Глобалните разговори за климата тази седмица и срещата на Г-20 през уикенда в Рим не са единствените международни събития, които лидерът на Китай не посети лично. Си Цзинпин не е напускал Китай от близо 22 месеца, откакто през януари 2020 г. избухна пандемията от коронавирус. Отсъствието му предизвика критични коментари на президента на САЩ Джо Байдън и повдигна въпроси за ангажимента на Китай да намали емисиите от парникови газове.
Китай, който е най-големият производител на парникови газове в света, обеща до 2030 г. да започне да намалява производството им и да постигне въглероден неутралитет до 2060 г. САЩ и други страни призоваха Китай да поеме по-амбициозни ангажименти, но засега няма резултат. „Ние обещахме и спазваме обещанията си чрез действия“, заяви китайският представител по климатичните въпроси Се Чжънхуа в Глазгоу и каза, че оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата при управлението на бившия президент Доналд Тръмп, към което САЩ по-късно отново се присъединиха, са „пропилени пет години“ в борбата за справяне с климатичните промени.
Китай може да не е готов да предложи някакви нови инициативи за климата, но неявяването на Си е израз и на подхода на нулева толерантност при контролиране на разпространението на коронавируса, който Китайската комунистическа партия прилага. След като Китай първи пострада от избухването на болестта в началото на 2020 г., той потуши повторната му поява с въвеждането на строги локдауни, карантини и ограничения за пътуване.
Правителството направи много, за да предпази Си и други лидери от коронавируса. Той се срещна със световни лидери и участва в глобални срещи, но само чрез видеовръзки от Китай. Си обикновено не дава пресконференции, но други лидери като премиерът Ли Къцян излизаха пред медиите единствено чрез видеовръзка и дори и в тези случаи журналистите трябваше да имат негативен резултат от тест за коронавирус, за да участват дистанционно. Си за последно напусна Китай през 2020 г., когато посети съседна Мианма, малко преди вируса, засечен за първи път в китайския град Ухан, да започне да се разпространява по целия свят. САЩ и други страни оказаха натиск върху Китай да разкрие повече информация за произхода на пандемията и той бе обвинен в грешки при справянето с първоначалното огнище и в опитите за прикриването им. Пандемията даде на Си удобно извинение да не пътува във време, в което Китай се сблъсква с остри критики по отношение на политиките му към мюсюлманите в Синцзян-Уйгурския автономен район и потискането на човешките права в Хонконг. Китайските лидери са изключително внимателни към имиджа на Си и всяка стъпка от публичните му появи е внимателно премислена, за да се избегнат възможни неудобни конфронтации.
Настоящият му подход за оставане у дома е в контраст с предишната му натоварена програма, която го отведе на различни континенти в опита му да направи Китай по-популярен по света. За това помагаше и първата дама Пън Лиюан, утвърдена музикантка, която придаваше малко блясък и по-човешко излъчване. Си се срещна с предишния японски император в Токио, вози се на позлатена карета с кралица Елизабет Втора и направи визита в севернокорейската столица, при която кортежът му премина по булеварди, изпълнени с десетки хиляди ликуващи граждани.
Подобни пътувания очертават по-активната външна политика при управлението на Си, съгласувана с опитите на втората най-голяма икономика в света да разшири влиянието си в Източна Азия чрез знаковата за китайския президент инвестиционна програма, предвиждаща изграждане на инфраструктура в други държави – „Един пояс, един път“.
Си не е единственият световен лидер, който пропусна срещите в Рим и Глазгоу. Руският президент Путин, чиято страна се съюзи с Китай в противопоставянето срещу САЩ на глобалната сцена, също си остана у дома. „Честно казано, с цялото ми уважение към Китай, това, че не се яви беше голяма грешка“, каза Байдън в понеделник на климатичната конференция в Глазгоу КОП26. В отговор на думите на американския президент, говорителят на китайското външно министерство Ван Венбин вчера заяви, че отговорът на Китай на климатичните промени е конкретен, като посочи неотдавнашните постижения на Китай срещу обезлесяването и в областта на възобновяемата енергия. Шъ Инхун, професор по международни отношения в Народния университет в Пекин, каза, че търканията в двустранните отношения само усложняват сътрудничеството между двете държави в сферата на климатичните промени.
Байдън използва конференцията в Глазгоу като подходящ случай Китай и САЩ да се състезават за глобално влияние, да проведат идеологически спорове и да противопоставят образите си, смята Шъ, който свързва отсъствието на Си с китайския подход на нулева толерантност за справяне с пандемията. Си осъществи контакт с чуждестранните държавни лидери чрез виртуални срещи, каза Чжао Къцзю, който преподава международни отношения в Пекинския университет „Цинхуа“.
САЩ иска Китай да сътрудничи в действията срещу климатичните промени, но Пекин иска да види и промени в американската политика, включително в подкрепата им за самоуправляващия се остров Тайван, който Китай счита за своя територия, каза Чжао.
„До този резултат се стигна заради провала на САЩ да интегрира Китай в общите си многостранни отношения“, допълни той.
Британският премиер Борис Джонсън заяви във вторник, че отсъствието на Си „не означава, че китайците не участват“ в борбата срещу климатичните промени, но допълни, че иска Китай да направи повече, за да намали въглеродните емисии. Джонсън каза пред репортери, че Китай е поел важен ангажимент и похвали решението на Пекин да прекрати финансирането на въглищни централи в чужбина, макар това засега да не важи за въглищните централи в самия Китай.
