Френският президент настоя за по-голяма европейска автономия и изграждане на свой собствен военен капацитет, тъй като Вашингтон все повече преориентира интересите си към Китай

и Индо-Тихоокеанския регион

Европа трябва да спре да бъде наивна, когато става въпрос за защита на своите интереси и да изгради свой собствен военен капацитет. Това призова френският президент Еманюел Макрон след подписването на споразумение с Гърция за доставка на френски фрегати на стойност около 3 милиарда евро, предават Reuters и Агенция "Фокус".

Франция бе в ситуация на безпрецедентна дипломатическа криза със САЩ, Австралия и Великобритания по-рано този месец поради AUKUS – пакт, който доведе до отмяна на договор за милиарди за доставка на ядрени подводници на Канбера.

Говорейки за първи път по въпроса, Макрон се възползва от възможността да настоява за по-голяма европейска автономия, тъй като Вашингтон все повече преориентира интересите си към Китай и Индо-Тихоокеанския регион.

„Европейците трябва да спрат да бъдат наивни. Когато сме под натиск от сили, които понякога се втвърдяват (тяхната позиция), ние трябва да реагираме и да покажем, че имаме силата и способността да се защитаваме. Не ескалираме нещата, а се защитаваме“, обясни Макрон на пресконференцията с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

„Това не е алтернатива на съюза със САЩ. Това не е заместване, а поемане на отговорността на европейския стълб в рамките на НАТО и стигане до извода, че сме помолени да се погрижим за собствената си защита“.

Споразумението, част от по-широк стратегически пакт за военно и отбранително сътрудничество, бе сключено, след като по-рано тази година Атина вече поръча около 24 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, превръщайки се в първата страна от Европейския съюз, закупила изтребителя.

„Това ще ни обвърже за десетилетия“, каза Мицотакис. „Това отваря вратата за утрешната Европа, която е силна и автономна, способна да защитава своите интереси“.

На въпрос дали тази сделка рискува да повиши напрежението в Източното Средиземноморие, Макрон отговори, че споразумението не е насочено конкретно към държава, а към Гърция, тъй като външната граница на Европейския съюз трябва да бъде защитена.

„Нямам чувството, че през лятото на 2020 г. именно Гърция беше войнствена в Източното Средиземноморие“, каза Макрон, намеквайки за действията на Турция в региона.

„Като европейци, наш дълг е да проявим солидарност с държавите-членки. Законно е, че се ангажираме да я оборудваме, така че да гарантираме спазването на териториалната й цялост и да се ангажираме да си сътрудничим, за да я защитим в случай на проникване, нападения или агресии“, каза той по отношение на Гърция.

Съгласно споразумението, Франция се ангажира да предостави незабавна военна помощ на Гърция - и обратно - в случай на нападение от трета страна, дори ако тази страна е в един от техните съюзи - като Турция, която е член на НАТО.

Правителствени източници разкриха, че Гърция също ще получи три фрегати Belharra (и опция за четвърта) за рекордно кратко време, с пълно въоръжение за противовъздушна отбрана и борба с подводници и способност да сваля въздушни цели на големи разстояния. Фрегатите, със своите високи технологии и оръжейни системи с голям обсег на действие, ще действат като „мултипликатор“ на мощност в Егейско море и Източното Средиземноморие, тъй като в допълнение към увеличените си възможности, те ще бъдат напълно съвместими и ще могат да „сътрудничат“ с изтребителите Rafale.

Според представители на правителството в Атина трите фрегати (с опция за четвърта) се предлагат на Гърция на най добрата възможна цена, напълно въоръжени и с рекордно кратък срок за доставка. Първата най-съвременна „цифрова“ фрегата се очаква да бъде доставена през 2025 г., а последната - през 2026 г.

Чрез подписаното споразумение за стратегическо партньорство, Гърция и Франция също поеха ангажимент за военна помощ извън и над съществуващите структури (НАТО и ЕС).
По същество с двустранното споразумение, гарантиращо сътрудничеството между двете страни в областта на отбраната и външната политика, Париж и Атина действат в рамките на своите съюзи за укрепване на политиката на стратегическа автономия на ЕС и задълбочаване на отношенията им в рамките на НАТО и Общността.

Предоставянето на три съвременни корвета Gowind (с опция за още една) с пълно оборудване също е на масата за преговори. „Гърция се придвижи бързо и осигури много силно сътрудничество в областта на отбраната след промените, предизвикани от споразумението AUKUS.“

Правителствени източници също заявиха, че „Стратегическото партньорство за сътрудничество в отбраната и сигурността“ между Гърция и Франция означава следното:

1. Споразумението запечатва тесния съюз, развит от двете страни, подобрява геополитическия отпечатък на Гърция в Европа и региона, укрепва възпиращите възможности на страната с обявяването на придобиването на три нови френски фрегати (подробности ще бъдат финализирани през следващите месеци).

2. Споразумението съдържа (член 2) клауза за взаимопомощ при отбрана в случай на нападение срещу една от двете държави на нейна територия. По този начин Гърция е защитена от заплахи, особено в Източното Средиземноморие.

3. Със споразумението Гърция и Франция надхвърлят задълженията си един към друг в рамките на ЕС и НАТО. В същото време те укрепват европейския стълб на отбраната и НАТО, тъй като и двете страни са членове на ЕС.

4. Споразумението е придружено с обявление за придобиване от гръцкия флот на три френски фрегати.

5. Споразумението предвижда сътрудничество в отбраната и външната политика. По този начин Гърция ще играе водеща роля, както беше обявено по-рано от Кириакос Мицотакис.

6. Средиземноморието отваря пътища. Гръцко-френското споразумение за стратегическо партньорство е първата голяма стъпка към стратегическата автономия на ЕС.

7. Още от речта си пред Общото събрание на ООН гръцкият премиер говори за необходимостта от развитие на необходимите отбранителни способности, така че Европа да може незабавно да отговори на предизвикателствата в по-широкото си съседство, като Средиземноморието, Близкия изток и Сахел, където НАТО няма да „присъства“.

8. Споразумението предвижда редовни консултации между министрите на външните работи и отбраната на двете страни, както по въпросите на сигурността и отбраната, така и по регионални и международни въпроси, хибридни заплахи, морска сигурност и миграция.