, електричество и отопление, показват данни на Европейската сметна палата. Прага отмени ДДС върху електроенергията и газа в края на 2021 г. и помага на малките предприятия, чиито сметки за енергия са се удвоили, с гаранции.

Наред с това, както отбелязват и експертите от мозъчния тръст Bruegel, ценовата спирала на енергията е важен фактор за инфлацията, но в някои страни е по-силна, отколкото в други. Според тях увеличението на инфлацията в целия ЕС през 2021 г. крие 23-процентен скок в цените на електроенергията, газа и горивата. „Но инфлацията и разходите за енергия на дребно варират в широки граници в еврозоната“. Например 60-процентното увеличение на разходите за енергия в Белгия е по-силно изразено от 33-процентното в Италия и „само" 19-процентното във Франция.

Домакинствата с ниски доходи обаче ще имат най-големи проблеми да компенсират тежестта по друг начин. В същото време разходите за енергия заемат все по-голяма част от техните разходи, казват от Bruegel. Това води до увеличаване на инфлационното неравенство, при което бедните домакинства понасят основната тежест от повишаването на цените.

Без реформи няма да минем

Това не е изненадваща констатация, но тя трябва да бъде взета предвид от политиците, когато търсят средносрочни стратегии за справяне с постоянното - и потенциално взривоопасно - повишаване на цените на изкопаемите горива. В краткосрочен план се очаква редица управляващи коалиции да предприемат и допълнителни мерки за облекчаване на тежестта върху крайните потребители, които надхвърлят досегашните - помощи за хората с ниски доходи и частично премахнати такси. В редица държави се обсъжда и по-нисък данък върху добавената стойност или премахване на данъка върху електроенергията. Индустриалните клиенти също все по-често искат облекчения.

„Страните трябва да започнат да мислят за по-ефективни мерки за смекчаване на бъдещите, потенциално много по-трайни, последици от повишаването на цените на енергията върху инфлационното неравенство", предупреждават експертите от Bruegel в своя блог. Германски одитори например предлагат „фундаментално реформиране" на системата от държавни такси и налози. Европейската сметна палата също смята, че сегашната система на ЕС за данъчно облагане на енергията е остаряла и не е съобразена с целите в областта на климата. Въпреки това се очаква много труден процес на изготвяне на становища.

Бойчо Попов, редактор Елена Илиева