Потърсихме мнението на студенти по различни проблеми на кампусите, като например създаването на Департамент по етнически науки и културен център. Като цяло нашите резултати показаха висок дял студенти с десни убеждения в специалностите Инженерни и приложни науки, докато Изкуство и хуманитаристика имаха повече представители с леви убеждения. Науки и Социални науки попаднаха някъде по средата. Докато Инженерни и приложни науки имаха последователно най-десните показатели сред нашите четири групи, левите убеждения все пак остават доминиращи и при студентите от тези специалности. Колкото до випуските, нямаше значителни разлики в съотношенията между леви или десни убеждения, въпреки че клас 2024 изглежда клони малко повече от средното към леви убеждения, поне по въпросите, които поставихме. Нашите резултати показаха също липсата на разлики в мненията между випуските от различните години в Харвард, както и че твърдението, че всички випуски са с предимно леви убеждения не е вярно. Дори открихме малко по-голям дял студенти с десен уклон сред завършващите студенти, подсказващ, че обвиненията в левичарско индоктриниране в елитните институции може да е неоснователно, поне в Харвард.

 

 

В разделения политически пейзаж на Съединените щати мнозина обвиниха университетските кампуси (особено тези от Бръшлянената лига) че са ехо-камери с ляв уклон. Консервативни експерти, като Бен Шапиро, често ги описват като места, където либерални професори промиват мозъците на „студентите, за да повярват пламенно в принципите на либерализма“. Наистина ли са индоктринирани? И като за начало – наистина ли харвардските студенти са толкова далеч вляво? Решихме да открием сами.

 

Отправихме запитвания към студенти във връзка с политическите им нагласи, както и за мнението им по някои разделящи въпроси, свързани с Харвард, и разбихме отговорите въз основа на специалността и годината на завършване.

Разработихме и политически индекс за категоризиране на нашите резултати. Индексът разделя броя респонденти с десен уклон от броя на тези, отговорили с ляв уклон, което ще рече, че група със стойност на индекса 0 няма отговори с десен уклон, а група с индекс 1 има равен брой отговори с десен уклон и отговори с ляв уклон. Дадохме на „много левите“ и „много десните“ отговори два пъти тежестта, която имат отговори „по-скоро ляв“ и „по-скоро десен“. Тази формула ни позволи да сравним уклоните, без да се притесняваме за разликите в броя отговорили във всяка група.

 

 

Индекс=(2(много десен)+по-скоро десен)/(2(много ляв)+по-скоро ляв)

Получихме общо 288 отговора, което обхваща малко над 4% от студентите в Харвард. Един недостатък на нашия индекс е, че той изключва респондентите, които са отговорили, че имат умерени политически възгледи. Това, съчетано с относително ограничения размер на извадката и неравния брой респонденти за всяка от категориите, може слабо да се е отразило на стойностите на индекса.

Когато разделяхме респондентите въз основа на специалността им, както записана, така и потенциална, ние ги разпределихме в четири категории: Изкуства и хуманитаристика, Инженерни и приложни науки, Науки и Социални науки. Хора, чиито интереси обхващаха повече от една група, бяха броени по веднъж във всяка от категориите на интерес. Тези, които се идентифицираха като „незаявени“, както и тези, чиито предпочитания за специалност са неизвестни, попаднаха в категорията „Неизвестни“.

Въпросите, които бяха задавани, в по-голямата си част получиха по-голям брой отговори, характерни за „левия уклон“, отколкото бяха отговорите с „десен уклон“ (ще разгледаме и нашите основания за тези категоризации по-късно). Очевидно и може би очаквано, харвардските студенти имат доста ляв уклон, но тези убеждения по време на учението им в Харвард ли са придобити или са били такива от самото начало?

 

 

Някогашният стереотип за студентите-левичари изглежда е верен, поне в Харвард. Когато бяха помолени да разположат политическите си предпочитания в спектъра между „много ляво“ и „много дясно“, точно три четвърти от студентите посочиха леви предпочитания и по-малко от 11% заявиха десни предпочитания, формирайки общ индекс от 0,12.

 

 

В рамките на нашето проучване, студентите от випуск 2024 дадоха най-голям брой отговори за ляв уклон, в сравнение с всички останали групи, получавайки индекс от 0,09, докато клас 2022, с индекс 0,19 беше най- дясноориентиран. Класове 2021 и 2023 попаднаха в средата, с индекси съответно 0,10 и 0,14.

Това проучване не проследява политическите убеждения на респондентите по време на целия курс на обучение в Харвард и следователно не може да потвърди или отхвърли каквито и да е твърдения за индоктриниране, но тези резултати представляват доказателство, че студентите, които са били в университета по-дълго, не са по-леви от по-младите си колеги. Освен това, изледвания на „Harvard Crimson“ (изданието на Харвардския университет – бел. пр.) проведени, когато класове 2021, 2022 и 2023 бяха нови, имат индекси съответно 0,15, 0,16 и 0,14, което показва отсъствието на промяна вляво. Още веднъж, тези изследвания са проведени отделно, с различен размер на извадката и хората, така че не могат да предоставят никакви солидни заключения, но все пак представляват интересен поглед върху харвардския политически климат.

След това проследихме студентите по набор от харвардски дебати. Разпределихме по специалности резултатите, свързани с някои от академичните дебати, като например обвиненията срещу преподавателя по статистика от Департамента по управление, Дейвид Кейн (за расистки постове в неговия уебсайт – бел. пр.) и създаването на специалност Етнически науки.

Тук поместваме преглед на резултатите по години и по специалности, използвайки споменатия по-горе политически индекс.

 

 

Студентите по Изкуства и хуманитаристика клонят към най-ниския (с най-ляв уклон) респондентски индекс, а студентите по Инженерни и Приложни науки клонят към най-висок, въпреки че мнозинството студенти от всички департаменти имаха позиция, която ние категоризирахме като „ляв уклон“.

Дисциплините Наука и Социални науки се колебаят между повече лявоклонящи и повече дясноклонящи позиции, като науките изглеждат по-склонни да подкрепят установяване на културни центрове и на департамент по Етнически науки, но избягват да оспорват почти вековните имена на харвадските общежития и университетски сгради (всички те носят имената на личности от американската политическа или академична истории, много от които днес са смятани за сегрегиращи в расово, полово, културно или социално отношение – бел. пр.) Категорията респонденти с неизвестна специалност колективно се колебае между крайностите на Изкуства и хуманитаристика и Инженерни и приложни науки, оставайки твърдо в този спектър.

 

Инженерни, приложни науки и изкуства

 

 

Изкуство и хуманитаристика имат най-голям брой студенти, които са съгласни с позицията, че Дейвид Кейн трябва да бъде порицан за серията от радикално обидни и морално спорни постове в блога си, написани под псевдоним, който беше свързан с него по-рано тази година. Постовете поставят под въпрос утвърждаващите действия (политиката на приобщаване на хората с различен цвят на кожа, джендър, вяра, националност – бел. пр.), тривиализират употребата на "н"-думата (негър – бел. пр.) и предлагат студентите от женски пол да спрат консумацията на алкохол, за да избегнат сексуалното насилие. Към студентите от Изкуство и хуманитаристика се присъединява и мнението на неизвестните специалности, които също подкрепят, че Кейн трябва да бъде наказан, макар че не всички от тях имат крайно отношение по въпроса.

На противоположната страна, студентите от Инженерни и приложни науки по-скоро изразяват несъгласие, че Кейн трябва да бъде наказан за изявленията си, като над една четвърт от тях гласуват в негова защита. Като цяло, дясноклонящите гласове имат склонност да защитават използването на „обиден“ език повече, отколкото лявоклонящите респонденти, поради по-изявените си убеждения, че тези изказвания представляват израз на свобода на словото, така както тя е дефинирана в Първата поправка от Конституцията на САЩ, поради което и приемаме, че защитата на Кейн е поведение с десен уклон. (Ние потвърждаваме също, че мненията, които окачествихме като по-десни бяха най-често на студенти, определящи се като консервативни.) Обикновено обаче дясноклонящите мнения представляват малцинство във всички категории.

 

 

Според различните години на следване имаше сравнително малки разлики в отговорите относно съдбата на Дейвид Кейн, съотнесено към отговорите според специалностите. Випуск 2024 сякаш дава малко по-нисък процент студенти, които не са съгласни Дейвид Кейн да бъде наказван, както и по-висок процент студенти, които смятат, че трябва да има наказание, и които в същото време показват и малко по-силен ляв уклон от средния, но все пак не с драматични разлики. Също интересен беше и по-ниският процент на випуск 2022 на убедените, че Кейн трябва да бъде дисциплиниран, въпреки че общият процент в полза на дисциплиниране на Кейн е сходен с този на другите випуски.

 

Етнически науки

 

 

Един от най-големите въпроси в кампуса днес засяга създаването на департамент по Етнически науки, какъвто в момента не съществува в Харвард. Привържениците казват, че това е ценна област, която ще помогне на студентите да научат повече за огромното етническо разнообразие, което предлага нашият свят, докато опонентите твърдят, че парите и усилията ще бъдат приложени по по-добър начин някъде другаде. Този въпрос като че ли е по-малко спорен от много други, тъй като има чувствително висока степен на подкрепа за създаването на департамент по Етнически науки. Трябва обаче да се отбележи, че респондентите от Изкуство и хуманитаристика имат особено силна поддръжка за създаването на такъв департамент.

Приехме неодобрението за Етнически науки за дясно-клоняща позиция, доколкото десни политици и други десни влиятелни фигури като цяло гласуваха против тази идея, окачествявайки я като загуба на време и пари за колежите.

Още веднъж се очерта общата тенденция според специалностите: Инженерните и приложните науки имат най-висок процент дясноклонящи отговори, докато Изуство и хуманитаристика имат най-нисък, следвани от студентите с неизвестна специалност, въпреки че мнозинството студенти от всички специалности все пак подкрепя създаването на департамент по Етнически науки.

 

Кой се обръща в гроба

 

През последните няколко години в Харвард има нарастващи призиви за преименуване на сградите, чиито патрони са били расисти и/или робовладелци, като Джон Уинтроп, Луис Агасис, Хенри Дънстър и Инкрийз Мадер.

 

 

Изключително ниско е нивото на различия в отговорите между випуските по въпроса с преименуването на сградите, като групата, която най-силно се противопоставя на преименуването е випуск 2021, а випуск 2022 не изостава с много от нея. Интересно е, че випуск 2022 има и най-висок общ брой хора, обявили се за преименуване на сградите, индикиращ по-висока степен на поляризация по въпроса, отколкото в другите групи. Като цяло този въпрос произведе по-висок от нормалния процент отговори с десен уклон, разкривайки го като един от най-спорните за студентското тяло.

Избрахме неодобрението на преименуването за дясноклонящо мнение, тъй като хората с десни убеждения в САЩ като цяло се противопоставят на преименуване или премахване на паметници на исторически расисти, сексисти, колониалисти или поне в по-голяма степен от лявоклонящите хора и защото десните политици обикновено са привърженици на запазването на тези паметници с аргумента, че премахването им означава изтриване на историята.

 

Културни предпочитания

 

Други институции от Бръшлянената лига, като Йейл, осигуриха културни центрове, които да изпълняват ролята на социални и общностни бази за студенти с различен културен или етнически произход. Имаше призиви и към Харвард за създаването на такива пространства, но някои хора с десни убеждения отхвърлиха подобни центрове.

 

 

Мнозинството студенти от всички класове отново избраха отговори с повече ляв уклон, в този случай подкрепяйки въвеждането на културни центрове. Както и при другите отговори, випуск 2024 показва повече ляв уклон от другите випуски. Клас 2022 има около два пъти повече студенти, отговорили с дясноклонящи отговори, в сравнение с клас 2024.

 

Заключение

 

Като цяло нашите резултати показаха висок дял студенти с десни убеждения в специалностите Инженерни и приложни науки, докато Изкуство и хуманитаристика имаха повече представители с леви убеждения. Науки и Социални науки попаднаха някъде по средата. Докато Инженерни и приложни науки имаха последователно най-десните показатели сред нашите четири групи, левите убеждения все пак остават доминиращи и при студентите от тези специалности.

Колкото до випуските, нямаше значителни разлики в съотношенията между леви или десни убеждения, въпреки че клас 2024 изглежда клони малко повече от средното към леви убеждения, поне по въпросите, които поставихме.

Нашите резултати показаха също липсата на разлики в мненията между випуските от различните години в Харвард, както и че твърдението, че всички випуски са с предимно леви убеждения не е вярно. Дори открихме малко по-голям дял студенти с десен уклон сред завършващите студенти, подсказващ, че обвиненията в левичарско индоктриниране в елитните институции може да е неоснователно, поне в Харвард.

Надяваме се да проведем изследване в по-голям мащаб, което по-пълно да обхваща цялото студентско тяло. В идеалния случай бихме провели такова проучване на годишна база, за да можем да проследим агрегираната промяна във възгледите на всеки випуск във времето.

Тези резултати само леко одраскват повърхността на невероятно динамичната машина на харвардското студентско тяло, затова се надяваме, че нашата работа предоставя поне някаква обща представа за ценностите и убежденията на студентите в това невероятно място, което наричаме наш дом.

 

 

 

Иън Еспи и Ейми Никълс,  www.hodp.org, Превод: Екатерина Грънчарова