Изглежда Франция, след ситуацията с прекратяването на споразумението за доставка на подводници, „откри нещо ново за себе си“ в отношението си към САЩ и Австралия. Може би, „завличайки“ Франция с 56 милиарда евро, САЩ и Австралия потвърждават думите на Макрон за „мозъчната смърт на НАТО“?

Така френските медии оценяват неочаквания отказ на Канбера от договорения през 2016 г. договор за доставка на 12 дизелови подводници от френската компания Naval Group за общо около 56 милиарда евро. Австралия взе това решение, след като САЩ и Великобритания обещаха да помогнат на Канбера да създаде свой собствен подводен флот (състоящ се от подводници с ядрени силови установки) в рамките на новосъздадения пакт AUKUS чрез споделяне на технологии.

Новоизсеченият блок AUKUS беше представен миналата сряда по време на съвместна презентация от президента на САЩ Джо Байдън, австралийския премиери Скот Морисън и британския премиер Борис Джонсън. Вашингтон заяви, че целта на АУКУС е «дългосрочен мир и стабилност в Индо-Тихоокеанския регион».

Ако трябва да назоваваме нещата с истинските им имена, става дума за желанието на САЩ да се противопоставят на нарастването на геостратегическия потенциал на Пекин в този ключов регион. Особено като се има предвид неотдавнашното нарастване на напрежението в региона на Южнокитайско море. Що се отнася до участието на САЩ и Великобритания в създаването на подводния флот за Австралия, не става дума за директно предаване на ядрени оръжия.

Френският президент Еманюел Макрон оцени решението, взето от австралийското правителство под натиска на САЩ, като «удар в гърба».

Миналия петък френският външен министър Льо Дриан обяви решението на президента Макрон незабавно да отзове своите посланици от Вашингтон и Канбера в Париж за консултации. Според Льо Дриан това е „екстраординарно решение“ с „изключително голям обхват“ на поведението на Австралия и САЩ.

«Това едностранно, трудно и непредсказуемо решение (на Вашингтон) е много подобно на това, което направи г -н Тръмп. От думите на президента Байдън внезапно научихме, че договорът между Франция и Австралия — (за доставка на дизелови подводници) е прекратен, а САЩ ще предложат на австралийците ядрена сделка, за чието съдържание не знаем нищо.

Така не постъпват със съюзници.

Наскоро обсъждахме всичко това със САЩ, а сега… “, възмутено коментира ситуацията главата на френската дипломация Льо Дриан.

Той също така подчерта в интервю за радиостанция France Info миналия четвъртък, че доверието между съюзниците „сега е предадено“. Френският министър на отбраната Парли нарече инцидента „много лоша новина“ и „ужасно решение в областта на международната политика“.

Според нея сега с цялата яснота е очевидно „как САЩ се отнасят към своите съюзници и партньори“.

За официален Париж неочакваният демарш на Канбера изглежда особено циничен на фона на факта, че само преди няколко седмици ръководителите на отбраната и външните работи на Австралия за пореден път бодро потвърдиха, че договорът с Франция за доставката на дизелови подводници остава в сила.

Нанесен е удар по Индо-Тихоокеанската стратегия на Макрон

Решението на Австралия да построи атомни подводници с подкрепата на САЩ и Великобритания, вместо да закупи дизелови от Франция, засяга не само икономическите (във френските медии сделката фигурира като „договор на века!), а статутните интереси на Париж.

Щетите, нанесени по авторитета на Франция, са трудни за изчисляване: сделката с Австралия се счита за съществено въплъщение на геополитическата маневра на президента Макрон, която трябваше да се превърне в един от стълбовете на неговата индо-тихоокеанска стратегия (именно в този регион са отвъдморските територии на Франция).

Последици за трансатлантическото партньорство

Този голям дипломатически скандал неизбежно ще има последици за самото трансатлантическо партньорство. От гледна точка на официален Париж, всички многобройни предупреждения за „ненадеждността на Америка“ получиха сега пряко потвърждение.

По същество, въпреки промяната в реториката, външната политика на САЩ при Байдън до голяма степен остава същата като при Тръмп.

„Завърналите се“ САЩ ясно демонстрираха настоящата ситуация: страната се фокусира предимно върху вътрешните си проблеми на разделеното американско общество. Окончателно приключвайки с идеята за износ на демокрации по целия свят в полза на защитата на либералните ценности на колективния Запад от автократичните режими.

Вашингтон вече не се опитва да преработи Китай и Русия според собствените си модели: сега предлага да се «защити» от тях. В тази ситуация НАТО, създадено да защитава Европа под американския ядрен чадър от „червената заплаха“, сега трябва да обслужва предстоящата конфронтация между САЩ и Китай.

Реакцията на Пекин

Междувременно самият Пекин с остри думи осъди както създаването на блока АУКУС, така и първите споразумения, постигнати в неговите рамки. Лиу Пеню, говорител на китайското посолство в САЩ, подчерта в интервю за Ройтерс, че „държавите не трябва да създават изолиращи пактове срещу или да подкопават интересите на трети държави, но на първо място трябва да изоставят манталитета и идеологическите предразсъдъци от Студената война.»

С особено възмущение Пекин отбеляза факта, че Австралия, която не притежава ядрено оръжие, може внезапно да се сдобие с подводници със стратегическо военно значение.

Що се отнася до Франция, тя, както и останалата част от Европа (няма значение, заедно или поотделно), няма потенциал, съпоставим с възможностите на Съединените щати, и следователно няма друга възможност освен да следва САЩ като уплашен последак.

Но успоредно с това Европа уж се стреми да постигне собствен европейски стратегически суверенитет.

Борел, ръководителят на европейската дипломация, вече заяви, че вижда в случилото се «тревожен сигнал», а Европейския съюз трябва да се стреми към по-голяма европейска автономия.

А това означава, че на Европа й е нужен лидер, който за разлика от реактивната политика на отиващия си от авансцената несменяем европейски лидер от тежка категория — Ангела Меркел — ще може да стане крупен стратегически играч, способен да реализира на дело амбициозни проекти и да води ЕС към стратегическа автономия.

Френските аналитици обвиняват Вашигтон в извършването на крупна стратегическа грешка: забивайки клин между европейските съюзици, Белият дом в разрез със собствените си твърдения автоматично налива вода в мелницата на Пекин.

Какво пък, в края на краищата не някой друг, а легендарният американски политик Збигнев Бжежински казва следното:

«Отдавна мина времето, когато на думите на президента на САЩ имаха доверие по целия свят, както имаха доверие на думите на Кенеди по време на Карибската криза».

Да, времето на доверието към САЩ е минало.

Настана времето на «лъжците» и «двуличниците», както нарече френският външен министър Льо Дриан западните си партньори.

Петя Паликрушева