През 2014 г. Украйна обяви икономическа блокада на ДНР и ЛНР и лиши от пенсии възрастните хора, които цял живот са работили в мините и леярните. Русия незабавно въведе „зона на рублата“ в Донбас и пое върху себе си изплащането на пенсиите и социалните помощи.

После наказателното законодателство и счетоводството на ДНР и ЛНР бяха приведени към руските стандарти.

След това Русия призна цяла поредица от републикански документи — от дипломи до свидетелства за автомобили, регистрационни номера и нотариуси. Университетите получиха руски акредитации и започнаха да издават дипломи по руски образец.

Едновременно с това се установи вносът на суровини — Донбас има въглища и заводи, но няма месторождения на метал. Експортът на продукцията от металургията се извършваше с помощта на другите, също непризнати или полупризнатеи републики- Южна Осетия и Абхазия.

Те също нямат какво да губят. Интересното е, че на практика изведнъж стана ясно: главното беше кога Русия ще ги признае, а не ЕС или САЩ.

Постепенно в Донбас заработи пощата, започнаха работа и електрическите влакове, те бяха пуснати за Русия.

И накрая, беше въведена „опростена процедура за получаване на руско гражданство“ — това беше повратен момент, след който просто спряха да говорят за „сливане“.

Ваксината Спутник V се появи в републиките в началото на пролетта, когато хората в Украйна само мечтаеха за нея.

В „Госуслуги“ на Русия бяха включени почти 800 хиляди граждани на ЛДНР, които в момента вече имат руски паспорти.

Стана трудно да се разбере, когато сте в Донецк или Луганск — все още ли сте в Русия или вече сте в Русия?

А сега излезе новият указ на Путин — ужасна тежест беше премахната от производителите в Луганск и Донецк: митата за доставките до Руската федерация паднаха.

Например, вътрешна врата в Ростов струва 20 хиляди рубли, а в Донецк тя вече е 35-40 хиляди.

Не бих се изненадал, ако търговията през фронтовата линия с Украйна сега започне да намалява. В момента почти половината от продаваните стоки в Донецк и Луганск имат етикети на украински език, въпреки че са произведени в Китай или ЕС.

В повечето случаи тези китайски стоки са били внасяни през Русия в Украйна, а след това в Донбас — в чанти и багажници.

В републиките всички домакински уреди и дрехи са с 40 процента по-скъпи — заради посредническите услуги, подкупите на първа линия, транспорта.

Но след този указ на Путин вече се признават в Русия и сертификатите за донбаските продукти, а стоките оттам се допускат до тази огромна икономическа сфера като държавните и общински покупки — това е изрично посочено в указа. И в заключение в указа на Путин се казва за „неприлагане на количествени ограничения върху износа или вноса“.

Случващото се все повече наподобява опит за изваждане на републиките от бавната деградация, която, уви, бе неизбежна – фронтовата линия с дължина 430 километра все още минава по границите на републиките.

До 2014 г. Донбас предоставяше на Украйна 25-30% от всички валутни приходи, за което районът беше наречен „Ръждивият пояс“, а жителите му бяха наречени „Орки“.

Не, не ги назоваха така в маршрутките, а в украинските вестници и от трибуната на Върховната Рада.

Разбира се, не всички фабрики в Донбас работят — много от тях са унищожени, изоставени, просто спрени, демонтирани за скрап.

Но тези, които работят миналата година, изнесоха продукти на стойност 50 милиарда рубли само от ДНР!

Основните експортни стоки са продуктите на черната металургия, всички видове прокат.

Въглищата и коксът са само 20% от износа; те са необходими на индустриите в републиките.

През пролетта на 2019 г. бях например в Металургичния комбинат Макеевка. Дори не ръководството, а бригадирите на валцовия цех казаха на кореспондента на КП буквално:

„Русия ни купува цялата продукция, която произвеждаме, през лятото работим на две смени“.

Друг пример, който сам видях, за който писах и в «КП». Например Ясиноватският машиностроителен завод не спря да работи дори по време на боевете, въпреки че фронтовата линия през 2014 г. минаваше покрай оградата на фабриката, а това не е метафора.

ЯМЗ е основният производител на минно оборудване в ОНД, а и в света.

С минна машина от Ясиновата изкопаха тунела под Ламанша.

Един такъв комбайн, използван, струва 60 милиона рубли, колко струва новият —  е търговска тайна.

В Донбас има Енакиевски и Макеевски месокомбинати, хората носяха продуктите в Русия в чанти, „колкото могат да се поберат“…

Наистина се надявам, че ще видя всички тези донецки колбаси с невероятно качество и вкус в руските хипермаркети.

А надписът върху тях ще бъде: „Произведено в ДНР”, „Произведено в ЛНР”.

А обективно погледнато саламите далеч не са целият икономически потенциал на народните републики.

Любопитно е, че някои експерти виждат второ дъно в този указ на Путин, скрита цел — да се убеди Беларус да се интегрира с Русия.

Засега белоруските стоки на руския пазар нямат такива икономически привилегии, които получи Донбас.

Дмитрий Стешин, «КП.ру»