Звучи почти като виц, малко напомня и драматургичен сюжет. И не без основание – съвсем истинската житейска история на Забулон Симинтов вече е вдъхновила написването на няколко пиеси.

 

Той е известен като последният евреин, обитаващ Афганистан. Силно вярващ е, не сваля малката еврейска шапчица кипа от главата си, моли се редовно и спазва шабат – забраната да се работи на седмия ден от еврейската седмица. Само от време на време заобикаля забраната и си позволява да гледа телевизия – но винаги моли някой съсед, неевреин, да пусне телевизора.

 

Живее сам в полупорутена синагога в центъра на цветарския квартал в Кабул, понякога отдава някои от стаите в нея по наем, за да припечели.

 

През 90-те, по време на управлението на талибаните попада в затвора. Бързо обаче излиза оттам: караниците му с единствения друг евреин в затвора – и в страната – дотолкова изнервят талибаните, че те го изхвърлят оттам.

 

Симинтов е видял Афганистан и като монархия, и под управлението на комунистическата партия. Преживял е съветската окупация на страната, последвалата гражданска война, режима на талибаните, нахлуването на американската армия.

 

В продължение на всички тези години той отказва да напусне страната въпреки заплахите за живота му, въпреки факта, че цялото му семейство вече я е напуснало, въпреки че в цялата държава не е останал нито един друг представител на някога многобройното еврейско малцинство.

 

Когато преди малко повече от месец талибаните превзеха Кабул и окончателно поеха контрола върху Афганистан, Симинтов беше последният останал афганистански евреин. Но не задълго.

 

Само двама в цял Афганистан, но жестоко скарани

През годините Забулон Симинтов се е превърнал в нещо като знаменитост. В малката си стаичка в синагогата в Кабул той посреща журналисти от десетки международни медии.

 

За да прилича всичко малко повече на виц, интервютата често са платени. „Долари, евро или афгани?“ е първият въпрос, с който Симинтов посреща журналистите.

 

Това, за което всички питат, е легендарният му конфликт с единствения друг афганистански евреин, останал в Афганистан до смъртта си през 2005 г.

 

В средата на 90-те, когато талибаните овладяват страната, Симинтов отива за кратко в Израел, където и до днес живеят съпругата му, дъщерите му и сестрите му. Връща се обаче обратно в Афганистан след само два месеца.

 

„Не исках да оставам там. Афганистан е моята родина“, казва Симинтов пред Foreign Policy.

 

Когато се завръща в Кабул обаче, намира още един човек в синагогата, която е превърнал в свой дом. Единственият тогава друг евреин в страната, 20 години по-възрастният от него Исак Леви също се е настанил в нея.

 

Години наред двамата си делят храма и спорят за това кой от тях е законният му собственик. Нападат се взаимно пред властите и си разменят обвинения.

 

Леви обвинява Симинтов, че е превърнал част от синагогата в таен магазин, от който продава алкохол и наркотици. Симинтов от своя страна твърди, че Леви практикува черна магия и продава забранени амулети.

 

Леви отвръща, че Симинтов не е истински афганистански евреин, защото за известен период е живял в Туркменистан. В отговор Симинтов твърди, че има доказателства, че Леви е приел исляма.

 

През 90-те двамата толкова често подават оплаквания един за друг пред талибаните, че в определен момент ислямистите ги вкарват в затвора. Непрестанните караници между двамата обаче продължават и там, и талибаните са принудени да ги изхвърлят, за да не слушат повече безспирните им препирни.

 

„Талибаните много ме биеха. Няколко пъти лежах в затвора заради този шарлатанин Леви. Искаше да се отърве от мен, за да продаде синагогата“, казва през 2019 Симинтов.

 

 

Еврейското малцинство в Афганистан

Докато и двамата са в затвора, талибаните конфискуват старинната Тора, свещената книга на евреите, която дотогава е пазена в кабулската синагога. Смята се, че е била създадена още през 15 век.

 

 

Въпреки че до 2005 г. еврейското малцинство в Афганистан се е състояло от двама, а след 2005 г. – от само един, до средата на миналия век евреите в страната наброявали няколко десетки хиляди.

 

Център на еврейската общност град е бил Херат – родният град и на Забулон Симинтов. В него и днес са разположени четири синагоги, една от които беше наскоро реставрирана от фондация „Ага Хан“.

 

През втората половина на 20 век обаче мнозинството афганистански евреи напуска страната, имигрирайки за Израел и САЩ.

 

„Ако се завърнат, ще ни изгонят с шамари“

Но въпреки масовата имиграция на близки и познати, през всичките години Забулон Симинтов отказва да последва примера им.

 

През 2015 е запитан дали смята някога да замине при семейството си в Израел, а той отговаря: „Израел? Но какво да правя там?“

 

Четири години по-късно, докато текат мирните преговори между САЩ и талибаните, той е все така решен да не напуска родния Афганистан.

 

„Аз съм безстрашен човек. Никога няма да напусна Афганистан заради талибаните или заради който и да било друг“, казва Симинтов пред Foreign Policy.

 

Развитията през последните две години обаче го разубеждават.

 

Притесненията за напредването на талибаните и несигурността около това какво ще се случи след изтеглянето на американските сили слагат край на решимостта му да остане завинаги в Афганистан.

 

През март Симинтов каза пред афганистанската редакция на Радио Свободна Европа, че ще напусне страната през септември, след като отбележи еврейските празници Рош Ашана и Йом Кипур.

 

„Когато вземеш решение да заминеш, вече е трудно да останеш. Ако талибаните се завърнат, директно ще ни изгонят с шамари“, каза тогава Симинтов.

 

И наистина, след години на упорство, в началото на този месец Забулон Симинтов, последният евреин в Афганистан, се сбогува с Кабул и родния Афганистан, но без да дочака празника Йом Кипур.

 

С помощта на американски бизнесмен от еврейски произход Симинтов замина за САЩ, превръщайки се в един от десетките хиляди афганистанци, напуснали страната, бягайки от новия режим на талибаните.

 

Симинтов обаче взима решението чак след много увещания. И чак след като бизнесменът, който му помага, се съгласява Симинтов да вземе със себе си и неговия най-добър приятел и децата му – една група от цели 29-ма души, които казват сбогом на Кабул.