Америка мисли как да отмъсти на Русия

Кризата в отношенията между Русия и Запада показа колко несъвършена и остаряла е системата за колективна сигурност в Европа. Това е основният извод за 2021 г., до който стигнаха водещите аналитични центрове. Но брюкселските политици продължават да отричат ​​очевидното: външната политика на Русия е по-гъвкава и по-модерна от европейската.

Лавров: Русия не поставя никакви ултиматуми пред никого

Януари обещава да бъде изключително наситен със събития за световната политика: на 10 януари се очакват двустранните преговори между Русия и САЩ, на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО и ще се проведат преговори с Постоянния съвет на ОССЕ .

Руско-американската среща на върха на 10 януари ще се проведе като част от инициативата за стратегически диалог за сигурността, стартирана от Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън на срещата на върха в Женева миналия юни.

Този формат на преговори е посветен главно на реанимирането на договорите за контрол на стратегическите ядрени оръжия след Студената война. На срещата обаче обещават да обсъдят изострянето на отношенията и исканията на Путин, изтъкнати по време на преговорите през декември с Байдън. По-специално Путин поиска законодателно да се въведе забрана за присъединяване на Украйна и други постсъветски страни към НАТО (става въпрос и за Грузия).

Освен това Путин настоява НАТО да се откаже от използването на военната инфраструктура на постсъветските страни или да развива двустранни отбранителни връзки с тях. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия не поставя никакви «ултиматуми» на Съединените щати, но също така няма да се съгласи на «безкрайни» преговори по исканията й за правно обвързващи договори.

В отговор САЩ и техните европейски партньори заплашиха да наложат строги икономически санкции на Русия, ако се реши на военна ескалация.

„Когато седнем на масата за преговори, Русия ще може да изрази опасенията си, а също така ще обсъдим опасенията си относно руската дейност“, се казва в изявлението на Съвета за национална сигурност на САЩ.

Все още не е обявено кой лично ще представлява Русия и САЩ на срещата на върха.

Американското издание The Washington Post съобщава, че украинският президент Владимир Зеленски понастоящем е в самоубийствена позиция. Той спечели президентските избори, яхвайки популистката вълна, обещавайки да установи траен мир в страната, но вместо това не само не разреши старите проблеми, но към тях бяха добавени нови. Той не е много успешен в борбата с корупцията и пандемията, поради което Зеленски е толкова упорит в преговорите с НАТО.

Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов написа за водещото американско издание Foreign Policy, че понастоящем съществува екзистенциална заплаха за архитектурата на сигурността в Европа. И тя не идва от Русия, а от „ястребите“ в САЩ, стремящи се постоянно да разширяват сферата си на влияние в ущърб на интересите на други държави.

САЩ демонстративно декларират, че в хода на преговорите ще се ръководят по някаква причина от интересите на Украйна, но всъщност възприемат Русия като „империя на злото“ и източник на постоянно международно напрежение. Тоест самите Съединени щати се опитват да се върнат във времената на Студената война, зачерквайки постиженията от деветдесетте години, когато в хода на демонтажа на блоковата система „настъпи един вид златен век на всеобща любов и приятелство“, пише Антонов.

National Interest прави аналогия между ескалацията на напрежението в НАТО с Русия и Китай.

Наслаждавайки се на хегемонията си, САЩ просто не могат да си позволят да се съгласят да признаят сферите на влияние на Русия и Китай, тъй като американските избиратели ще възприемат това като признак на слабост.

От друга страна, под натиска на «ястребите», американският президент може да въведе извънредно положение в областта на кибернетичната или противоракетна отбрана. Това ще освободи до 200 милиарда долара в бюджета за отбрана за спешно укрепване на критичната инфраструктура и разполагането на допълнителни 5000 противоракетни ракети SM-3 Block IIA. Освен това горното не изисква одобрението на Конгреса.

Няма абсолютно никакви реални предпоставки за военен сценарий в Източна Европа, казва Кори Шейк, директор на външната и отбранителна политика в Американския институт за предприемачество, в изданието Atlantic Council.

Според експерта заедно с американското военно господство след края на Студената война се е изпарило предишното, изключително опростено разбиране за войните. Сега това не е просто краткосрочен сблъсък на въоръжените сили: сега страните активно използват методи на информационна, икономическа и политическа конфронтация.

Русия съвсем целенасочено няма да повтори грешката, допусната от САЩ в Афганистан: започването на война съвсем не е същото като спечелването на война.

А фактът, че НАТО и САЩ сега са принудени да обсъждат предлаганите от Русия въпроси на глобалната сигурност, според Кори Шейк, говори за ефективността на руския подход.

Петя Паликрушева