Малко хора обърнаха внимание, че партията „Свободно Перу“, от която е номиниран Кастильо, се нарича марксист-ленинистка, че случаят с Перу и самата Латинска Америка е безпрецедентен. Важното е, че новият президент се противопоставя на абортите и еднополовите бракове, което не е типично за "левите" на Латинска Америка. Изборът на новата фигура ясно отразява стремежите на масите за по-суверенна и справедлива политика. Сега въпросът е Кастильо да оправдае доверието и да започне интензивно сътрудничество с колегите от други страни, които споделят възгледите за независимостта и достойното бъдеще за своите народи.
Предвид настоящата ситуация на континента се очертава много интересна ситуация. От наследството на "левия" завой от началото на 2000-те години само Венецуела издържа на битката срещу американската хегемония и дори тогава с мъка. Боливия беше временно изхвърлена от играта, но успя да се върне в строя след последните президентски избори. Еквадор отпадна, а още по-рано Хондурас. В Аржентина, след неолиберала Маурисио Макри, перонистите се върнаха на власт. Има шанс в Бразилия "левите" да успеят да си върнат позициите. На регионалните избори в края на миналата година те спечелиха мнозинството от местата. Мексико също следва прагматичен суверенен курс, като същевременно осъзнава необходимостта от официален ангажимент със САЩ. Добавете към това Куба, която всъщност е застава на съпротива срещу хегемонията на САЩ. В резултат на това се очертава геополитическа ос, чиито членове се противопоставят на господството на Вашингтон и се стремят да възобновят интеграционните процеси, забавени или отслабени от външни сили и вътрешни противоречия.
Кризата на ОАД и връщането на регионалната интеграция
В навечерието на встъпването в длъжност на Педро Кастильо мексиканският президент Лопес Обрадор остро разкритикува действията на САЩ и тяхната марионетна структура, наречена Организация на американските държави (ОАД). Президентът открито заяви, че ще изпрати хуманитарна помощ в Куба, въпреки блокадата на САЩ. Действията на Вашингтон бяха описани като "нечовешки и варварски". Що се отнася до ОАД, от самото си начало тя е инструмент за влияние на САЩ на територията на страните от американския континент. Панамериканският съюз, който е предшественик на ОАД, е създаден, за да приложи стратегията на доктрината Монро. Централата на ОАД се намира във Вашингтон, което ясно показва хегемоничната позиция на САЩ. Подобно на многобройните структури, които са надживели своето време, като СЕАТО и СЕНТО, ОАД също няма смисъл от съществуването си, освен да продължи да бъде проводник на интересите на Белия дом. Затова предложението на мексиканския президент Лопес Обрадор е своевременно и актуално. Нарастващата многополюсност изисква нов механизъм за политическо многостранно общуване в Северна, Централна и Южна Америка.
Ефрен Гуадарама, директор по американските регионални институции и механизми на Министерството на външните работи на Мексико, коментира думите на президента на Мексико, както следва:
„Речта на президента Лопес Обрадор отразява реалността, в която живеем в нашето полукълбо. В момента имаме Организацията на американските държави, която се фокусира само върху спорни и разделящи въпроси. Това е неприемливо и е ясен симптом, че ОАД не работи и не съответства за обстоятелствата. "
На въпрос от медиите за перспективата за възстановяване на регионалната интеграция в Латинска Америка и Карибите, Гуадарама каза, че „това определено е положителна и окуражаваща картина. Когато Мексико пое временното председателство на СЕЛАК през януари 2020 г., различията между държавите-членки бяха ясни. От друга страна, на последната среща на външните министри, видяхме, че абсолютно всички страни дойдоха с позиции, основани на сътрудничество, фокусирани върху решаването на общите проблеми, пред които сме изправени като регион, главно поради пандемията. Пандемията ни принуди да седнем и да потърсим регионални стратегии за справяне с тази ситуация, поради което нашите най -важни програми за сътрудничество, ръководени от СЕЛАК, се основават на много по -справедливо разпределение на ваксините. Това ни помогна да се възползваме от ваксини и механична вентилация. Нашият анализ показва, че повече от 50% от правителствата на блока са се възползвали от нашите програми за сътрудничество по време на пандемията. Кризисната ситуация поради пандемията накара държавите от Латинска Америка да се върнат към сътрудничество и кооперация.
Перспективи
Президентските избори в Чили ще се проведат през ноември, което също ще бъде важно за Южна Америка. Основен проводник на интересите на САЩ остава Колумбия, която в продължение на много месеци е разтърсвана от многобройни протести и безредици. Избори също ще се проведат в Никарагуа през ноември - а случаите на намесата на Вашингтон и техните агенти вече са известни (както и продължаващите опити за организиране на безредици в Куба). Като цяло настоящата ситуация е обнадеждаваща. Свързването на "оста на доброто" (по думите на Уго Чавес), тоест Иран и КНДР, както и подкрепата от Русия и Китай, могат да послужат като допълнителни фактори за скорошно създаване на латиноамерикански геополитически полюс.
Превод: В. Сергеев
