На климатичната среща на ООН (COP26) тази седмица в Глазгоу министри, финансови ръководители, зелени активисти и корпоративни лидери дефилираха през сцените. Една група, която не е много видима обаче са одиторите и счетоводителите. Това е грешка, пише Джилиън Тет за Financial Times.Докато корпоративните и правителствените обещания, произтичащи от разговорите, често да предизвикват колкото отговори, толкова и въпроси, един момент вече е ясен: действията по изменение на климата са на път да поставят корпоративните одитори под неудобната и необичайна за тях светлина на прожекторите.
Това е така, защото компаниите са изправени пред нарастващ натиск да излязат чисти относно своите въглеродни емисии (и други екологични проблеми). И все пак рамката за измерване на това в най-добрия случай все още е неясна. Така че тежестта сега е върху одиторите да правят всякакви преценки относно зелените въпроси до степен, която малцина някога са очаквали или са били обучени.
За да разберете защо това има значение, помислете за две съобщения в Глазгоу тази седмица от групи със странни акроними: Gfanz (Глазгоуски финансов алианс за нетна нула) и ISSB (Международен съвет за стандарти за устойчивост).
В сряда Марк Карни, бивш управител на Английската централна банка (АЦБ), обяви, че 450 глобални финансови институции, управляващи активи на стойност 130 трлн. долара, са се присъединили към Gfanz и са обещали да използват финансовите си мускули за подкрепа на декарбонизацията и постигане на целите за нулеви нетни емисии до 2050 г.
Зелените активисти (правилно) се оплакват, че това впечатляващо число от 130 трилиона долара вероятно включва двойно отчитане и все още не е ясно колко значима промяна ще предизвикат тези дългосрочни цели в краткосрочен план. Страховете от „зелено” преувеличение изобилстват. Но съобщението показва скоростта, с която духът на времето във финансите се променя, тъй като кредиторите са подложени на натиск да засвидетелстват своята зелена репутация. Както отбелязва Карни, преди седем месеца, когато стартира Gfanz, алиансът отговаряше само за мизерните 5 трлн. долара активи.
Ключовият момент, който инвеститорите трябва да разберат, е, че тази промяна се пренася и към клиентите на кредиторите, т.е. корпорациите. Първият тест може да дойде в областта на стоманата и авиацията: Джейн Фрейзър, главен изпълнителен директор на Citigroup и сред лидерите на Gfanz, разкри в сряда, че алиансът ще се насочи първо именно към тези два бизнес сектора.
Натискът за възприемане на нетни нулеви ангажименти обаче неизбежно ще се разпространи и към други сектори. Докато инвеститорският контрол досега беше фокусиран по-силно върху компаниите, регистрирани на борсата, отколкото към некотираните, Лари Финк от BlackRock (друг лидер на Gfanz) сега настоява целите да бъдат приложени и за непубличния капитал.
Политиците също яхват тенденцията. В сряда британското правителство обяви, че ще направи задължително в бъдеще компаниите да разкриват своите планове за нетна нула.
Всичко това ще създаде натиск върху одиторите да оценяват нетните нулеви обещания на компаниите, но въпросът как да се направи това далеч не е изяснен. Понастоящем доброволните зелени счетоводни системи съставляват объркваща азбучна супа, в която плуват различни акроними. Новата рамка ISSB, която в момента се разработва от фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (IFRS), трябва да създаде повече яснота и последователност.На теория това би трябвало да улесни работата на одиторите и счетоводителите. IFRS се радва на доверие, тъй като нейните стандарти се използват в голяма част от света, с изключение на САЩ. Необичайно е, че органът не просто се опитва да преразгледа стандартите за отчитане заедно с ISSB, но и да приложи рамката към процесите на одит. И все пак стандартите никога не се променят особено бързо. Ерки Лийканен, председател IFRS, каза на срещата на COP26 в сряда, че компаниите може да използват ISSB регулациите след няколко години, но това може да се окаже оптимистично.
Не е ясно какво ще се случи междувременно и дали САЩ или Китай ще приемат евентуалната рамка. Дори ако детайлите бъдат изяснени бързо и възприети в световен мащаб, горчивата истина е, че измерването на екологичните въпроси вероятно ще си остане повече изкуство, а не наука.
Например, съществуват противоречия относно това как да се измерят ефикасността на пазара за компенсиране на въглеродните емисии или екологичните свойства на енергийни източници като природния газ. Има също така дълбока несигурност относно бъдещите прогнози за въглеродните емисии и цените на въглерода.
Циникът може да посочи, че одиторите нямат право да се оплакват от цялата тази неяснота. В края на краищата, причината професията им да начислява високи такси е именно защото й се плаща, за да прави трудни преценки. Но рядко от професията се е искало да прави толкова хлъзгави оценки в момент, когато залогът е толкова голям, настроението се променя толкова бързо и контролът нараства.
Ето един пример: тази седмица коалиция от мениджъри на активи, управляващи 4,5 трилиона долара, предупреди одиторските фирми от Голямата четворка (Deloitte, PwC, EY и KPMG – бел. прев.), че ще гласува за прекратяване на договорите им за одит, освен ако техните преценки относно зелените корпоративни въпроси станат по-достоверни. Ако не друго, това ще постави одиторите под по-голяма лупа и ще подчертае, че биха могли да се сблъскат с рискове за репутацията и отговорността, ако игнорират или преценят погрешно климатичните рискове.
Зелените битки вече не се водят само с плакати по улиците или на правителствените подиуми, но и в залите на корпоративните комитети. Може би е време активистите да се преквалифицират като одитори - този нов фронт във войната за климата все още може да се окаже мощна сила за промяната.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
