Париж възнамерява да преразгледа стратегията на Северноатлантическия алианс, за да спре да бъде заложник на американските интереси. В това Париж беше подкрепен от Берлин, вероятно поради факта, че канцлерът Ангела Меркел напуска политиката. Какво искат Франция и Германия от НАТО? И ще успеят ли да възстановят съюза, така че да се измъкнат от задушаващата опека на САЩ?

„Поведението на Франция е класическо: дамата се обиди поради невниманието на кавалера, след което я погалиха и тя се успокои.“

С тези думи Фьодор Лукянов, главен редактор на списание “Русия в глобалните въпроси”, коментира телефонния разговор между президентите на САЩ и Франция, след което беше обявено, че френският посланик ще се върне във Вашингтон следващата седмица.

Еманюел Макрон реши да върне за консултации дипломатическия си представител - безпрецедентен за американско-френските отношения случай, след като САЩ, Великобритания и Австралия сформираха нов отбранителен съюз АУКУС, за който французите и другите съюзници от НАТО научиха едва ли не от вестници. В същото време Париж губи „договора на века“ (66 милиарда долара са си наистина колосална сума) за изграждането на подводници - австралийците го дават на американците.

Приблизително по същото време Швейцария реши да закупи американски F-35 вместо френски изтребители.

Вестниците показват, че това е направило силно впечатление на Париж - „те не ги уважават“. Като се има предвид, че „Наполеоновият комплекс” е включен в стандартния набор на френските власти, а Макрон е егоцентрик сам по себе си, очакваха той да предприеме стъпки в духа на Шарл дьо Гол, който изтегли Франция от военните структури на НАТО за свобода на действие на световната сцена.

Със сигурност би било красиво и в близко бъдеще ще отвори пътя за французите към сериозно геополитическо укрепване. Извън НАТО, Париж ще премине към въпрос, който беше разгледан едва сравнително наскоро - създаването на единна армия на ЕС, където тя щеше да играе водеща роля.

Първо, тя разполага с най-големите военни сили в ЕС (но само третите по големина в НАТО, след американската и турската). Второ, единствена в Европейския съюз има ядрени оръжия и вето в Съвета за сигурност на ООН (Лондон напусна ЕС). Трето, напълно контролира редица територии, разпръснати по целия Световния океан (и в „зоната на отговорност“ на АУКУС, това е например Нова Каледония).

Когато върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, който също изглежда много обиден от действията на САЩ, призова Европа да „действа независимо“ и „да разположи войски по същия начин, както правят американците“, той със сигурност разбира, че без водещата роля на французите, това е просто невъзможно.

Изтеглянето от НАТО би дало на Париж свобода на маневри и истински суверенитет, което би укрепило козовете му многократно в рамките на ЕС и в света като цяло. Но, както обичат да казват през последните години, в Европа не са останали големи световни политици, така че Франция ще остане в НАТО - ръководителите на нейното външно министерство и министерство на отбраната вече потвърдиха това. Вместо да затръшне вратата, Париж ще започне процес на „предефиниране на стратегията на Алианса“ отвътре - и американците уж се съгласиха с това.

„Причината за съществуването на НАТО е трансатлантическата сигурност. Това е, което искаме да напомним на Съединените щати “,- каза френският министър на отбраната Флоранс Парли в речта си в Сената, като отбеляза, че реформата на Алианса трябва да „укрепи отбраната на Европа“ и „да изясни отношенията“ с отвъдморските съюзници , тъй като статутът на съюзник не задължава държавата „да бъде заложник на интересите на друга държава“.

Показателно е, че сенаторите реагираха на тази реч с неодобрително шумотевица - те очакваха по-решителни действия от властите за защита на френската чест и френското влияние, особено след като на словесните гаранции на американците отдавна вече не се вярва. Междувременно това действие, макар и не много решително, засега не много шумно, но при наличие на политическа воля многообещаващо се подкрепя от Германия - Париж вече я нарече свой съмишленик.

В самата Германия това все още не е потвърдено В неделя има избори, резултатът от тях е непредсказуем, властта в страната може да се промени. Очевидно става дума за някои неофициални споразумения, които Меркел не смята за възможно да потвърди - и като оттеглящ се политик, и като поддръжник на концепцията, че Германия не може да има свой специален външнополитически път: тя трябва да действа като част от обединен Запад.

Меркел обяви това преди 20 години, но много се промени оттогава. Западът вече не е толкова обединен, колкото тогава - Атлантическото пространство е напукано от противоречия. В същото време Германия запазва собствените си национални интереси и някой трябва да ги защитава, тъй като, както показва практиката, „вечните съюзници“ в лицето на американците са загрижени изключително за своите.

Именно това подсказва посоката, в която европейските съюзници искат да реформират НАТО - към по -голяма автономия на центровете на сила в него. Французите искат да запазят самия съюз и общите задължения в неговите рамки, но да реализират своите интереси в американски стил, а не в американския канал.

Явно са раздразнени от примера не само на самите САЩ (чието господство засега е невъзможно да се оспори), но и на Турция, която, докато остава в НАТО, прави каквото си иска, включително в рамките на конфликтите си с Париж. Тоест, американците могат, турците също могат, а французите не могат, защото имат „съюзнически задължения“.

Подкрепата на Берлин за амбициите на Париж е напомняне, че целите на германците като цяло са същите, но по -малко амбициозни.

Ако Франция се представя, макар и не като много голяма, но все пак световна свръхсила, чието членство в НАТО и ЕС трябва да укрепи тази сила (а не да я сдържа и да не я държи заложница на американците, както е сега), тогава крайната цел на част от германския елит днес е денят е придобиването на суверенитет като такъв. Тоест нещо, което „стратегията на съюза“ първоначално не предвиждаше за тях.

Една от целите както на НАТО, така и на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на ЕС, беше да контролира победената Германия, която отприщи двете световни войни. Първият генерален секретар на НАТО, британският барон и генерал Хейстингс опива стратегията на Алианса по следния начин: „Дръжте руснаците далеч, американците вътре, а германците долу“.

Победените германци се примириха с това. Американски войници и американски ядрени оръжия бяха разположени на тяхна територия, армията им беше законово ограничена в правото да провежда международни операции и те сами не влизаха в международната политика.

След разпадането на СССР и обединението на Германия, германците решават да се върнат като сериозен международен играч, главно поради по -активните действия в американския канал. Балканските войни станаха претекст и инструмент за това и поради тях законодателите върнаха германската армия правото да действа извън границите на ФРГ.

Но суверенитетът беше все още далеч и процесът на възстановяването му се забави с идването на власт на вярната „атлантистка“ Меркел. Сега, когато се оттегля, тя не че е преосмислила този си ход, но поради многобройните разногласия с американците (най -яркият пример е „Северен поток 2“), тя осъзнава, че може да се преразгледа след нея. Особено, ако водещата роля в германската политика се върне при ГСДП, чийто бивш лидер Герхард Шрьодер, съюзил се с Париж и Москва преди 20 години, не се страхуваше да предизвика Вашингтон, отказвайки да подкрепи нахлуването в Ирак. В опозиция Меркел подкрепи инвазията.

Сега тя най-малкото осъзнава, че германците са узрели, за да извлекат малко повече от токсичното попечителство на американците и да възстановят справедливостта в отношението им. В смисъл, че съвременна Германия е много трудно да се подозира за претенции за глобално военно господство. За разлика от САЩ.

Съединените щати разполагат със своите войски и задължения без да се съобразяват с интересите на Европа, докато ФРГ изобщо няма самодостатъчна пълноценна армия. Декларираната сила на въоръжените сили е част от общата система на НАТО, подготвена за разполагане по заповед на Вашингтон.

Успехът на французите и германците в укрепването на техните глобални позиции или поне в завоюването на политически суверенитет ще зависи от това доколко американците са отслабени, като са се напрегнали в ролята си на световен жандарм. Но поне имат източник на мотивация. За французите това е ранената национална гордост, но за германците това са парите и нещо като надежда. Може да не са успели да премахнат от своя територия американските ядрени ракети, но успяха да върнат златните си запаси, които преди това бяха съхранявани в англосаксонски банки. Дойде моментът да се действа по -нататък, по -точно - веднага щом Меркел напусне канцлерския пост.

Станислав Борзяков, Превод: В. Сергеев