Популярен принцип на инвестиционната мъдрост е фокусирането върху дългосрочнния план. Това обикновено се прилага при количествените методи за инвестиране, като например разглеждането на историческите 10- и 20-годишни възвръщаемости на глобалните класове активи, а не на това как са се представили конкретни сектори или компании миналата година и какво предполагат анализаторите, че ще направят следващата година.
Нов доклад на Центъра за бъдещето на демокрацията към Кеймбриджкия университет предлага на инвеститорите рядък шанс да помислят за цялостната икономика през следващото десетилетие. Авторите са събрали голям набор от данни на световно ниво, които излагат някои нечесто чувани твърдения, като например, че вълната от популизъм, национализъм и неравенство бързо се оттегля в полза на по-проспериращ, мирен, егалитарен и сплотен свят през следващото десетилетие, пише за Bloomberg Аарън Браун, бивш управляващ директор и ръководител за изследванията на финансовите пазари в AQR Capital Management, автор на книгата „Хазартното лице на Уолстрийт”.
Не съм замечтан оптимист, който ребалансира цялото си портфолио в очакването на 10 години мир, любов и разбирателство, пише Браун. Но основен фокус през последните 10 години беше защитата срещу популизъм, война, депресия и национализъм, така че може би е време да разширя перспективата си. Не мисля, че авторите на доклада или някой друг разполагат с кристална топка. Но те ни представят правдоподобен сценарий, движен от данни. Знам, че постпандемичната икономика ще бъде много по-различна от 2019 г., така че е важно да мислим какво може да се случи.
През 2007-2009 г., когато финансовият свят се сриваше, изглеждаше, че правителствата придобиват огромни нови правомощия. Централните банки измислиха ад хок обосновки за безпрецедентното раздуване на балансите си и избираха победители и губещи без ясна правна власт. Правителствата пренебрегнаха бюджетните ограничения и си издействаха извънредни правомощия, близки до военновременните. Съдилищата предимно отстъпиха пред промените. По това време популистки надигания като движенията „Чаено парти“ и „Окупирай Уолстрийт“ изглеждаха като странична демонстрация спрямо кризисното управлението от властите.
Ключовите популистки идеи са, че светът е разделен на обикновени хора и корумпиран елит („дълбоката държава“ за десните, „стожерите на бялото превъзходство“ за левите), че волята на хората е по-важна от установените норми и върховенството на закона и че народната воля се разкрива от протести и улични битки, а не от избори. Популистите обвиняват тайни специални интереси за блокирането на естествения прогрес и смятат, че важна информация е умишлено укривана от хората.
Поглеждайки назад, популизмът, а не действията на правителството, беше важната история. В целия свят национализмът се надигна и глобализмът навлезе в отбранително отстъпление. Хората спряха да цитират Сун Дзъ („Върховното изкуство на войната е да покориш враг,а без да се биеш“), защото Карл фон Клаузевиц („Войната е продължение на политиката с други средства“) изглеждаше по-актуален. Големите политически промени на времето – гей браковете, #MeToo, „Животът на черните е важен”, свиването на полицейските бюджети – избухнаха отдолу, изненадвайки политическата върхушка. Програмите на републиканската и демократическата партия рязко противоречаха на минали политически позиции и дълго публикувани мнения на техните партийни експерти. Подобни неща се случваха в демокрациите по целия свят.
Действията на правителствата в отговор на пандемията през 2020 и 2021 г. приличаха на заграбването на власт в периода 2007-2009 г. Но според доклада на Кеймбридж те изглежда са имали обратен ефект. Вместо да предизвикват популистка реакция, тези действия може да са убили популизма. Въпреки всички критики на ръководители от общественото здравеопазване, пандемията изглежда обединява хората около обща човешка кауза. Счита се, че популистките лидери са управлявали неправилно нещата. Лидерите от традиционния елит се разглеждат като неуспешни и често се провалят, но правят най-доброто, което могат и заслужават подкрепа.
Трудно е да се види това при четене на американските антиваксърски заглавия от рода на „Спрете кражбата“ и силно партизанската безизходица във Вашингтон, но световните проучвания, правещи сравнение с нагласите от 2019 г., показват, че тези неща са предсмъртни агонии от миналото, а не на бъдещето. Както през 2007-2009 г., заглавията могат да бъдат подвеждащи, а страничните събития да показват важните индикатори.
Други заглавия сочат, че пандемията е увеличила неравенството. Макар че според някои измерители това изглежда е вярно, популистите могат да използват само неравенството между различни групи - фермери срещу градски промишлени работници, работници срещу собственици, наематели срещу наемодатели, една расова или етническа група срещу друга. Пандемията изглежда изигра роля в посока изравняване в целия свят.
Други неравенства, измерени върху статистически категории, а не групи със силна социална идентичност, може да се увеличават, но те не могат да бъдат използвани за придобиване на политическа власт.
Кеймбриджкият доклад не е изцяло оптимистичен. Успоредно с упадъка на популизма изглежда има нарастващ вкус към авторитарни лидери и намалено зачитане на гражданските права и демокрацията. Макар че това е лоша посока, ще отнеме няколко години - ако изобщо - това да се превърне в толкова голям проблем, колкото напълно зрелия, бушуващ популизъм от 2010-те. А и голяма част от този уклон може да изчезне, ако пандемията отслабне и военните конфронтации се охладят.
Сценарият, очертан от доклада, изглежда добър за облигациите и валутите, по-малко за акциите. Въпреки всички икономически щети от популистките политики като мита, имиграционни ограничения и антибанкови политики, 2010-те години бяха страхотно време за фондовия пазар. Войната, и заплахата от нея, означава оръжие. Обуздаването на елита е форма на дерегулация. Партизанската безизходица затруднява повишаването на данъците и усилва гласа на големите компании. Един авторитарен консенсус сред елита вероятно ще наложи рецепти като по-високи данъци, особено върху инвеститорите и компаниите, силен екологичен контрол, по-високи заплати и обезщетения за работниците и повече ограничения върху кредиторите и наемодателите. Въпреки че тези политики съдържат ползи за някои групи, те обикновено са отрицателни за инвеститорите в акции.
Повечето инвеститори днес са фокусирани върху защитата си от последствията от популизма и партизанството: инфлация, конфискация, правителствени дефолти, война и търговски ограничения. Това са реални рискове, но такъв е и обратното - авторитарен глобален консенсус с малко зачитане на правата и изборите. Инвеститорите трябва да внимават да не водят последната война.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
